Аргонавтите при Финей

Аргонавтите продължили пътя си и скоро стигнали до бреговете на Тракия. Героите слезли на брега, за да попълнят запасите си от храна. На морския бряг видели някаква къща и тръгнали към нея. От къщата излязъл насреща им сляп старец; той едва се държал на краката си и цялото му тяло треперело от слабост. Още на прага на своя дом старецът от слабост се свлякъл на земята. Аргонавтите го привдигнали и им домиляло за него. От думите на стареца те разбрали, че той е финей, син на Агенор, и че бил по-рано цар на Тракия. Но Аполон наказал финей, задето злоупотребявал с получената от Аполон дарба да пророкува, като откривал на хората тайните на Зевс. Аполон го ослепил, а боговете му изпратили харпиите, полумоми-полуптици, които прилетявали в къщата му, изпояждали всичката му храна и разнасяли по целия дом страшна воня. Боговете открили на финей, че той ще се избави от това наказание, само когато дойдат при него аргонавтите, сред които ще бъдат и двамата крилати синове на Борей – Зет и Калаис.
финей започнал да моли героите да го освободят от. бедата; молел ги да изгонят харпиите. Слепецът им припомнил от какъв могъщ баща произхождат – страшния Борей, богът на неукротимия северен вятър, който духа от Тракия. Той се носи бясно над земи и морета, като предизвиква с полета си бури.
Веднъж Борей, като се спуснал над град Атина, видял царската дъщеря Орития и се влюбил в нея.
Борей се молел на Орития да му стане жена и да му позволи да я отнесе със себе си в своето царство в тракийските планини. Орития не се съгласявала, защото се бояла от него. И Ерехтей, бащата на Орития, отказал на Борей. Не помагали никакви молби, никакви обещания.
Ядосал се страшният бог и извикал:
– Аз сам си заслужих това унижение! Нима на мен ми прилича смирено да моля, когото и да било? Аз гоня по небето буреносните облаци, издигам в морето вълни като планини, изтръгвам от корен като сухи стръкчета трева вековни дъбове, бия с град земята и превръщам водата в твърд като камък лед, а се моля като безсилен смъртен. Когато аз профучавам в бесен полет, цялата земя се тресе и потреперва дори подземното царство на Хадес. Аз няма да моля да ми дадат за жена Орития, а ще я взема със сила!
Размахал Борей мощните си криле. Буря забушувала по цялата земя. Като тръстика се залюшкали вековни гори, страшно се понесли по морето покрити с пяна големи вълни, тъмни облаци забулили цялото небе. Чак над планините се разпростряло тъмното наметало на северния вятър и от него веел вледеняващ студ.
Борей се понесъл към Атина, стигнал там, грабнал Орития, издигнал се нагоре и отлетял с нея към своя дом на север в покритите със сняг планини на Тракия.
Там Орития станала жена на Борей. Тя му родила двама близнаци – Зет и Калаис – те и двамата били крилати като баща си.
Зет и Калаис се съгласили да помогнат на финей. Те приготвили богата трапеза, но щом финей се излегнал край масата, за да уталожи глада си, харпиите връхлетели и без да обръщат внимание на виковете на аргонавтите, лакомо изяли всичките ястия, като разнесли из целия дом страшна воня. После харпиите се вдигнали и излетели от къщата на финей. Литнали след тях на могъщите си криле бореадите. Те преследвали дълго харпиите и най-сетне ги настигнали край Плотийските острови.
Бореадите извадили мечовете си и вече искали да убият харпиите, но в този момент долетяла на дългоцветните си криле от високия Олимп пратеницата на боговете Ирида. Тя спряла Зет и Калаис и казала, че боговете са заповядали на харпиите да не се връщат вече при финей. Бореадите полетели обратно към Тракия.
Щом преследваните от бореадите харпии отлетели, аргонавтите приготвили нова трапеза на финей и старецът могъл най-после да утоли страшния си глад. На трапезата финей разкрил на аргонавтите какви още опасности ги очакват по пътя им към Колхида и им дал съвети как да ги превъзмогнат. Аргонавтите изслушали мъдрия старец с внимание, стараейки се да запомнят всичко, което той им казвал.
Скоро се върнали и бореадите и разказали как са преследвали харпиите. Старият финей се зарадвал като узнал, че завинаги е избавен от ужасните харпии.