Чуй всички приказки

Ава Атанасий преписал на прекрасен пергамент, струващ осемнадесет жълтици, целия Стар и Нов завет. Веднъж един брат дошъл при него и като видял книгата, я отнесъл. Същия ден ава Атанасий поискал да чете от тази книга. Като установил, че е изчезнала, той разбрал, че я е взел онзи брат, но не изпратил да го попитат от опасение онзи да не прибави към кражбата и лъжа.
Междувременно братът отишъл в съседния град, за да продаде книгата и поискал за нея шестнадесет жълтици. Купувачът му казал:
– Довери ми книгата, за да мога да разбера струва ли тя такива пари – и я занесъл на свети Атанасий с думите:
– Отче, погледни тази книга и ми кажи трябва ли по твое мнение да я купя за шестнадесет жълтици? Струва ли тя толкова?
Ава Атанасий отговорил:
– Да, това е хубава книга. Тя струва толкова.
Купувачът отишъл при брата и му казал:
– Ето ти парите. Аз показах книгата на ава Атанасий. Той я намери за прекрасна и счете, че струва не по-малко от шестнадесет жълтици.
Братът попитал:
– Това ли е всичко, което ти каза? Не добави ли още нещо?
– Не – отговорил купувачът, – нито дума повече.
Добре – казал братът, – аз премислих. Не искам вече да продавам книгата. И той побързал да отиде при ава Атанасий и със сълзи на очи го умолявал да си вземе книгата обратно. Ава отказал с думите:
– Върви си с мир, братко, подарявам ти я.
Но братът отговорил:
-Ако не я вземеш, никога няма да намеря покой.

Царството небесно е подобно на стопанина на дома, който е излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си и след като се е договорил с тях за по динария на ден, ги е изпратил на лозето си.
Като излязъл към три часа, той видял други, стоящи на тържището без работа, и им казал: "Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото следва." Те отишли.
Пак излязъл около шестия и деветия час и направил същото.
Накрая, като излязъл около единадесетия час, намерил други, които стояли без работа и им казал: "Защо стоите тук цял ден без работа?"
Те му отговорили: "Никой не ни е наел." Той им казал: "Идете и вие на моето лозе и ще получите, каквото следва."
Когато настъпила вечерта, собственикът на лозето казал на своя управител: "Извикай работниците и им плати, като започнеш от последните към първите."
И дошлите около единадесетия час получили по динария.
Дошлите първи си мислели, че ще получат повече, но получили също по динария.
И започнали да роптаят срещу господаря на дома.
Казвали: "Последните работиха един час и ти ги изравни с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя. А той отговорил на един от тях: "Приятелю! Аз не те обиждам. Не се ли договори ти с мен за динария? Вземи си своето и си върви. Аз искам да дам на този, последния, същото, което и на теб. Нима не съм властен В своето да правя това, което искам? Или окото ти завижда, защото съм добър?"
Така последните ще станат първи и първите последни. Защото много са призованите, но малко са избрани¬те.

Един дървар сънувал много хубав сън, когато изведнъж го събудили. Разгневен, той възкликнал:
– Защо ме събудихте? Аз бях цар. Имах седем сина. Те всички учеха различни науки, а аз седях на трона и управлявах страната си. Защо разрушихте всичко това?
Човекът, който го събудил, казал:
– Но нали това беше сън. За какво съжаляваш сега!
Дърварят отговорил:
– Върви си, глупако! Ти не разбираш, че аз бях истински цар, както сега съм дървар. Ако е вярно, че сега съм дървар, то точно толкова е вярно, че тогава бях цар.

