Публикувам това обръщение на Свилен със съзнанието, че като тази подобна приказка може и аз да напиша в обозримо бъдеще. Защото силовите Ни структури, вече нямат работа с престъпността, Националната сигурност и Доктрината България въобще и подкараха да громят Националната ни идентичност. Дресирано-обучени, чуждопоклонни слуги ! Но така де, когато управляващите са престъпници, те виждат своите дела във всекиго, и щедро режат я лентички, я връзката на децата ни с корените им! Методите им са изпитани и перфидни в създаването на вакумна непоносимост към друго мислещите, ако се обърнем към историята на тази прецизна перфидност, предстои още по неприятен тормоз – тъй наречената „Шпиономания“ от 50г на друг континент. Важно е да кажа, не се плашете къде ви викат и какво ви питат, когато отговорите ви за българското, са по-силни от въпросите им !!!!!!! Когато Министерството на „псевдо-културата“ няма финансии за български продуценти, създаващи национален продукт и даже ги МАЧКА, време е да не ви притесняват мненията на тези управляващи, владеещи националния бюджет. Ако някой не разбира за какво пиша, вероятно не е необходимо да се напряга да ме разбира. Пенко Русев

Грамофонче – приказки, песнички, театър, стихове.. българско художествено слово

Здравейте.

Грамофончето спря – и се премести в Читанката. А ако още ви е еня, ето защо.

Преди месец получих писмо от Щатите.. така и така вие нарушавате нашите права, като публикувате тази картина, която е наша собственост (и пълен адрес в грамофончето). Оказа се някаква рисунка която бях взел от обявата към една приказка от сайта на БНР. Добре, изтрих я, заедно с всички други картинки от БНР или с неясен произход (точно като Чику-врабчето, дето колекционираше яйца). И им написах че „Многоизвинявайте, изтрих я.“ На което ми бе отговорено: „Благодарим за съдействието. Няма проблем.“

Но тези цивилизовани взаимоотношения са там. Където хората разговарят.

А тук, „в полите на Витоша“, нещата не стоят така. „Тук има някаква тъмнина..“ От половин година икономическа полиция рови около Грамофончето. Без разбира се да пита мен… Викат хора на разпити, изискват списъци.. „Тайно“. Един вид, казвам ти дъще, сещай се снахо. Явно на някой му пречи. Ама много. И вече може да се действа.. Както си знаят. От преди.

Е, добре. Само че аз в такива условия не мога да работя. Да, Грамофончето – Сбирката Художествено слово на България, се поддържаше основно от мен. Търсене, записи, обработка, плетене на семантичната мрежа кой-кога-какво, дизайн.. Интересно беше. Открих и Преоткрих за мене си много от българската поезия и артисти. Доста дисертации можеха да бъдат написани по събраната информация и връзки между хора, неща, времена и нрави – но никой не се заинтересува (а много от хората се оказаха нечувани в интернет). Доста софтуер написах и много научих за семантичните мрежи и превеждането като начин за общуване в тях. И.. Доста години опазвах сбирката от вестникарите – които разумно решаваха, че предпочитат да си замълчат.. отколкото да изчезне. Един вид Публична тайна.

Да, от време на време имаше и помагачи (или в съответната терминология, съучастници). Благодаря им за всичко, което дадоха или направиха.

За 9 години, след много търсене и ровене, се събраха над 800 часа българско художествено слово (30 Гигабайта.. над 3500 парчета.. от 1950г. насам). Българи от над 100 държави сваляха песнички, приказки, стихове и театри – повече за децата си, по-малко заради носталгията си. По над 270 Гигабайта на месец.. средно. Което прави около 10 денонощни (радио)канала нон-стоп. Ей тъй, без нищо. За кеф. За достъпност и запазване на тази безценна част от българската култура.

Но явно това попречи. Нямам представа на кого. Може би на някой от издателите – Балкантон, БНР, Кънев, Орфей, Супрафон, Лития, Полисаунд, Пан, куклени театри, Унисон, РЕМ, БНТ, и други бивши-или-сегашни. Или на някой продавач. Или на някой автор-артист-участник. Или на някоя бюджетна институция с „народна-национална“ в името. (Някои от тях даже си поддържаха пълно копие. Но не помагаха.)

Или пък някой реши, че току виж съм забогатял от ей това:

за Грамофончето:

Да, Последната година чрез горните дарения се събраха около 450лв. Много Благодаря на всички. (Това са повече отколкото всички 8 предишни години взети заедно. И аз изцяло ги обърнах в издирване и купуване на 50-ина „нови“ редки плочи и касети.. От които половината така и не успях да запиша и публикувам.)

Или.. може да е някой отрок на ония дето като чуеха култура и се хващат за кобура. Не е било толкова отдавна.

А може.. А може да е просто ей-тъй. За кеф. И сега всички ще се кълнат че не са те.

Всъщност.. Благодаря за услугата. Като попресметна, всичките тези години аз отделях средно 30-40 минути на ден за Грамофончето. Всеки ден. Няма значение как, кога, на кой континент съм, на почивка или на работа.. Ако пропусна някой ден, после трябваше да наваксвам на другия. Ако пропусна седмица, отиваше цял ден.. Но.. какво значение има вече.

Ръчката спря. Няма да я въртя повече. Не и при такива условия, отношения, полу-тайност, незаинтересованост, участие, и въобще, дередже бе-ге ..

На този сайт вече няма нито един запис, освен горния монолог на Амели от Яворовата пиеса (изпълнява Олга Кирчева, режисьор Стефан Сърчаджиев, 1957, запис БНР) , и тези стихове от Веселин Ханчев (изпълнява Катя Зехирева, ~1975, запис БНР) . Поздравявам Ви с тях.

Чао, и приятно слушане. Или послушание. Изборът е ваш.

А може да нижете царевица в седянката. Или да видите защо Ботев е идиот. или… да погледнете в читанката. Ако още ви е еня.

9+.февр.2014. Свилен. пццррръккккхх..

---

  Земя и небе

  Върху земя човек роден е.
  Но той на нея е роден
  небе да вижда и да стене,
  загуби ли го някой ден,
  да чува в нежностите къси,
  в делата, в болката дошла,
  не ударите на кръвта си,
  а ударите на крила.

  Върху земя човек роден е.
  Но той на нея се роди
  над себе си, непокорени,
  да дири винаги звезди,
  да ги достигне и когато
  до тях е стигнал, да скърби,
  пак взрян в небето непознато
  и смъртоносно може би.

  Върху земя човек роден е.
  Но той роден на нея бе
  дори в пръстта, и на колене,
  да има пак едно небе,
  небе да има и тогава,
  когато няма и очи,
  сам в себе си да го създава,
  когато то се заличи.

  Веселин Ханчев