Чуй всички приказки

Когато Лао Дзъ умрял, се явил Цин И да го оплаква. Три пъти надал вопъл и излязъл.
– Нима вие не бяхте приятел на нашия учител? – попитал един ученик.
– Бях – отговорил Цин И.
– И толкова малко плакахте?
– Да. Отначало си мислех, че там са неговите ученици, но сега разбрах, че не са. Когато влязох да се простя с него, там имаше старци, които плачеха над него, все едно оплакват роден син, и млади хора, които го оплакваха, все едно оплакват родната си майка. Всички те са се събрали, за да говорят за това, за което думите са излишни, да плачат там, където сълзите са излишни. Това означава бягство от природата, насилие над чувствата, забрава за законите на природата. В стари времена това се е наричало възмездие за отстъпление от природата.
Когато му е дошло времето, Учителят се е родил; дошъл е моментът да си иде – Учителят се е подчинил. Този, който спокойно следва времето и обстоятелствата, е недостъпен за радост и печал. В стари времена това се е наричало независимост от природата.
За ръцете, подготвящи съчките, настъпва предел. Но огънят се разгаря и е неведомо дали той има предел.

Веднъж рано сутринта, когато Буда излязъл на утринната си разходка, един човек го попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда погледал в очите на човека за секунда и казал:
– Не, Бог не съществува изобщо, никога не го е имало и никога няма да го има. Изхвърли всички тези простотии от главата си.
Човекът бил шокиран.
Буда бил в компанията на Ананда. Той винаги съпровождал Буда.
В средата на същия ден дошъл друг човек и попитал:
– Съществува ли Бог? Буда казал:
– Съществува, винаги го е имало и винаги ще го има. Ананда бил силно объркан, тъй като помнел отговора на Буда от сутринта, но нямал възможност да го попита, тъй като около тях имало много хора.
И преди да му се удаде възможност да попита, вечерта, по залез слънце, дошъл трети човек. Буда седял под едно дърво, наблюдавайки залеза на слънцето и прекрасните облаци, а човекът попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда просто направил жест с ръка, приканвайки човека да седне, а той самият затворил очи. Човекът му се подчинил. Те седели мълчаливо няколко минути, след което гостът станал. Вече се стъмвало, слънцето било залязло. Той докоснал рамото на Буда и казал:
– Благодаря за отговора, много съм ти благодарен.
И си тръгнал. Тук Ананда не издържал. Когато останали сами, казал:
– Няма да успея да заспя тази нощ, ако не ми отговориш. В един ден на един и същи въпрос ти даваш три различни отговора. Какво става? Много ме объркваш така.
Буда казал:
-Аз не отговарях на теб. Защо се объркваш? Първият човек беше вярващ. Той вярваше в Бога и беше дошъл не с цел да изясни въпроса си, а за да получи потвърждение. Той беше учен, добре знаещ Светото Писание. Необходим му беше шок и аз го шокирах, защото не желая да поддържам ничии вярвания. Всички вярвания са погрешни. Знанието – това е съвсем друго нещо.
Вторият човек беше атеист, той не вярваше в Бога. Той също беше учен и беше натъпкан с всевъзможни идеи, но си беше просто противоположност на първия човек. Той искаше аз да подкрепя неверието му.
Третият човек беше истински търсещ. Той не иска¬ше отговор, той искаше да изпробва. Той беше човек с голямо доверие. Той искаше да му разкрия нещо. Затова аз не пожелах да му отговоря, а просто му предложих да седне до мен. И нещото се случи.

Живял някога един селянин, който заклал прасето си. Обичаят повелявал да изпрати парче месо, салам и дроб на всички съседи. Този селянин, който вече много пъти получавал подобни подаръци, решил, че ако следва обичая, може да си остане без нищо. Като посветил в това един съсед, казал:
-Аз заклах прасето и ако изпратя по парче месо на Всеки, от когото съм получавал преди, за мен няма да остане нищо. Затова сега те моля, посъветвай ме какво да правя.
На което съседът отговорил:
– На твое място бих увесил прасето пред отворения си прозорец за през нощта, а на следващия ден бих казал на всички, че са го откраднали. Тогава би било простено, ако не направиш подаръци.
Селянинът много се зарадвал на дружеския съвет на съседа, върнал се у дома и го направил на практика. А съседът, който го посъветвал, възползвайки се от тъмнината на нощта, свалил прасето и го отнесъл у дома си. Колко бил разтроен селянинът, когато рано сутринта не намерил прасето! Той ругаел съседската идея, от която бил възхитен предната вечер. Тръгнал да сподели мъката си и първия, когото срещнал, бил съседът съветник, на когото разказал за нещастието си с думите:
– Съседе, как мислиш? Откраднали са ми прасето! 
– Така, така – казал съседът, – точно така, продължавайтака. Разкажи тази история на всички, които срещнеш, и аз не се съмнявам, че те ще ти повярват.
Селянинът започнал да протестира и тържествено да се кълне, че прасето му наистина е откраднато. Но колкото по-силно изразявал мъката и досадата си, толкова по-високо се възхищавал съседът му: – Точно така, точно така, приятелю. Дръж твърдо на своето и тогава всички ще ти простят липсата на подаръци.

