Двама са братя делба делили

Дълго бродил Стоян из гъстите зелени гори, газил треви до колени, но дребна лова не уловил. Уморил се ловецът и седнал под вековен дъб да си почине, заедно с двата бащини бели соколи.
След краткия дъждец слънцето като стъклена топка се провирало през паяжинките и ги правело сребърни с нанизани капчици бисер. Зареял морен поглед към сивите облаци, Стоян съгледал сиво орленце да се вие във висинето. Пуснал той единия сокол. Соколът литнал към орлето и голяма борба са се борили – хвърчали пера, писъци се носили, но соколът не го победил. Орлето гордо кръжало в синевата и сякаш победоносно известявало това на целия птичи свят. Тогава ловецът пуснал и другия сокол. Двамата хванали орлето, перо по перо му скубали, крилца му чупили, очи му кълвали. Пиленцето жално пищяло и майка си проклинало:
Проклета да си мале, ма, толкова лето, летовно два пъти да си люпила, по едно да си чувала, та и аз братец да имам, от сокол да ме отърве!…
Стоян се сепнал от жалбите на орлето! Той с ужас си спомнил какво бил заръчал на невястата си снощи и хук-нал като обезумял към селото. Като пристигнал вкъщи, отдалече се провикнал:
– Либе, Петкано, Петкано, това, което ти заръчах, дано не си го сторила!
Какво бил заръчал Стоян на своята невеста?
Една привечер двамата братя близнаци – Стоян и Иван, седнали под старата лозница на бащината къща братски да си похортуват. Пийвали си те червено вино и бистра върла ракия, споменували старите с благоговение, че добро име са им оставили, и стигнала дума да разделят бащиното си имане. Делили, каквото делили – нивите, белите грошове, кошарите с добитъка. Стигнали до делба на бащините два бели сокола и два сиви ата.
Мислили двамата какйо да сторят: ако соколите разделят, те ще пищят, нали са едно люпило, ако атовете разделлят – и те ще цвилят един за друг – нали са едно кърмило? Тази вечер така и нищо не решили братята! Легнали си. Стоян се въртял в постелята, будувал, а дремка все не му, идела. Мислил той какво да стори и… решил! Решил Стоян да премахне брат си Иван, та нему да остане цялата бащиния.
Повикал той булка Стояница и й заръчал: – рано утре, като стане, да омеси бели краваи, да заколи тлъста патица, да налее вино червено и да нагости брат му Иван, но във виното отрова да сложи. Смаяла се Петкана. Земята се залюляла под нозете й от това безумно решение и страшно погледнала Стоян в очите. Нали му е братец едничък, майка и татко си нямат! Угари кой ще оре, стоката кой ще прибира, на воденица мливото кой ще откара? Кой ще му помогне, когато беда го сполети? Понечила тя съвет да му даде, но Стоян строго я изпреварил и й се заканил, че ще я погуби, ако волята му не стори!
Тръгнал Стоян в ранни зори, дребна лова да лови с двата сиви сокола. А Петкана тъжно ходила из двора, кършила пръсти и се чудила какво да направи! Заканата на Стоян – докато се върне от лов, всичко да е изпълнила, не й давала покой.
Запретнала Петкана ръкави, омесила бели краваи, сготвила тлъста патица, наляла червено вино, ала не сложила отрова, ами смесила вино с ракия, та да упои девера си.
Нахранила тя Иван, напоила го, с блага дума се разговорили, докато той дълбоко заспал. Покрила го невеста Петкана с бяло платно и свещица му запалила!
– Дано не си го сторила – повторила си Петкана, хладно посрещнала мъжа си, без да го погледне в очите, както сговорно го поглеждала друг път и отвърнала. – Ако не бях изпълнила заръката ти, нали се закани да ме погубиш?
Поканила тя мъжа си повелително – да влезе вътре и да види брата си мъртъв.
Приближил се Стоян до мъртвеца. Бяло платно го покривало, а свещицата вече догаряла. Страшна мъка го сграбчила. Извадил той остро ножленце и го насочил към сърцето си, да се прободе.
– Нека да помни мало и голямо, кога брат брата си погубил заради бащино имане – казал молитвено братът.
Петкана, нали е пъргава, грабнала ножлето от ръцете на Стоян и му казала равнодушно:
– Донеси стомната с прясна вода, която налях от самодивското кладенче, че е най-блага. – Прелей брата си, по обичай, та да е лек пътят му към оня свят!
Когато пръснала вода по главата на мъртвеца, Иван се събудил и скочил. Тогава Петкана разказала на Стоян какво била свършила!
От радост Стоян място не си намерил. Той весело заръчал на умната си невеста да омеси бели краваи, да опече тлъсти патици, вино червено да налее и да поканят цялото село – да яде и да пие, веселба да се весели, че брат брата не храни, ала тежко му, който го няма.
Приготвила Петкана гозбите, омесила бели краваи и поканила цялото село. Както седели гостите на трапезите и се гощавали свойски, Стоян скочил, чинно застанал и високо се провикнал:
– Селяне и вие добри комшии, яжте и пийте и слушайте какво ще ви кажа: Кога невеста зимате, питайте сговорна ли е с комшии, добре ли си гледа къщата, умее ли свекър и свекърва да гледа. Не я гледайте на хорото, а умее ли да върти кросното, умее ли злото с хитрост да гони!