Веднъж в открито море се надигнала силна буря. Платноходката се носела насам и натам. Пасажерите, скупчени на едно място, започнали да молят Аллах за спасение. А Настрадин Ходжа, седнал в едно ъгълче, спокойно си пушел лулата.
Накрая бурята утихнала, опасността преминала и корабът акостирал.
– Слушай, Ходжа, нима ти не се страхуваше, когато ние всички треперехме от страх? – полюбопитствал един от пасажерите.
– А от какво да се страхувам?
– Как от какво, нима не видя, че по време на бурята бяхме на една ръка разстояние от смъртта?
– Вярно е, но нима не е така и на сушата? – отговорил през смях Настрадин.
Проверете също
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …