Завръщане към единството

Овенът на съседа на Учителя изчезнал. За да го намери, съседът вдигнал накрак цялата община и помолил Учителя да му даде учениците си.
– Защо толкова много хора за търсенето на един овен? – попитал Учителят.
– Пътят има много разклонения – отговорил съседът.
– Намерихте ли овена? – попитал Учителят, когато те се върнали.
-Не! Изчезнал е! -Защо е изчезнал?
– След всяко разклонение на пътя има още разклонения. Не знаем по кое от тях е тръгнал овенът и затова се върнахме.
От огорчение лицето на Учителя се променило и задълго потънал в мълчание. За целия ден той нито веднъж не се усмихнал. Удивени, учениците му го попитали:
– Защо престанахте да говорите и да се усмихвате? Нали овенът е евтин добитък. При това той не е ваш.
Учителят нищо не отговорил и те нищо не разбрали.
Един от учениците разказал за това на съдията. На другия ден съдията, заедно с този ученик, отишъл при Учителя. – Ще се осмеля да ви задам въпрос – казал съдията, – кой от тримата братя е прав и кой не?
Някога трима братя учили при един наставник. Придобили знанието за милосърдието и дълга, те се върнали у дома.
"Какво е учението за милосърдието и дълга?" – ги попитал баща им.
Големият брат отговорил: "Милосърдието и дългът ми повеляват да пазя самия себе си, а едва след това своята слава."
Средният брат отговорил: "Милосърдието и дългът ми повеляват да се стремя към слава, без при това да жаля себе си."
А най-малкият брат казал: "Милосърдието и дългът ми повеляват да съхраня и живота, и славата."
-А на чия страна е истината в една друга история? – попитал Учителят. – Лодкарят, който живеел на бреза на реката, свикнал с водата, смело плавал и управлявал лодката си. От прехвърлянето през реката той заработвал толкова, че му стигало да нахрани сто гърла. И ето че взели със себе си провизии, при него дошли да се учат. И едва ли не половината от учениците потънали. Ето каква вреда е донесло на мнозина това, което на един е донесло такава полза!
Съдията станал и мълчаливо излязъл, а ученикът, който го довел, започнал да го укорява:
-Защо ти зададе толкова отдалечен от темата въпрос? Учителят отговори толкова мъгливо. В резултат още повече се обърках.
-Уви! – казал съдията. – Ти си живял близо до Родения преди, упражнявайки се в неговото учение, и толкова зле го разбираш!
Ако овенът е изчезнал, защото на пътя има много разклонения, то философите губят живота, защото науката е многостранна. Това не означава, че учението в корена си е различно, че коренът му не е един. Но това показва колко далеч се разминават неговите клони. За да не загине и да се намери изгубеното, е необходимо завръщане към общия корен, необходимо е връщане към единството.