Аз бях до теб

За да видиш и да се докоснеш до Майтрея (Месията), било необходимо да го съзерцаваш по тантричен начин. За целта Асанга си намерил учител, който владеел тантричния начин на съзерцание на Майтрея, бил посветен от него и се уединил в пещера да медитира. През първите три години той съзерцавал строго по правилата, посочено му от учителя, като четял мантри. Но времето минало без забележим успех. Не видял Майтрея даже на сън. Тогава се отчаял и тръгнал да се скита по света. Веднъж срещнал един старец на брега на пресъхнала рекичка. Когато Асанга се приближил до него, той плетял рибарска мрежа. Асанга го попитал с Удивление:
– С какво се занимавате? Старецът отговорил:
– Плета мрежа за риболов.
~ Но къде има вода, в която де се въди риба – поинтересувал се Асанга.
Старецът посочил реката и казал:
~ В това русло в бъдеще ще потече река и ще има Риба.
Асанга се замислил и стигнал до извода, че недостатъчно се е занимавал със съзерцателна практика, след като простосмъртните, борейки се за живота си и надявайки се на почти неосъществимото, не се отказват от жизнената си цел и продължават упорито да действат, а видиш ли, той, пожелалият да види Победоносния, се отказал от поставената цел. С тези мисли Асанга се върнал в пещерата.
Минали още три години практика, но както и преди, не му се удавало да види Майтрея даже насън. Този път, като минавал покрай изоставена каменоломна, той видял човек, който търкал голям каменен къс в друг камък. Асанга се приближил до него и попитал:
– Защо триете тази канара?
Човекът обяснил:
– Аз разбирам от скъпоценни камъни, особено от елмазите. Този каменен блок в ръцете ми има тънки бели нишки, които се събират като лъчи в центъра. Това е признак, че в камъка има елмаз. Но ако го разбия с ковашки чук, ще се разруши и елмазът. Затова чрез триене в друг камък постепенно ще се добера до самия елмаз и ще стана богат. Всяко богатство се постига с тежък
труд.
Като чул това, Асанга се замислил и си казал: 
– Ако хората не жалят сили и енергия за собственото си забогатяване, то колко слаб съм аз в търсенето на ръководство по Пътя, водещ към нирвана. Трябва, без да жаля сили, да продължа тантричната практика. И пак се върнал в пещерата и продължил да съзерцава Майтрея.
Минали още три години, но не почувствал да е мръднал дори мъничко. Асанга си помислил: "С цел да видя Майтрея изкарах в съзерцателна практика девет години и нищо не постигнах. Явно кармично не ми е съдено В този живот да осъществя замисленото. Затова изразявам желанието си пред Майтрея да мога да го видя и до получа наставления по пътищата на себеусъвършенстването в бъдещия си живот."
И отново тръгнал да скита. Този път Асанга минавал покрай голяма каменна тераса и забелязал капки вода, които постоянно на определен интервал капели върху едно и също място, където се образувала, подобна на чаша вдлъбнатина. Това го поразило: "Колко години и колко капки са паднали върху каменната плоча, за да се получи в нея такава вдлъбнатина? Явно не едно десетилетие е било необходимо на капките, за да оформят тази чаша."
Тогава Асанга разбрал, че за всяко нещо е необходимо упорство и настойчивост. Само така може да бъде достигната поставената цел. "Та нали търся Буда Майтрея, за да получа от него учението за пътя на усъвършенстването, и все не постигам желания резултат заради мързела и недостатъчната си упоритост. Трябва да се упорства до пълна победа. Няма да спра да съзерцавам, докато не го видя."
Така той изкарал още три години. Вече бил прекарал в съзерцание дванадесет години, но така и не забелязвал никакви резултати. Само понякога интуицията му подсказвала, че целта не е далеч.
Асанга отново напуснал пещерата. Крачел, без да мисли, без да обръща внимание на нищо, не разбирайки накъде върви и защо. Вече нищо не търсел: нито богатство, нито щастие, нито Майтрея. Нищо не го вълнувало и нищо не го засягало. Вървял, накъдето го носят краката. И тогава изведнъж се натъкнал на лежащо на пътя болно куче. Още отдалече той чул как жално скимти то. Като се приближил, забелязал дълбока рана на задния му крак, която гъмжала от червеи. Кучето безпомощно ближело раната и жално го гледало със сълзящи очи. Асанга дълго го гледал, обмисляйки как да му помогне. Изведнъж по тялото му преминали тръпки и дълбоко в душата му се зародило силно чувство на състрадание. Желанието да помогне на кучето, продиктувано от разсъдъка, било заменено от страстен стремеж да го спаси на всяка цена. Като се хвърлил към кучето, той докоснал раната и в този момент забелязал червеите. И със същата кила, с която съжалил кучето, съжалил и червеите. Задачата му се усложнила, тъй като, ако изхвърли червеите на земята, ще ги погуби. Чувството за състрадание все повече и повече нараствало и накрая обхванало цялото му същество. Всичките му мисли били погълнати от един стремеж: да спаси и кучето, и червеите. В целия му вътрешен свят не съществувало нищо реално освен тази мисъл, тази задача. Несъзнателно извадил костния си нож, който носел със себе си навсякъде, инстинктивно си разпорил бедрото и започнал да пренася внимателно червеите от раната на кучето в своята. В този момент станало чудо – кучето се преобразило В Майтрея – в сияние на дъга, в същия онзи облик, в който Асанга си го представял по време на съзерцанието си в продължение на дванадесет години.
Асанга изумен се хвърлил в краката му и възмутено възкликнал:
– Затова ли дванадесет тежки години съзерцавах, за да те видя в образа на ранено куче? Майтрея му отговорил:
– Всички материални дхарми (вещи) са възникнали от шунята (празнотата), по-нататък в своето развитие се обединяват благодарение на съзидателната сила на земята и водата. Обединявайки се, те стават материални обекти, притежаващи различни качества като красота и безобразие на формата, полезни или противоположни на тоВа качества. Всички тези различни качества на вещите, възникващи в момента на обединение на елементите на материята, които действат на клеша-авидя (окови-невежество), се наричат илюзии на чувствата. Тези илюзии на чувствата остават у човека до момента, докато не усети просветление. С просветлението пада завесата на илюзиите. Едва тогава човек е способен да види, да почувства истинската природа на нещата като шунята, тогава е способен да види истинската природа на Буда – Ти, Асанга, едва сега вдигна тази завеса на илюзиите благодарение на зараждащото се в теб мислене на бодхисатва, което се изрази като жалост, състрадание към раненото куче. А аз бях до теб от същия онзи момент, когато ти седна да ме съзерцаваш. Не съм се отделял от теб нито за миг в продължение на дванадесет години.
След три години ти, разочарован, напусна пещерата и срещна стареца, който плетеше мрежа – това бях аз.
След още три години ти отново напусна пещерата и видя човека в каменоломната – това също бях аз. След още три години ти напусна това място и обърна внимание на капката вода – това също бях аз. Накрая за четвърти път ти напусна пещерата и сега на теб ти било писано да получиш алтруизма на бодхисатва и ти ме видя в образа на куче. Грешните хора вярват в илюзията като в истина и не вярват в думите на Буда.