Вратите към Рая

Някога, много отдавна, живял един добър човек. През целия си живот той следвал висшите заповеди, предписани на тези, които се надявали след смъртта си да попаднат в рая. Той щедро раздавал милостиня на просяците, обичал ближните си и им служел. Като разбрал колко е важно да си търпелив, той понасял най-тежките и неочаквани изпитания – често заради другите. Той пътешествал в търсене на знание. Неговото смирение и образцово поведение му спечелили слава на мъдър човек и уважаван гражданин, която се разнесла от изток на запад и от север на юг.
Всъщност той култивирал всички тези достойнства у себе си всеки път, когато си спомнел за тях. Но имал един недостатък – невнимание. Това качество нямало голяма власт над него и той смятал, че в сравнение с достойнствата му невниманието е доста незначителен недостатък. Така той оставял понякога нуждаещи се без помощ, защото не забелязвал нуждата им. Любовта и служенето понякога, когато той бил погълнат от личните си нужди и желания, също оставали забравени.
Той обичал да спи и често заспивал именно в тези моменти, които били благоприятни за откриване на ново знание или за неговото разбиране, за практикуване на истинско смирение или за добри дела. Той пропускал тези възможности и те вече никога не се връщали.
Невниманието оказвало не по-малко влияние върху основната му същност от добрите му качества.
И ето че умрял. Като установил, че е извън пределите на този живот, добрият човек се отправил към райската обител. Като изминал известно разстояние, решил да поспре да си почине, за да провери съвестта си. Като претеглил внимателно всичко, стигнал до извода, че е напълно достоен да влезе в райските покои и продължил пътя си.
Като се приближил до райските врати, видял, че са затворени и в този момент чул глас, отправен към него: "Бъди внимателен, защото вратите се отварят само веднъж на сто години." Добрият човек се нагласил да чака, развълнуван от открилата се перспектива. Но зает както обикновено с извършване на добри дела, открил, че вниманието му е зле развито. Известно време. което му се сторило цяла вечност, той се опитвал да не заспи. Но не издържал, склонил глава на гърдите си и гънят за миг склопил клепачите му. В този момент вратите се отворили широко. Преди да успее обаче да отвори очи, те се хлопнали с такъв трясък, от който можел да се събуди и мъртвец.