Възмездие

В стари времена един сановник бил осъден на смърт и му било дадено право на последна дума. Тъмничарят го попитал какво иска да каже. Сановникът се замислил, а след това мълчаливо написал пет йероглифа: „Нарушение, принцип, закон, власт, небе.“
Тъмничарят се учудил и го попитал какво има предвид. Сановникът с дълбоко разкаяние му обяснил:
– Цял живот ми е вървяло. Правех нарушения, предполагайки, че с помощта на властта и парите може да се нарушават принципите и справедливостта. Откъде можех да знам, че ще ме победят именно с помощта на принципите и справедливостта? Някои неща смятах за справедливи, обаче справедливостта е по-ниско от закона и незаконната справедливост не може да устои.
Понякога законът е нищо пред властта и порочните владетели си играят с властта, като се забавляват със законите, променяйки ги произволно. Властта трябва да следва дао и макар че човек може да се задържи известно време с нейна помощ, не е възможно да се рачита на нея цял живот – все пак властта не е нещо повече от небето. Небесната справедливост се яви и аз, колкото и да се стараех, не можах да се скрия от вея. Сега ще умра именно защото получавам възмездие за посетите от мен семена на злото. О, да, възмездие… Досин веднъж помолил учителя си, третия патриарх на дзенбудизма Сосан:
– Моля те, посочи ми пътя към освобождението.
– Кой те е поробил?
-Никой.
-Ако е така – казал учителят, – тогава за какво ти е да търсиш освобождение?