Listen to this article

Готвачът

aГотвачът Дин транжирал бикове за цар Венхой. Замахне с ръка, натисне с рамо, подпре с коляно, тропне с крак и ето – "Дрян! Бух!" – искрящият нож все едно танцува из въздуха ту в такт са мелодията "Черничева горичка", ту в ритъма на песните на Дзин Шоу.
– Прекрасно! – възкликнал цар Венхой. – Колко си изкусен, готвачо!
Като оставил ножа настрана, готвачът Дин отговорил:
– Вашият слуга обича Пътя, а той е над обикновеното изкуство. Първоначално, когато се заех с транжира-
не на месо, аз виждах пред себе си само трупове на бикове, но минаха три години и вече не ги виждах пред себе си! Сега аз не гледам с очи и разчитам на сензитивността на духа, престанах да възприемам със сетивата си и позволявам на духовното желание у мен да се претвори. Оставяйки се в ръцете на небесния порядък, аз водя ножа през главните стави, непроизволно прониквам във Вътрешните празноти, следвайки неизменимото, и затова никога не се натъквам на мускули и сухожилия, да не говорим за кости. Добрият готвач сменя своя нож веднъж годишно, защото той реже. Обикновеният готвач сменя ножа си веднъж месечно, защото той сече. А аз ползвам ножа си вече деветнадесет години, транжирал съм с него няколко хиляди бикове, а ножът все още изглежда така, все едно току-що е свален от точилото. Нали в ставите на трупа винаги има пролука, а острието на моя нож няма дебелина. Когато нещо без дебелина бъде въведено в празнотата, ножът винаги ще намери достатъчно място, където да поиграе. Ето защо даже след деветнадесет години ножът ми изглежда така, сякаш току-що е наточен.
Само че всеки път, когато се приближа до трудно място, виждам къде ще ми бъде трудно и събирам вниманието си в едно. Внимателно вглеждайки се в това място, движейки се бавно и плавно, водя ножа старателно и изведнъж трупът се разпада, сякаш буца пръст се стоварва на земята. Тогава аз вдигам нагоре ръка и с доволен вид се оглеждам наоколо, а след това изтривам ножа и го оставям намясто.
– Превъзходно! – възкликнал цар Венхой. – Като чух готвачът Дин, разбрах как трябва да се гради животът.

Проверете също

ПЕПЕЛЯШКА

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.