Ех , какъв характер има
тази чудновата Зима!
Ту е мрачна, мразовита,
ту пък ведра, шеговита!
Ту лудува с вихри зимни
и в комини свири химни.
Ту ме боцка, ту ме щипе
с ледено студени пръсти,
ту пързалката посипе
с преспи сняг – големи, гъсти.
И развяла бяла кърпа,
тя шейничката ми дърпа.