Глупакът

Живял в старо време един голям богаташ. Той водел такъв живот, че малко по малко прахосвал богатството си и един прекрасен ден останал гол като сокол.
Навел той поглед, обронил глава надолу и само охкал и ахкал, когато си спомнял за миналите дни.
Веднъж му дошли на гости приятели и един от тях — човек видял и патил — рекъл:
— Изглежда, че нещо си сбъркал, затова щастието те е напуснало.
Моят съвет е да тръгнеш да си търсиш изгубеното щастие — може да го намериш и тогава ще забогатееш както преди.
Обеднелият богаташ послушал тези думи и тръгнал през поля и гори да си търси щастието. Веднъж сънувал, че щастието му виси на една скала. Събудил се на сутринта и веднага се упътил да търси скалата. Вървял, вървял и срещнал по пътя един лъв.
— Накъде си тръгнал? — попитал го лъвът.
— Отивам да търся щастието си.
— Аз го зная — рекъл лъвът. — То е много мъдро, може би ще го попиташ как да се изцеря. Ето вече от седем години съм немощен. На връщане ще ми кажеш какво е отговорило и аз ще направя за тебе всичко, каквото мога.
Човекът обещал да изпълни молбата му и си продължил пътя.
По-нататък той влязъл в една овощна градина, отрупана с изобилен плод. Но като късал плодовете и ги опитвал, разбрал, че те всички са горчиви. Стопанинът на градината го видял и най-напред му се скарал, но после, когато човекът му разправил своето нещастие и му казал накъде е тръгнал, почнал да го моли:
— Попитай тогава, братко, какво да направя, та плодовете на моята градина да не бъдат горчиви. Колко труд положих, садих нови дървета, присаждах — нищо не помогна. Ако на връщане ми донесеш отговор, ще направя за тебе всичко, което ми е по силите!
Човекът обещал да изпълни молбата на градинаря, продължил пътя си и стигнал до един замък, разположен край висока планина. Той влязъл в двора и видял една красива девойка. Тя го запитала какво търси по тези места и човекът й разказал всичко, което се случило с него.
— Аз имам и имот, и богатство — рекла девойката, — но страдам от силно главоболие, което ме мъчи денонощно. Ако попиташ своето щастие как да се изцеря, ще направя всичко, каквото поискаш!
— Добре, ще го попитам — обещал човекът и продължил нататък.
Вървял той колкото вървял, стигнал най-после до скалата и намерил своето щастие, което висяло с главата надолу.
Човекът го поздравил и му разказал какво го е сполетяло. После предал молбите на лъва, градинаря и на девойката и като изслушал отговорите на щастието, предложил му да се върнат заедно.
— Ти тръгни напред, аз ще дойда след тебе — рекло щастието. На връщане човекът видял пак красивата девойка и й казал:
— Ще се изцериш от своята болест, ако се омъжиш за някой добър юнак. На стопанина на градината казал:
— Водата, която напоява градината ти, тече по златоносна земя. Златният прах, който се намира във водата, се всмуква в дърветата и затова плодовете им стават горчиви. За да дава градината ти сладки плодове, трябва да изместиш коритото на реката или да извадиш златото от водата.
Като стигнал при лъва, човекът му разказал всичко, което видял по пътя, и отговорите на щастието.
— Какво ти предложи прекрасната девойка? — попитал лъвът.
— Предложи ми да се оженя за нея и заедно да добруваме, но аз не се съгласих.
— А какво ти предложи стопанинът на градината?
— Стопанинът на градината извади от реката всичкото злато, а то излезе много. Предложи ми да го взема за себе си, но аз му отказах и рекох: «Какво ще го мъкна толкова далече до къщи!»
— Е, добре, а сега ми кажи какъв съвет получи за моята болест — попитал лъвът.
— А за тебе щастието ми каза, че лъвът ще се изцери, щом изяде главата на глупав човек.
Лъвът хубавичко се позамислил над тези думи, после протегнал полекичка лапата си към главата на човека, сграбчил я и я излапал.
— Кълна се — рекъл лъвът, — че едва ли ще намеря на земята по-глупав човек от тебе!