Грошът и монетата

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.
– Уви – казал той тогава, – защо да си губя времето тук. Колко работя аз тук за три медни гроша. А там мога да забогатея!
И без да мисли много, разпродал цялото си имущество и тръгнал за този град, където очаквал толкова изгоден доход. На място установил, че всичко, което са му разказвали е вярно. Той получил толкова едри монети, колкото хора обръснал и вечерта, с много пари, доволен, отишъл на пазара да си купи храна. Но там всичко било толкова скъпо, че за да си вземе минималната дневна дажба, похарчил всичко, което бил спечелил, и останал без пукнат грош.
Когато забелязал, че в продължение на определено време всеки ден се повтаря едно и също, че този голям доход не само не му осигурява средства, за да спести нещо, но и не му стига, за да покрива всекидневните си нужди, той помислил трезво и си казал: "Трябва да се Върна обратно на старото си място и да търся предишния си скромен доход, който, осигурявайки ми необходимото за живот, ми даваше и възможност да отделям за старините си. Колкото и малък да беше доходът ми, всичко това, което ми оставаше, натрупвайки се всекидневно не беше никак малко. Вече знам от опит, че там с грошове печелех повече, отколкото тук с едри монети, защото тук не само че не мога да спестя нищо, но не мога и да се изхранвам."