Гигантите

Богинята Гея, разгневена от смъртта на синовете си, отишла на полуостров Палена. За ужас на живеещите там траки, тя родила гигантите, които били огромни по размери и притежавали невиждана сила. И външният им вид бил страшен – от главата и брадата им се спускали дълги косища, а на краката си имали змийски люспи.
Те хвърляли към небето скали и и горящи дървета. Измежду всички се откроявали гигантите Порфирион и Алкионей, който освен това бил и безсмъртен, ако се сражавал на родна земя.
Олимпийските богове получили предсказание, че не могат да убият нито един гигант, ако не им помогне някой смъртен. Като научила това, Гея започнала да търси вълшебна билка, с чиято помощ гигантите да станат неуязвими и за смъртен човек. Но Зевс забранил на Слънцето и Месеца да светят и побързал сам да откъсне билката. После изпратил Атина да призове Херакъл за съюзник. Гръцкият герой нападнал Алкионей. Всяка стрела уцелвала смъртоносно гиганта, но когато той падал на земята, силите му се възвръщали. По съвет на Атина Херакъл го извлякъл извън Палена и там го убил.
Всички олимпийски богове участвали в битката. Всеки от тях сразил по един от гигантите – Аполон със стрелите си, Дионис с тирса, Хеката със запалени факли. Хефест хвърлял късове нажежен метал, Атина ги замеряла с цели острови, а Посейдон ги пронизвал с тризъбеца си. Останалите Зевс поразил с мълнии, а Херакъл ги довършил със стрелите си.