Да останеш себе си

В едно царство принцът полудял и си въобразил, че е петел. Съблякъл се гол, скрил се под масата и живеел там, отказвайки се от царските ястия, сервирани в златни блюда. Той ядял само зърно, приготвено за кокошките. Царят бил отчаян. Той изпращал при сина си най-добрите лекари, най-знаменитите учени – всичко без резултат. Напразни останали и старанията на заклинателите, на монасите, на отшелниците и чудотворците. Й ето че веднъж пред царя се явил неизвестен мъдрец.
– Струва ми се, че мога да изцеря принца – промълвил той. – Позволи ми да опитам.
Царят се съгласил. В този момент за всеобщо удивление мъдрецът захвърлил дрехите, заврял се под масата при принца и започнал да кукурига.
– Кой си ти и какво правиш тук? – възкликнал юношата.
– А ти? – попитал мъдрецът. Ти кой си и какви ги вършиш тук?
– Нима не виждаш? Аз съм петел.
– Хм – учудил се мъдрецът, – странно!
– Какво странно има?
– Нима не виждаш, че и аз съм същият такъв петел като теб?
Те се сприятелили и се заклели никога да не се разделят.
След това мъдрецът се захванал да лекува принца. Той започнал от това, че облякъл риза. Принцът бил изумен:
-Да не си полудял! Забрави ли кой си? Да не си решил да ставаш човек?
– Виж сега – меко възразил мъдрецът, – не бива да се мисли, че петел, облечен като човек, престава да бъде петел.
На принца се наложило да се съгласи. На следващия ден и двамата били облечени. Мъдрецът изпратил да донесат храна от царската кухня.
– Нещастник! Какво правиш? – възкликнал изплашеният принц. – Да не се каниш да ядеш като човек?
Приятелят му разсеял съмненията му:
– Никога недей да мислиш, че докато седи на една маса с човек и разделя трапезата му, петелът престава да бъде петел. Нима на петела е достатъчно да се държи като човек, за да стане човек? В този свят можеш да се държиш като истински човек и въпреки това да останеш себе си, т.е. петел.