Дошъл Веднъж при великия суфи Баязид Бистами един човек и казал: "Заради твоето учение целият ми живот е разрушен. Преди двадесет години дойдох при теб и ти ми каза, че ако не молиш – богатствата сами ще дойдат при теб; ако не търсиш – всичко ще ти бъде дадено; ако не възжелаеш – ще дойде най-прекрасната жена. Пропилени са цели двадесет години! Поне някаква грозотия да беше дошла! А за богатството направо мълча! Разболях се, ти разруши целия ми живот. А сега какво ще ми кажеш?"
Баязид отговорил: "Да, Всичко това би се случило, но ти твърде много се оглеждаше, проверяваше отново и отново – идват ли, или не. Имаше желание. Ти изпусна всичко заради желанието, не заради мен. Ти все чакаше: "Ето сега ще дойде най-красивата жена, за да почука на моята врата! Сега при мен ще дойде богинята на богатството!" – ти не беше мълчалив. Ти не беше в състояние на нежелание!"

Веднъж управителят на областта посетил един дзенучител, наречен от народа Птиче гнездо заради това, че медитирал, седейки на дърво сред гъстия листак. Управителят огледал мястото за медитация и казал:
– Какво опасно място имаш там, на върха на дървото!
– Твоето е много по-лошо от моето – възразил учителят.
– Аз съм управител на тази област и не виждам каква опасност може да ме грози.
– Значи не познаваш себе си! Когато изживееш страстите си и съзнанието ти загуби устойчивост, какво може да бъде по-опасно от това?
Тогава управителят попитал:
– В какво се състои учението на будизма?
Учителят произнесъл следните известни думи:
Да не вършиш зло, а да използваш доброто.
И да съхраниш сърцето чисто – ето какво е учението на будите.
Управителят обаче възразил:
-Това го знае всяко тригодишно дете.
– Може и да го знае всяко тригодишно дете, но и дори на осемдесет годишния старец е трудно да го осъществи на практика – направил извод дзенучителят, седейки на своето дърво.

Живял някога един сидха, който много се гордеел със своите магически сили. Веднъж към него се прибли¬жил Господ във вид на свят човек и казал:
-Уважаеми господине, чух, че притежаваш удивителни способности.
Сидха го приел ласкаво и му предложил да седне. В този момент наблизо минал слон. Светият човек попитал:
– Господине, ако пожелаеш, би ли могъл да убиеш този слон?
Сидха отговорил:
-Да, възможно е.
И като взел шепа прах, той произнесъл мантра и хвърлил праха по слона. Животното изревало, паднало на земята и в агония издъхнало. Виждайки това, светият човек възкликнал:
– Каква удивителна сила притежаваш! Ти уби такова огромно животно за миг. Трябва да си в състояние и да го върнеш към живот. Сидха отговорил:
– Да, това също е възможно.
Той отново взел шепа прах, произнесъл мантра и я хвърлил по слона, и той се съживил. При вида на ставащото светият човек бил поразен и отново възкликнал:
– Твоите сили са удивителни! Но ми позволи да ти задам един въпрос. Ти уби слона и му върна живота. Какво спечели от това? Усети ли Бога?
Като казал това, светецът изчезнал.

Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя.
Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но не успял да го догони.
След няколко дни той видял, че стопанинът на му го е впрегнал и върви по пътя. Ходжа започнал с всичка сила да налага бика със сопа.
– Ходжа – развикал се стопанинът, – какво правиш? Защо ми налагаш добичето?
– Млък! – отговорил Настрадин. – Твоят бик знае за какво го бия. Виждаш ли как е навел глава!

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо. Като го видял, бедният принц съвсем се отчаял: вестта му напомняла родния дом и всичко, от което се е лишил. Какво само не бил готов да пожертва той, за да види отново баща си, да го прегърне или поне да докосне крайчеца на мантията му. Беззвучни ридания разтърсили принца, но той с усилие на волята се взел в ръце. Хрумнала му мисъл, че не бива да изпада в отчаяние и униние – та нали пред него е скъпоценното писмо. Та нали думата, написана от царя, възпроизвежда волята му и следователно писмото е царят.
Със смях той започнал да покрива писмото с целувки. То било връзката между него и миналото, доказателство за това, че баща му е жив. Посланието било написано
и изпратено – значи царят продължава да е цар, а принцът, независимо от изгнанието – принц.

Настрадин Ходжа не обръщал внимание на чистотата на своите дрехи. Веднъж един минувач, като видял, че ризата му се е втвърдила от мръсотия, казал:
– Слушай, свети отче, да вземеш да си изпереш ризата!
– Но тя нали пак ще се изцапа, не е ли така? – отбелязал, смеейки се, Настрадин.
-А ти отново я изпери!
– Пак ще се изцапа!
– Още веднъж ще я изпереш.
Помилуй, Господи! Нима сме дошли на този свят ризи да перем?..

Веднъж двама души едновременно посадили захарна тръстика и се наговорил: който отгледа по-добра тръстика, ще получи награда, а този, чиято тръстика е лоша, ще понесе наказание.
Тогава единият си помислил: „Самата захарна тръстика е сладка. Ако изстискам сока й и полея с него посевите, то моята тръстика несъмнено ще бъде по-добра и аз ще победя.“
Така той изстискал сока от захарната тръстика и полял с него посевите. Семената загинали, а цялата захарна тръстика, която имал, била напълно изгубена.