Вашата истина

Веднъж, по време на пребиваването на Настрадин Ходжа в двора, владетелят се оплакал, че поданиците му са лъжливи. Настрадин казал: "Истините биват различни, ваше величество. Преди да могат да използват относителната истина, на хората е необходимо практически да опознаят реалната. Но те винаги се опитват да направят обратното. В резултат на това твърде безцеремонно се отнасят със собствените си изкуствени истини, някъде дълбоко у себе си чувствайки, че те не са нищо повече от измислица."
Всичко това се сторило на владетеля твърде сложно: "Нещата трябва да са или истински, или лъжливи. Аз ще заставя хората да говорят истината и с помощта на това те ще придобият навика да бъдат правдиви."
На следващата сутрин пред отворените градски порти стърчало бесило, обградено от войниците на владетеля, начело с капитана. Глашатаят обявил: "Всеки, който влезе в града, трябва, първо, правдиво да отговори на въпроса на капитана."
Настрадин, който изчаквал отвън, влязъл в града пръв. Капитанът попитал: "Къде отиваш? Казвай истината или ще бъдеш обесен."
Настрадин отговорил: "Идвам, за да бъда обесен на това бесило." "Не ти вярвам!" "Прекрасно. Ако съм излъгал, обеси ме." "Но това би означавало, че си казал истината." "Ето, именно – казал Настрадин, – вашата истина."