Звездата на героя

Живяло ужасно чудовище, което ядяло хора.
Веднъж чудовището преследвало вече набелязаната жертва. Човекът, спасявайки се, се гмурнал в едно езеро, чудовището скочило след него. В търсене на спасение плувецът скочил на гърба на чудовището и здраво се хванал за стърчащия му гребен.
Чудовището не можело да падне по гръб, защото коремът му не бил защитен. То се устремило в бесен бяг, в очакване кога човекът ще се изтощи.
Но човекът мислил, че със своето отчаяно положение спасява света. И в тази общочовешка мечта силите му се напрягали без умора.
Чудовището междувременно така ускорило крачката, че искри летели в огнена опашка. И в пламъка чудовището започнало да се издига над земята. Световната мисъл на човека повдигнала даже Врага.
Когато хората Виждат комета, те благодарят на храбреца, устремен Вечно. Човешките мисли се носят и дават нови сили на ездача на чудовището.
Белите, жълтите, червените и черните хора устремяват мислите си към този, който отдавна е станал огнен.