Чуй всички приказки

Търсел един отшелник на кого да даде откровение. И изнесъл списък и го сложил на кръстопътя. "Нека Висшия сам да укаже кой да намери неговите укази."
И минало момиченце и завило хляба в писания свитък. Отшелникът изготвил друг списък, и пак го сложил на кръстопътя.
Минал търговец и покрил свитъка с цифрите на своите доходи. Но отшелникът не се уморил да полага следващи списъци. И така – до края на делата и на своя ден.
Когато Висшия го попитал: "Как раздаде ти учението", той отговорил: "Не аз ще съдя коя птица ще свие най-доброто гнездо от начертанията."
Така и не знаем кой ще предаде списъка на терзание, кой на забрава, а кой ще го сложи до главата си, за да утвърди на него своята основа…
Отнесете учението на кръстопътя!

Огорчил се Пазителят на седемте врати. „Давам на хората безкраен поток от чудеса, но те не ги разпознават.
Давам нови звезди, но светлината им не променя човешкото мислене.
Потапям надълбоко Във водата цели страни, но мълчи съзнанието човешко.
Въздигам планини и учения за истината, но даже главите на хората не се обръщат на зова.
Изпращам войни и мор, но даже ужасът не заставя хората да помислят.
Изпращам радостта на знанието, но хората правят от свещената трапеза чорба.
Нямам аз знаци, за да отклоня човечеството от гибел!“
Казал висшият на Пазителя: „Когато строителят започва да строи здание, нима той оповестява всички работещи на строежа? Малка част знае за разрешените размери, на малцина е доверено предназначението на зданието. Тези, които ровят камъните на старите основи, няма да положат даже една от новите основи. Строителят не може да се огорчи от това, че в облика на работещите няма знание за същността на неговия замисъл. Той може само да разпредели работата.“
По същия начин и в съзнанието на хората ще знаем, че неразбиращите и невнимаващите могат да изпълняват само най-нисшата работа.
Нека един разбрал да се утвърди като сто хиляди мъдреци. И знаците ще се превърнат за него в начертания.

Връщали се магаре и кон от пазара. Случило се така, че магарето било натоварено до краен предел, а конят тичал с лекота.
Вървели те, върВели, минали половината път – магарето се уморило, пръхтяло, едва дишало.
– Бъди приятел, помогни – помолил той коня, – помогни ми! Вземи част от товара!
Но конят изобщо не реагирал. Като изчакало малко, магарето замолило:
– Не мога повече! Помогни!
Но конят само мърдал с уши.
Пътят започнал да става стръмен. Магарето чувствало, че всеки момент ще падне и за трети път помолило коня:
-Помогни!
– Така да бъде – съгласил се конят. – И аз ще поема нещо: ти носи товара, а аз вместо теб ще пръхтя и ще се оплаквам.
Магарето направило още десет крачки и паднало.
– Ставай, ставай, мили! – умолявал го стопанинът, но магарето не можело да се надигне. Нямало какво да се прави. Разтоварил стопанинът магарето и всичко натоварил на коня. Сега магарето подтичвало с лекота, а конят пръхтял и се оплаквал за двама…

У- чителю, благослови ни! – започнали да молят учениците.
-Да бъде волята Божия – произнесъл равинът Иоханан. – Нека страхът пред Бога да бъде така силен у вас, както и страха пред хората!
– И това е достатъчно, Учителю?
– О, само да даде Бог! Вие знаете – извършващият престъпление повтаря едно: "Само никой да не забележи направеното от мен!"

На един кораб пътувал продавач на маймуни. В свободното си време той ги научил да подражават на това, как моряците спускали платната.
Но започнала буря, моряците се хвърлили да събират платната. Маймуните обаче, тъй като знаели само как да ги спускат, минавали след тях и изпъвали въжетата. Корабът загинал, защото учителят предвидил само ясно време.
Така казал Буда, обновителят на лотоса на живота.

Веднъж един глупак хапнал сурови сусамови семена и решил, че не са вкусни. Той ги опържил, опитал ги-харесали му.
Помислил си: "А не е ли по-добре да се садят пържени семена? Тогава те ще пораснат направо вкусни."
Той опържил семената и ги посадил. Но те не покълнали.

Веднъж Ено дошъл в храма на Фа Син в провинция Гуан. Той видял как няколко монаси спорят, събрани около веещ се флаг. Един от тях казал:
– Флагът е неодушевен предмет и нищо друго, а вятърът го кара да се люшка.
На това друг монах възразил:
– И флагът, и вятърът са неодушевени предмети, а люшкането като цяло е невъзможно.
Третият протестирал:
"Люшкането е предизвикано от определено съчетание на причини и следствия.
Четвъртият предложил следната версия:
– В края на краищата няма люшкащ се флаг, това е просто вятърът, който се движи от само себе си.
Спорът се разгорял, но Ено го прекъснал със забележката:
– Не вятърът, не флагът, разумът ви се люшка.

