Вампирски пръстен

Един вампир, преправен на човек, бил твърде любезен и симпатичен. Той ходел по селата и полята и с когото се срещнел, искал да се побратимява. В старо време това било голяма чест, затова никой не му отказвал. Побратимените си разменяли пръстените. Никой обаче не подозирал, че пръстените, давани от вампир, били чудовищни. Щом човек ги сложел на пръста си, те се свивали, така че по никакъв начин не можели повече да се махнат. Побратимът на вампира го очаквало голямо нещастие.
Нощно време, когато вампирът излизал да търси кръв, той повиквал с човешки глас: „ой“. Пръстенът от ръката на най-близкоспящия побратим отговарял „ой!“. По този глас от пръстена вампирът намирал човека, натисвал го и му изпивал кръвта.
Един вампиров побратим се събудил през нощта, чул и разбрал гласовете на вампира и пръстена му. Човекът скочил и тръгнал да бяга далеч от вампира, обаче преследвачът не спирал да го гони, тъй като пръстенът не спирал да вика „ой“. Човекът не очаквал спасение, защото нощта била дълга, не можел, колкото и да дърпа, да извади пръстена и да го хвърли. Бил на края на силите си. Най-после, като стъпил на моста на една река, се сетил какво да направи. Извадил ножа и си отрязал пръста с пръстена. Хвърлил го в реката и продължил да бяга.
Вампирът дотичал до моста и тъй като пръстенът продължавал да го вика, се хвърлил в реката и се удавил.