Чуй всички приказки

Веднъж някакъв гръцки философ заповядал на един от учениците си в продължение на три години да раздава сребро на тези, които го обиждат. След края на изпитанието учителят казал:
– Сега можеш да отидеш в Атина да се учиш на мъдрост.
При Влизането си в Атина ученикът Видял до градските порти мъдрец, който обиждал всички, които минавали наблизо. Той постъпил така и с него. Ученикът прихнал да се смее.
– Защо се смееш, когато те обиждам? – попитал мъдрецът.
– Защото в продължение на три години аз плащах на тези, които ме обиждат, а ти го правиш без пари.
Влез в града, той ти принадлежи – отговорил мъдрецът.

Умирайки, дзенмонахът Бокудзю помолил учениците си да му донесат всичките му книги, всичко, което е написал, и всичко, което е казал. Натрупали цяла планина, но не можели да разберат какво се кани да прави монахът. А той започнал да пали огън.
Учениците се развикали и разкрещели.
Бокудзю, като видял това, казал:
– Каня се да си отида и нямам намерение да оставям следи след себе си. Не трябва да оставям нито един отпечатък от крака си. Отсега този, който желае да ме следва, трябва да следва себе си. Този, който иска да ме разбере, трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.
При един майстор на дзен дошъл ученик и попитал:
– Защо едни хора са красиви, други – безобразни, едни са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог го е допуснал? И не ми говорете за кармите, че всичко това е от предишни животи. Как се е появила разликата в самото начало, когато предишни животи още не е имало?
Майсторът го повел из градината и казал:
– Ето, това дърво е голямо, а това – малко. Аз често седях под тези дървета и си мислех защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. Няма никакъв проблем!

Един човек спрял Настрадин Ходжа и го попитал днес какъв ден от седмицата е.
– Не мога да ви кажа – отговорил Ходжа. – Не съм тукашен и не знам какви са ви седмиците.

Веднъж Настрадин Ходжа се разхождал с една пръчка, която била твърде дълга за него. Един негов приятел отбелязал:
– Настрадин, защо не отрежеш няколко дюйма* отдолу?
Настрадин казал:
– Това няма да помогне – другият край е прекалено дълъг.

Дзенучителите обучавали младите си ученици са се самоизразяват.
В два дзенхрама имало по един ученик дете. Единят, отивайки всяка сутрин за зеленчуци, срещал по пъгя си другия.
– Къде отиваш? – попитал веднъж единият.
– Накъдето ме носят краката – отговорил другят. Този отговор изумил първия и той се обърнал към учителя си за помощ.
– Утре – казал учителят, – когато срещнеш това момче, задай му същия въпрос. Той ще ти отговор, по същия начин, и тогава ти попитай: "А ако нямаше крака, къде би отивал?" Това ще го постави в затруднено положение.
На следващата сутрин децата отново се срещнали.
– Къде отиваш? – попитал първият.
– Накъдето духа вятърът – отговорил вторият-Това отново объркало първия ученик и той отново се обърнал към учителя.
– Попитай го накъде би отишъл, ако нямаше вятър – предложил му учителят.
На следващия ден децата се срещнали за трети път.
– Къде отиваш? – попитал първият.
На пазара за зеленчуци – отговорил вторият

Веднъж един глупак попаднал в дома на някакъв човек. Домакинът започнал да го гощава. Но храната била неподправена и безвкусна. Като разбрал това, стопанинът добавил сол. Когато солта станала достатъчно на вкус, глупакът си помислил: "Значи всичко е в солта. Ако от една щипка сол е толкова вкусно, какво ще стане, ако се сложи повече!"
Глупакът си е глупак: той веднага започнал да яде само сол. Като преглътнал, вместо да му се услади, напротив, той си причинил страдание.

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.

Блаженият Франциск веднъж извикал брат Лъв и му казал:
– Братко Лъв, пиши. Той отговорил:
– Готов съм.
– Пиши – казал той – какво представлява истинската радост.
Ето, идва пратеник и обявява, че всички учени богослови на Париж са постъпили в нашия орден. Пиши: не в това е истинската радост. И нека да постъпят в нашия орден всички прелати на Алпите, архиепископи и епископи и не само, но даже и самият крал на франция, и бри-танският крал, пиши: не в това е истинската радост. И ако до теб достигне вест, че моите братя са отишли при неверниците и всички до един са се обърнали във вярата или че ми е дарена от Бога такава благодат, че изцерявам недъгавите и творя много чудеса; при все това ти казвам: във всичко това няма истинска радост.
– Но в какво е истинската радост?
– Ето, посред нощ се връщам от Перуджа и идвам тук, а тук е зима и такъв студ, че водата се вледенява и по подгъвите на ризата висят шушулки и ме бият до безкрайност по краката, така че кръв тече от натъртванията. И ето, замръзнал, целият в кал и лед, приближавам се аз до портите и дълго-дълго чукам и зова, докато не излезе някой от братята и не попита: "Кой е там?" Аз отговарям: "Брат Франциск." А той вика: "Махай се, сега не е време да се шляеш, няма да те пусна. И тъй като аз не отстъпвам, другият отговаря: "Върви си, ти си невежа и простак и не можеш да идваш при нас: ние вече станахме такива, че нямаме нужда от теб." Аз не се дърпам от портите и моля: "В името на Христос приемете ме за тази нощ." А той отговаря: "Ето – това не. Иди в приюта на кръстоносците и се помоли – там."
– Та ако намеря в себе си търпение и не се смутя, тогава казвам ти, в това е истинската радост, в това е истинската праведност и спасение на душата.

