Браминът и неговият син

Живял някога един брамин, който служел в една домашна кумирна*. Веднъж той заминал по работа и оставил сина си да се грижи за кумирната. Браминът казал на момчето всеки ден да слага храна пред Бога и да гледа как той се храни. Момчето, следвайки наставленията на баща си, поставил приношенията пред изображението на Бога и мълчаливо зачакало. Но Бог нищо не му казвал и не се хранел. Момчето дълго чакало. То твърдо вярвало, че Бог ще слезе от пиедестала си, ще седне пред приношенията и ще ви изяде. И се молело с думите: Господи, моят баща ми заповяда да гледам как ще изядеш приношенията. Защо не искаш да слезеш? Нали слизаш пред баща ми и ядеш неговите приношения. Какво съм сторил, че не искаш да слезеш и да изядеш моите?"
Момчето дълго и горчиво плакало. Когато вдигнало очи и погледнало приношенията, видяло, че Бог приел човешки образ, седял и се хранел.
Когато службата завършила и момчето излязло от кумирната, стопаните на дома му казали: "Сега, след като службата свърши, донеси тук приношенията." "Но Бог изяде всичко" – отговорило момчето. "Какво говориш?" – го попитали с изумление. С абсолютна невинност момчето повторило: "Бог изяде всичко, което занесох, там няма нищо повече." И когато хората влезли в кумирната, те се вкаменили при вида на празните блюда. Това е силата на истинската вяра и на истинското желание.