Буболечка отива на балет

О

т клечка на стръкче, от стръкче на клечка
пълзеше в тревата една буболечка.
Отиваше чак на гората във края,
където танцьори балет ще играят.
Изкуството тяхно света вече слиса,
а ето, че тук и при нас те дошли са.

Макар буболечката бавно да крета,
от мъничка още обича балета.
Хем музика слуша, хем с радост се чуди
как хвъркат високо рояк пеперуди,
които, облечени в пъстри костюми,
танцуват и…
Не, невъзможно е в думи
да вместиш такова вълшебство голямо,
каквото на сцената вижда се само…

Затуй буболечката днес се накани
да тръгне нататък един ден по-рано,
спокойно да стигне и там да въздиша
с възторг, както писано бе и в афиша…
Вървеше си бавно нататък обаче,
денят се изхлузи, прогонен от здрача.
Та тя си избра една малка полянка,
където ще може да легне да нанка.

Но точно когато току-що бе спряла,
тя гъбка видя в полутъмното бяла.
И легна върху й.
От пътя далечен
бе тъй уморена, че нанкаше вече,
когато Луната се спусна при нея
приспивната песничка да й изпее.

Нощта във гората е много красива
и тиха, че Вятърко също заспива.
Дъжд беше валял и окъпани всички,
по-хубаво спяха цветя и тревички.
И както децата, докато си спяха,
в съня неусетно по-бързо растяха.
А гъбката толкова много порасна,
че височината й стана опасна.

Затуй буболечката щом се събуди
на шапката гъбена, дълго се чуди
как долу да слезе и то невредима,
че много да ходи и днес тя ще има.
Но тук бе пленена от височината,
и почна от мъка да плаче горката.

Как заради тази случайност проклета
тя няма да може да гледа балета.

За щастие групичка мравки обаче
я чуха, разбраха защо горе плаче
и знаейки хиляди хитрости стари,
постъпиха, сякаш са пожарникари.
Зелен лист разпънаха вместо платнище,
при скок във което не ти става нищо.

Спасена така буболечката беше
по начин светкавичен и безпогрешен.

Целуна горещо тя мравките всички –
големи умнички и много добрички
и после с невиждана скорост закрета
да стигне навреме все пак за балета…