И… ето че излязъл сеячът.
И когато сеел, едно семе паднало до пътя, и долетели птици и го изкълвали.
Друго паднало на каменисто място, където нямало много земя, и бързо покълнало, защото почвата не била дълбока. Когато слънцето изгряло, увехнало и тъй като нямало корени – изсъхнало.
Друго паднало в тръните, прораснало, но тръните го задушили.
Друго паднало на добра земя и донесло плод; едно сто пъти повече, друго – шестдесет, а трето – тридесет.

Три години Зуся и Елимелек прекарали в странствания. Те искали да разделят участта на Божественото присъствие в изгнание и да обърнат заблудилото се човечество към Бога. Веднъж те нощували в един хан, където имало сватба. Гостите на сватбата се оказали шумни и самонадеяни, като при това вече били изпили твърде много. Като видели задрямалите в ъгъла бедни странници, решили да се позабавляват. Зуся лежал накрая, а Елимелек – до стената. Затова разгорещилите се гости хванали Зуся и започнали да го бутат и бият, а след това напълно измъчен го захвърлили на пода. Самите те след това отишли да танцуват. Елимелек се учудил, че него не го докоснали. Дълбоко в душата си той завиждал на брат си, че е пострадал, а той не е. Затова Елимелек казал:
– Скъпи братко, дай да легна на твоето място, а ти на моето, където ще се наспиш спокойно.
Така те си сменили местата. В това време гостите приключили с танците и у тях се зародило желание да се позабавляват. Отишли и имали намерение да хванат Елимелек. Но един от гостите казал:
– Това не е по правилата! Дайте да окажем чест и на другия!
Затова те измъкнали Зуся от ъгъла и отново го отупали, като нареждали:
– Ето и за теб сватбен подарък!
Когато накрая го оставили на мира, Зуся се засмял и казал на Елимелек:
– Така, скъпи братко. Ако на човек му е съдено да получи удари, той ще ги получи независимо от това, къде се намира.

Учителят е подобен на стопанин на дома. Неговите гости са тези, които се опитват да изучават Пътя. Тези хора никога преди това не са били в дома и зле си представят какво представлява той. Но домът, независимо от това, съществува.
Когато гостите влизат в дома и виждат мястото, предназначено за сядане, те питат какво е това. Отговарят им: "Това е място, където ние седим." Гостите сядат на столовете, без да разбират докрай предназначението на столовете.
Стопанинът развлича гостите, но те продължават да задават въпроси – твърде неуместни. Стопанинът като гостоприемен човек не ги упреква. Гостите искат да знаят например къде и кога ще ядат. Те не могат да разберат това, че никой от тях няма да бъде лишен от внимание, че освен стопанина в къщата има и други хора, които в този момент им приготвят храна, че има и друга стая, където ще ги сложат да седнат и ще им дадат храна.
Тъй като гостите не виждат нито храната, нито приготвянето й, те се смущават, възможно е даже да изпитват съмнения и като цяло се чувстват неловко.
Добрият стопанин, разбиращ състоянието на гостите си, трябва да ги успокои, за да не им попречи нищо в уречения час да се насладят на трапезата.
Сред гостите има и по-съобразителни хора, които по-бързо от другарите си долавят връзките между нещата в дома – те могат да дадат на последните надлежно обяснение. Междувременно стопанинът отговаря на въпросите на гостите в съответствие със способностите на всеки от тях да възприема единството на функциите в дома.
Самото съществуване на дома не е достатъчно. Домът трябва да се приготви за приемането на гостите и присъствието на стопанина в него е необходимо. Някой трябва добросъвестно да изпълнява ролята на стопанин, така че гостуващите да се чувстват непринудено. Нали стопанинът носи отговорност за тях. В началото много от тях не разбират, че са гости, или по-скоро им е неизвестно самото понятие "гост", т.е. какво се изисква от тях в тази им роля и какво може да им даде това.
Опитният гост, който вече знае за домовете и за гостоприемството, се чувства свободно и по този начин започва по-добре да разбира какво представлява домът и много страни от живота в него. Докато гостът още се опитва да постигне същността на дома и да запомни правилата на етикета, вниманието му е твърде погълнато от тези фактори, за да може да забележи, да кажем, красотата, ценността или предназначението на мебелите.