Вече няма нужда

Кришна се канел да вечеря. Той откъснал парче хляб и започнал да дъвче, но изведнъж подскочил и побягнал към вратата.
Рукмини, жена му попитала: "Какво правиш, господарю мой? Къде отиваш? Защо е това бързане? Защо така внезапно?"
Кришна се спрял до вратата, почакал за миг и се върнал обратно. Приел печален вид, отново седнал и започнал да се храни.
Рукмини се удивила. Тя казала: "Сега ме озадачи още повече. Защо скокна така внезапно? Защо се върна, за какво? Скочи, все едно в къщата гори пожар. Аз не виждам нещо да се е случило. И защо се върна обратно, ако нещо се е случило?"
Кришна отговорил: "Имаше нещо. Един от моите привърженици броди из града. Той пее моята песен, свири на вина (седем струнен инструмент), танцува на улицата, но хората хвърлят по него ка¬мъни и кръв се стича по челото му. Той не реагира, абсо¬лютно е безмълвен, абсолютно съсредоточен, абсолютно безпомощен. Необходимо беше веднага да му помогна."
И Рукмини попитала: "Тогава защо се върна от врата¬та, след като това е толкова спешно?"
Кришна отговорил: "Вече няма нужда. В момента, в който стигнах до вратата, той взе в ръце камък. Сега той си помага сам. Помощта ми вече не е необходима."