Живял един беден човек, който имал нужда от пари. Той някак си дочул, че като извикаш дух, можеш да му заповядаш да ти донесе пари и всичко, каквото поискаш. Затова на него много му се искало да може да се разпорежда с дух. Той дълго търсил човек, който можел да му даде власт над дух. Накрая намерил един мъдрец, който разполагал с голяма сила и го помолил за помощ. Мъдрецът го попитал за какво му е необходим дух. "Искам духът да работи за мен. Научи ме как до го викам. Много искам да имам дух на подчинение" – му отговорил. Мъдрецът казал: "Не се безпокой, иди си у дома."
На следващия ден човекът отново отишъл при мъдреца и започнал да плаче и да го моли: "Извикай ми дух! Трябва да имам дух, за да ми помага." Накрая на мъдреца му омръзнало и той казал: "Вземи този талисман, повтори вълшебната дума и духът ще дойде и ще направи всичко, което му заповядаш. Но се пази: той е страшно създание и трябва да е постоянно зает. Ако някога го оставиш без работа, той ще ти отнеме живота." Човекът отговорил: "Това е много лесно. Аз мога да дам на духа работа за цял живот." След това отишъл в гората и започнал да повтаря вълшебната дума. Накрая пред него се явил дух. "Аз съм дух – казал той, – победен съм от твоето вълшебство, но ти си длъжен постоянно да ми даваш работа. В минутата, в която остана без работа ще те убия." Човекът казал: "Построй ми дворец." Духът отговорил "Готово, построих ти дворец." "Дай ми пари" – казал човекът. "Ето ти пари" – отговорил духът. "Изсечи тази гора и направи вместо нея градина." "Направено е – казал духът, – какво още?" Човекът се изплашил и помислил, че няма повече работа за духа, тъй като той ги изпълнявал на мига. Духът казал: "Дай ми някаква работа или ще те изям." Беднякът, след като не могъл да измисли никаква задача, се изплашил и хукнал да бяга, дотичал при мъдреца и му казал: "О, мъдрецо, защити ме." Мъдрецът го попитал какво става и човекът отговорил: "Нямам повече работа за духа. Всичко, което му заповядам, той го изпълнява на мига и заплашва да ме изяде, ако не му дам работа." В този момент се появил духът и с думите "Ще те изям" се приготвил да глътне човека. Беднякът започнал да трепери от страх и да умолява мъдреца да го спаси. Мъдрецът казал: "Намерих изход. Погледни това куче с извитата опашка. Бързо извади меча си, отсечи я и я дай на духа да я изправи." Човекът отсякъл опашката на кучето и я дал на духа с думите "Изправи я." Духът взел опашката и започнал бавно и старателно да я изправя, но в момента, в който пускал опашката, тя отново се изкривявала. Духът отново търпеливо я изправял, но тя все се свивала, когато я пуснел. Така духът работил много дни, докато накрая не се изтощил. "Никога в живота си не съм бил в такова затруднение. Аз съм стар, опитен дух, но никога не съм попадал в такова трудно положение. "Ще сключа сделка с теб – казал той на човека. – Ти ме пусни, а аз ще ти оставя всичко, което ти дадох, и обещавам повече да не ти причинявам вреда." Човекът много се зарадвал и с готовност приел предложението.

Веднъж попитали Бодхидхарма: "Каква е разликата между живота на великия мъдрец и всекидневния живот на обикновения човек?"
Бодхидхарма отговорил: "Това е подобно на есенна па-яжина. Някои погрешно я приемат и взимат за пара, но всъщност това е паяжина, носеща се из въздуха. Средният човек вижда мъдреца и смята живота му за точно толкова обикновен, колкото и своя собствен, а в същото време просветленият човек вижда нещо свято в живота на средния човек."
Един човек дошъл при велик художник и казал: "Искам да се науча да рисувам бамбук. Какво трябва да правя?"
Учителят отговорил: "Първо иди в джунглата и живей три години сред бамбука. Когато почувстваш, че ти си станал бамбук, се върни."
Човекът си заминал и не се върнал. Минали три години. Учителят чакал, чакал, а после се оказал принуден да тръгне да търси този човек и да види какво се е случило – защото, ако сте станали бамбук, как бихте могли да се върнете при учителя?
Когато учителят дошъл, той видял, че човекът стои сред бамбукова горичка. Духал вятър, бамбукът се люлеел и танцувал, а заедно с него се люлеел и танцувал и човекът.
Учителят го разтърсил и казал: "Какво правиш? Кога мислиш да рисуваш?"
Онзи отговорил: "Забрави за това. Остави ме на мира! Не ми пречи."
На учителя се наложило насила да го влачи към дома. Той казал: "Сега си готов да рисуваш бамбука, защото сега познаваш отвътре какво е това бамбук."