Бабата и мечката

Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна – и мечката под дряна.

• Слизай, бабо! – изръмжала Мецана.
• Защо да сляза? – попитала бабата.
• Да те изям!
• Олелеее! – завайкала се бабата. – Недей, Мецано, ме яде, защото сьм дърта и жилава, ами ела
  довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Якушка, а третата –
  Веченка. Която си избереш – нея изяж!

Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала
вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:

• Дай ми, бабо, Мекушка!

А бабата се обадила отвътре:

• Мекушка си е меко постлала и си е сладко заспала!
• Дай ми, бабо, Якушка! – захлопала Мецана.
• Якушка е яко вратата заключила! – отвърнала бабата.
• Дай ми, бабо, Веченка или ще те изям! – изревала мечката.
• Не можеш, защото не ходи вече баба самичка в гората за дренки – рекла бабата и угасила светлината.

А мечката си повлякла опашката към гората.