www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Над буйния поток беше прехвърлено едно дърво. То служеше за мост на планинците, които желаеха да скъсят пътя си до село. През последните дни беше валяло много – потокът беше придошъл жълтеникав и заплашваше да отвлече всеки миг малкия, набързо стъкмен мост.
Две кози, които се бяха отлъчили от стадата си, пасейки кичурите трева, избуяла по цепнатините на скалите трева, стигнаха до двата противоположни края на моста и без да се боят, поискаха да го преминат.
Те тръгнаха бавничко една срещу друга, като местеха предпазливо копитата си по мократа кора. Под тесния мост водата гърмеше, удряйки се в острите скали, които пречеха на нейния бяг. Като стигнаха до средата на моста, двете кози се спряха.
-Върни се, защото трябва аз да мина! – каза надменно едната.
-Да се върна ли? А защо не се върнеш ти? – възрази другата.
-Ако искаш да знаеш, аз съм с един месец по-голяма от тебе и затова е редно да мина първа.
-Аз пък имам по-дълга брада от твоята.
-Я стига си дрънкала и се махай, ако не искаш да опиташ рогата ми!
Другата побесняла се хвърли с приведена глава върху противницата си.
Уви! Двете горди и упорити кози много скоро разбраха на свой гръб, че гневът е лош съветник. В миг едната от двете стъпи накриво и падна в мътната вода, като повлече със себе си и другата коза. И двете бяха отвлечени от водовъртежа.
ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН (1621-1695)
На 8 юли 2021 г. се навършиха 400 години от рождението на прочутия френски поет и писател Жан дьо Лафонтен (1621-1695). Роден във френския град Шато Тиери, област Шампан, той учил богословие и право в Париж, и се интересувал от литература. Бил запознат със старинните басни на Езоп и Федър, с френското народно творчество. Своето истинско призвание в живота – литературата, Лафонтен реализирал най-вече като баснописец.Първите си басни, които наричал приказки, отпечатал със заглавие „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен“. Той превръща баснята в кратък остроумен разказ, наситен с находчивост и жизнен материал, в който героите – хора и животни, са охарактеризирани главно с постъпките им. До днес на многобройните басни, които е написал за висшето парижко общество и придворна аристокрация, продължава да се дължи голямата литературна слава на Жан дьо Лафонтен. Той e бил сред уважаваните и привилегировани служители на Френския крал Луи ХIV – Краля Слънце и е живял в атмосферата на културния разцвет по времето на френския Златен век. Лафонтен работил като учител-възпитател на френския престолонаследник. Вероятно басните, които съчинявал, с поуките в тях, са били целенасочено избран от него подход не само за да осмива и да се бори с лошите качества на хората, а и за да влияе на престолонаследника – чрез басните си да го учи на житейска мъдрост по достъпен за детската му възраст начин. Лафонтен превръща басните си в превъзходно средство за добро възпитание и разумно поведение, за изглаждане на недъзите, които наблюдавал при хората. Той твърдял: „Аз се уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“.
На 13 април 1695 г., на близо 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Създадени за човечеството, неговите басни имат силна роля върху съграждащите личността идеи и с това повлияват на всички европейски литератури. Многократно превеждани, басните на Лафонтен продължават своя жизнен път на много езици по света и живеят в умовете и сърцата на малки и големи до днес.