Вълшебникът и овцете

Живял някога един богат вълшебник, който имал много овце. Вълшебникът бил много алчен и не искал да наема овчари, не искал да строи и ограда около пасището, където пасели овцете. Заради това овцете често навлизали в гората, падали в пропаст и прочее. Най-важното – те бягали от него, тъй като знаели, че на вълшебника са му нужни месо и кожи.
И ето че накрая вълшебникът намерил средство. Тай хипнотизирал овцете и първо им внушил, че са безсмъртни и като им дере кожите, не им причинява вреда, а напротив, тази операция ще им е приятна и даже полезна. Второ – че самият той е добър стопанин, който толкова силно обича своето стадо, че е готов да направи за тях всичко. Трето – че ако с тях изобщо се случи нещо, то това няма да стане наведнъж, във всеки случай не в рамките на един ден и за това не си струва да се мисли. Накрая вълшебникът внушил на овцете, че те изобщо не са овце, че едни от тях са лъвове, други – орли, трети – хора, четвърти – вълшебници.
Е, след това всичките му грижи и безпокойства приключили: овцете вече не бягали, а спокойно чакали часа, когато на вълшебника ще му потрябват тяхното месо и кожи.