Дзен на просяка

Навремето Тусуи бил знаменит дзенучител. Той живял в няколко манастира и учил в различни провинции. В последния храм, където бил, се събрали толкова много негови поклонници, че Тусуи обявил намерението си да прекрати своите лекции. Той посъветвал всички да се разотидат, кой накъдето пожелае. След този случай никой не успял да попадне на следите му.
След три години един от учениците на Тусуи го намерил сред просяците, живеещи под един мост в Киото. Той веднага започнал да моли Тусуи да го вземе за ученик. "Ако можеш да правиш всичко, което и аз, поне няколко дни, ще те взема" – отговорил Тусуи.
И така, бившият ученик се облякъл като просяк и прекарал деня с Тусуи. На следващия ден един от просяците умрял. В полунощ Тусуи и ученикът измъкнали тялото му и го погребали на склона на планината. След това се върнали под моста. Остатъкът от нощта Тусуи спокойно си хъркал, но ученикът не можел да заспи. На сутринта Тусуи казал: "Днес не е необходимо да се носи храна. Другарят ни е оставил това-онова." Но ученикът не можел да яде нищо.
– Нали ти казах, че ти няма да можеш да живееш като мен – казал Тусуи. – Върви и повече не ме закачай.