Вещици свалят месеца

Един човек замръкнал в чуждо село и отишъл в непозната къща да пренощува. На прага излезли две жени и той ги попитал:
– Пътник съм. Замръкнах тъдява. Ще може ли да пренощувам тази вечер у вас?
– Може – рекли те, – само че за онова, което ще видиш тази нощ у нас, няма да разпитваш и на никому да не казваш.
Постлали му вкъщи, а те влезли в друга стая, откъдето се чувал бебешки плач.
Човекът легнал, но не го хващало сън. Чудел се какво ли ще правят тези жени, та стоят будни, затова и той останал буден.
Към полунощ жените излезли на двора и захванали нещо да врачуват. Те си шепнали и баели, а Месецът, както си стоял на небето, току се спуснал и паднал пред тях.
Човекът се зачудил – каква ли ще е тази работа? Кога погледнал, Месецът станал на крава, която светела, светела та не можело да се погледне към нея.
Жените изнесли един котел, кравата се разкрачила и те започнали да доят млякото. Те доели и баели, докато напълнили котела. Като издоили млякото, Месецът се превърнал от крава в белобрад старец, станал червен като кръв – вече не светел ясно, а само накървявал. Тогава жените отново захванали да шепнат и баят, та да се издигне Месецът пак на небето.
Баели, що баели, а Месецът не помръдвал – стоял като вкаменен. Тогава по-старата жена рекла на по-младата:
– Хайде, щерко, хайде! То се види, че няма да се вдигне без това. А по-младата й отговорила:
– Аз няма да го направя, пък дори да остане на земята.
– Е, ти пак ще ме караш да си омърся душата – отвърнала майката.
Като казала това, старата жена се навела и близнала от нечистотииите на кравата. Тогава Месецът започнал полека-лека да се вдига на небето, но все така бил червен като кръв. По-сетне се изяснил и започнал да свети както обикновено.
Тогава жените отишли при човека и захванали да му разправят:
– Ние сме майка и дъщеря вещици. И двете наскоро родихме деца и още ги кърмим. Направихме магия и свалихме Месеца, да го издоим. На сутринта жените напълнили един рог с мляко, дали го на човека и му рекли:
– Ако се разболееш, пийни от това мляко – каквато и да е болката ти, веднага ще ти мине – казала по-старата.
А дъщеря й рекла:
– Ако те извика царят във войската, пийни си от млякото – ще изкараш войната здрав, ще надвиеш със сила враговете си и ще се
прибереш жив у дома.
Човекът взел рога и наистина – прочул се като юнак на война и преживял дълъг живот, без нито веднъж да се разболее.