Чуй всички приказки

Веднъж един дзенучител казал на маймуната: "Знам със сигурност, че ти разбираш езика, на който говоря, но се опитваш да скриеш това от мен. Моето проникване в същността на нещата ми говори за това."
Маймуната отговорила: "Да, господарю. Но моля ви не казвайте това на никого, защото аз няма да говоря с никой друг освен с вас. Всеки звяр прекрасно разбира вашия език, но нито едно животно не иска да го поробите в робство. Ако някое от животните проговори, веднага ще го заставят да върши някаква работа!"

Един суфистки учител обяснил как е бил разобличен лъжесуфият:
– Истинският суфи изпратил един от учениците си да му служи. Ученикът денонощно обслужвал самозванеца, угаждайки му и в най-малката дреболия. В края на краищата всеки започнал да забелязва колко се харесват на измамника тези знаци на внимание. И хората го напускали, докато не останал съвсем сам.
Един от слушателите на този разказ си казал: "Каква прекрасна идея! Да ида и аз да направя същото."
Той отишъл там, където можел да намери лъжесветец, и изразил страстно желание да стане негов ученик. След три години благодарение на безграничната му преданост около него се били събрали стотици ученици. Те си мислели: "Този мъдрец трябва наистина да е велик човек, след като е успял да вдъхне такава лоялност и преданост на своя ученик."
Затова този експериментатор се върнал при суфия, от когото чул разказа, и му обяснил какво е станало.
– Човек не може да разчита на твоите разкази – казал той, – защото, когато се опитах да приложа един от тях на практика, резултатът беше напълно противоположен.
Уви – отговорил суфият, – в твоя опит да употребиш суфистките методи има само един неправилен момент – ти не си суфи.

Мравката пропълзяла веднъж до планината от захар. Тя не осъзнавала колко е висока планината пред нея, но изяла малко парченце захар и понесла към къщи в уста друео малко парченце.
По пътя си мислела: "Следващия път вкъщи ще занеса цялата планина."
Такива са мислите на слабите умове. Те мислят, че са опознали Абсолюта, не разбирайки, че Брахман е над постиженията на ума и мисълта.

Двама мореплаватели претърпели корабокрушение и били изхвърлени на пустинен остров. И двамата едва не загинали от глад и ужас, защото смятали, че завинаги са откъснати от света. Подбрал ги кораб. И на острова бил построен здрав фар. Същите мореплаватели останали при фара, за да служат за спасението на загиващите. Сега настроението им се изменило. Те били щастливи, давайки спасителна светлина и без да се чувстват откъснати от света. Значи съзнанието за общуването със света и ползата за другите напълно преобразява хората. Общото дело е залог за успех.

Някой разбрал, че Нили дава на учениците си не само упражнения, музика и зрелища, но поощрява четенето на книги и събрания в екзотични места. Един критик казал на мъдреца:
– Аз вече забравих отколко години вие се борете против подобен фалш и повърхностност! Сега откривам, че вие самите използвате това в своето така наречено учение. Прекратете незабавно тази практика или ми я обяснете!
 Нили отговорил:
– Не съм длъжен нито да се отказвам от нея, нито да я обяснявам, но с радост ще ви разкажа за нея. Аз давам упражнения на хората, които могат да разберат за какво са те. Повечето не разбират това и приличат на човек, който е дошъл в кръчмата и се е влюбил в кръчмарката, вместо да яде супа. Хората неправилно възприемат музиката, затова аз ги лишавам от музика дотогава, докато не започнат да извличат полза от нея, а не да се забавляват с нея. Докато не разберат за какво е необходима музиката, те я използват подобно на хората, които стоплят ръцете си на огъня, на който може да се приготви нещо за ядене. Що се отнася до заобикалящата обстановка, то определени нейни видове се култивират от естети, които по този начин лишават сами себе си от по-нататъшна ценност и учат другите да се спират, преди да са постигнали нещо, което наистина си струва. Те са подобни на хора, които, тръгнали на поклонение, могат да мислят само за броя направени крачки.
Що се отнася до упражненията, не бих могъл да ги давам на някого, вместо да му позволя да чете книга, докато той не усвои, че има нещо по-дълбоко от повърхността. Когато вдишваш аромата на плода, не бива да се забравя, че той е тук, за да бъде изяден. Никой не протестира срещу вдишването на аромата, но най-вероятно ще умре, ако престане да се храни.

Веднъж двама монаси дошли при ава Йосиф с молба да им обясни дали е по-добре с радост да посрещат посещаващите ги братя, или да не изразяват тази радост. Не успели даже да си отворят устите, за да изложат затруднението си, когато той предугадил въп¬роса им и влязъл в килията си. Там той се облякъл в стари парцали и се разходил между тях, без да промълви и дума.
След това свалил парцалите, облякъл хубави дрехи, които слагал по празници, и отново се разходил между тях. Накрая се облякъл както обикновено и седнал с тях.
Монасите го гледали с удивление, без да разбират нищо от това, което представил той.
Тогава той казал:
-Добре ли проследихте какво направих?
– Да – отговорили те.
– Но – добавил Йосиф – забелязахте ли, промяната в дрехите да е променила нещо у мен? Станах ли аз по-лош, облякъл парцали? Станах ли по-добър, облечен с най-хубавите си дрехи?
– Разбира се, че не!
– Помнете тогава, че също като това всичко създа¬дено, даже и хората, не трябва да променят нищо с появяването си в нашия вътрешен свят. Приемайте с радост и невинност и с християнска любов братята, които ще ви посетят. А ако никой не дойде при вас, запазете съсредоточеност на духа.

Дзенмайсторът Шингаи учел учениците си на медитация. Един от тях имал навика нощем да прескача оградата на храма и да отива в града да търси развлечения.
Веднъж, като оглеждал спалното помещение, Шингаи открил отсъствието на този ученик, като при това намерил една висока табуретка, която той използвал, за да прескача оградата. Шингаи отместил табуретката и застанал на нейното място.
Когато бродягата се върнал, без да подозира, че вместо табуретката стои Шингаи, сложил краката си на главата на учителя и скочил на земята.
Когато ученикът видял какво е направил, бил зашеметен.
Шингаи казал:
– Рано сутрин е много студено, внимавай да не настинеш.

Трима пътници видели небето. На единия му се видяло зърнесто, на другия – мъничко, а на третия – огнено. Но първият си замърсил очите, вторият измръзнал, а третият имал светло и топло място да пренощува. Така народът разбрал трите същности и мъдро ги охарактеризирал. Не се побоял пътникът от огненото небе и огънят го опазил сред тъмнината.

Веднъж ученик попитал Благословения: "Как да се разбира изпълнението на заповедта – отказ от собственост? Един ученик изоставил всичките си вещи, но учителят му продължавал да го упреква в собственост. Другият оставал в обкръжението на нещата си, но не заслужил упрек."
"Чувството за собственост се измерва не с предметите, а с мислите. Може да имаш вещи, и да не бъдеш собственик."
Буда постоянно съветвал да се притежават възможно най-малко вещи, за да не им се отдава твърде много време.

Видял веднъж Настрадин Ходжа, че във водата на езерото пляскат патици. Когато притичал, за да ги хване, патиците отлетели. Настрадин седнал до езерото и като намокрил хляба си във водата, започнал да се храни. Някой му казал: "Приятен апетит, Ходжа! Какво ядеш?" Патешка супа" – отговорил Настрадин.