Чуй всички приказки

Една девойка много обичала да се оглежда. Веднъж погледнала в огледалото, но не могла да види лицето си. Помислила си, че трябва да е загубила главата си и започнала да я търси, изпълнена със силно безпокойство.

По пътя към царството Чу на излизане от гората Конфуций видял Гърбавия, който ловял цикади толкова ловко, все едно ги събирал по земята.
– Нима си толкова изкусен? Или имаш Път? – попитал Конфуций.
– Има Път – отговорил Гърбавият. – В петата-шестата луна, когато настъпва времето за лов на цикади, аз слягам топчета на края на своята пръчка. Ако успея да сложа едно върху друго две топчета, значи няма да изпусна много цикади. Ако ми се удаде да сложа три топчета – ще изпусна една от десет, а ако успея да удържа
пет топчета, тогава ще хвана всичките без затруднения.
Аз стоя като стар пън, а ръцете си държа като сухи ни. И в целия огромен свят, сред цялото множество неща, мен ме занимават само крилатите цикади. Аз не гледам настрана и не бих заменил крилцата на цика-дите за всичките богатства на света. Мога ли да достигна желаното?
Конфуций се обърнал към учениците и казал: – Когато помислите са събрани в едно, духът е безметежно спокоен.

Няколко пъти Настрадин Ходжа носил у дома дроб. Жена му нагостявала с дроба мил приятел, а вечерта слагала пред Настрадин нещо месено. Веднъж Ходжа казал на жена си: "Слушай, няколко пъти носих дроб вкъщи, но все не успявам да го опитам. Къде се дява той?" "Котката го краде" – отговорила жената.
Тогава Настрадин станал и скрил брадвата в един сандък. "От кого криеш брадвата?" – попитала жена му. «От котката" – отбелязал Ходжа. Жената учудено попитала: "Но защо й е на котката брадва?" На което Настрадин възразил: "Нима този, който краде дроб, който струва всичко на всичко два акча (дребна разменна монета) няма да вземе брадва, която струва четиридесет акча?"

Един човек изучавал езика на животните. Веднъж той се разхождал из селото, когато вниманието му изведнъж било привлечено от някакъв шум. Той видял едно магаре, което отчаяно ревяло, и куче, което го лаело, колкото сили има.
Човекът се приближил и започнал да слуша.
– Ти говориш само за трева и пасища – нареждало кучето, – а когато аз поискам да ти кажа нещо за зайците, това те дразни.
Човекът не могъл да се сдържи повече и се намесил в разговора им:
– Вие бихте могли да стигнете до нещо общо, ако разберете, че полезността на сеното е подобна на полезността на месото.
Животните леко се обърнали към него. Кучето свирепо залаяло, за да заглуши думите му, а магарето така силно го ритнало, че човекът паднал в несвяст.
След това те се върнали към спора си.

Един човек отишъл при велик Учител и казал: "Бих искал да заобичам Боза – покажи ми пътя!" Учителят му отговорил: "Кажи ми първо обичал ли си някого преди?"
Човекът казал: "Светските дела не ме интересуват, любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога."
Учителят му отговорил: "Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого?"
Човекът отговорил: "Вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътя, как мога да стигна до Бога."
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил: "Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде първото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото!
Иди и заобичай някого!"

Еднокракият Куй завиждал на стоножката, Стоножката завиждала на змията, змията завиждала на вятъра, вятърът завиждал на окото, а окото завиждало на сърцето.
Куй казал на стоножката: 
– Аз се придвижвам, като подскачам на един крак, и света няма нищо по просто от това. На теб ти се налага да преместваш десет хиляди крака. Как ги управляваш?
– Че какво удивително има? – отговорила стоножката. – Нима не си виждал плюещ човек? Когато той плюе от устата му излитат различни капки – големи, малки като капчици на мъгла. Безразборно падат те на земята и е невъзможно да бъдат преброени. Движи ме небесната пружина у мен, а как се придвижвам, на мен самата ми е неизвестно.
Стоножката казала на змията:
-Аз се придвижвам с помощта на много крака, но не мога да се движа толкова бързо като тебе, макар че ти нямаш крака. Защо е така?
– Движи ме небесната пружина у мен – отговорила Змията. – Как мога да изменя това? За какво са ми на мен крака?
Змията казала на вятъра:
– Аз се придвижвам, сгъвайки и изпъвайки гръбнака си, защото имам тяло. Ти с вой се надигаш в Северния океан и все така виейки се носиш към Южния океан, макар че нямаш тяло. Как правиш това?
-Да, аз с вой се надигам в Северния океан и летя към Южния. Но ако някой ме докосне с пръст, ще ме победи, а ако започне да тропа с крака – ще ме смачка. Нека е така, но нали само аз мога за чупя огромни дървета и да разрушавам огромни къщи. Ето така аз превръщам множество малки непобеди в една голяма победа. Само истинският мъдрец е способен да бъде велик победител!

Суфисткият майстор Джунайд работил с един юноша. Джунайд водел толкова обикновен живот, че трябвало човек да е много проницателен, за да разбере, че до него стои просветлен. Той бил абсолютно обикновен във всичко. Юношата, който работел с него, постоянно демонстрирал своята осведоменост и каквото и да правел Джунайд, казвал: "Неправилно. Това трябва да се прави така. Така ще е по-добре." Веднъж Джунайд се засмял и казал: "Млади човече, аз не съм достатъчно млад, за да знам толкова много."

Един човек живеел в къща без прозорци и постоянно се оплаквал, че слънцето никога не надниква в дома му. Веднъж той намерил Настрадин Ходжа и казал:
– Ходжа, ти си умен човек. Домът ми е лишен от слънце. Даже и най-малкият лъч не прониква в стаята. Какво да правя?
Настрадин помислил и казал:
-Добре, а в плевнята слънцето огрява ли?
-Да, грее.
– Тогава – отговорил Ходжа – пренеси дома си там.

Напълнил си Настрадин Ходжа джобовете с праскови и като срещал по пътя си приятели, казвал, сочейки джобовете си: "Който познае какво имам в джоба си, ще му дам най-голямата праскова." "Имаш праскови" – казвали му. Поразен, Ходжа възкликнал: "И кой е този негодник, който ви е казал?"

Веднъж се случило следното. Една жена се съдила с Настрадин Ходжа. Той яростно отричал всичко. Накрая съдията попитал:
– Кажи само едно нещо, Настрадин. Спал ли си с тази жена?
Настрадин отговорил:
– Не, ваша светлост, не съм мигнал.