ЖЖивял един еврейски селянин на име Йосиф, който много обичал да философства. Било му трудно да прави каквото и да било, тъй като мислите отнемали цялото му време и когато бил готов да свърши нещо, възможността вече била отминала.
Веднъж, като тръгвал за пазара, за да продаде пшеницата, той казал на жена си: "Веднага щом продам пшеницата, ще ти изпратя телеграма."
Той продал пшеницата с голяма печалба и отишъл в пощата, попълнил бланката, а след това започнал да мисли за това. Написал: "Пшеницата е продадена изгодно. Пристигам утре. Обичам те и те целувам. Йосиф."
След това започнал да размишлява: "Жена ми ще си помисли, че съм полудял. Защо "изгодно"? Да не би да съм се канил да продам пшеницата на загуба?" Затова той задраскал думата "изгодно". По нататък станал по-внимателен: нали ако е написал невярна дума, то би могъл да направи и други грешки. Затова започнал да мисли над всяка дума.
И си казал: "Защо "пристигам утре"? Да не би да се каня да пристигна другия месец? Или догодина? Жена ми знае, че ще си дойда веднага, щом продам пшеницата." Затова той зачеркнал думите "пристигам утре".
По-нататък си помислил: "Жена ми знае, че съм тръгнал да продавам пшеница, така че защо да пиша "пшеницата е продадена"?" Той зачеркнал и това, а после започнал да се смее. Помислил: "Пиша на собствената си жена. Защо да пиша "обичам те и те целувам"? Да не би да пиша на чужда жена? Да не би да е рожденият й ден или някакъв празник?" Той и това зачеркнал.
Останало само името "Йосиф." Той си помислил: "Йосиф, ти да не си полудял? Жена ти знае как се казваш." Затова скъсал телеграмата и щастлив, че е спестил много пари и че е избегнал да направи глупост, си тръгнал от пощата.

Двама ученици обсъждали най-изразителния символ на това понятие. Единият предложил златото, но другият предполагал, че белият мрамор е по-подходящ. И двамата били единодушна за това, че товарът като тежест е най-добре да бъде изобразен като камък. Но Учителят отбелязал: "И най-малкото зърно ще съответства на понятието "товар на този свят".

В една гора живеел мъдрец, който имал много ученици. Той ги учел на следната истина: "Бог живее във всички вещи и знаейки това, вие трябва да се покланяте на колене пред всичко, което видите."
Веднъж един от учениците му отишъл в гората за дърва. По пътя видял носещ се насреща му побеснял слон. Човекът, който яздел слона, извикал: "Махни се от пътя, бързо се махни от пътя! Слонът побесня!" Но ученикът, вместо да се махне, си спомнил уроците на учителя си и започнал да разсъждава: "В слона живее Бог, също както и в мен. Богът не може да нанесе каквато и да е вреда на Бога. Защо да бягам?"
Мислейки по този начин, той останал на мястото си и приветствал слона, когато той се приближил. Ездачът продължавал да вика: "Махни се от пътя!", но ученикът не помръднал. Бесният слон го хванал, вдигнал го във въздуха и с всичка сила го хвърлил на земята. Ученикът там и останал да лежи, целият в кръв и в безсъзнание. Мъдрецът, като чул за нещастния случай, дошъл с другите си ученици, за да отнесе пострадалия у дома. Когато след известно време ученикът дошъл на себе си, той разказал какво му се е случило. Мъдрецът му отговорил: "Приятелю мой, истина е, че Бог се проявява във всичко, но ако той беше в слона, той е бил също и в ездача. Кажи ми защо не обърна внимание на предупрежденията му?"

Настигнат от потеря вестоносец се хвърля заедно с коня в най-широкото място на реката. Потерята спира, защото се надява, че вестоносецът ще потъне, но той излиза на брега. Преследвачите за по-сигурно бързат към тясно място и потъват в течението. Всъщност, където е тясно, там е опасно. Този извод трябва да се използва навсякъде. Търсенето на миража на облекчението не води до подвиг. Най-трудното е именно най-достъпното.

Някакъв човек се приготвял за дълго пътешествие. Той заръчал на слугата си:
– Добре охранявай вратата. И гледай въжето, с което е вързано магарето. След като господарят му заминал в съседния двор се чула музика. На слугата така му се приискало да послуша, че не могъл да се овладее: той бързо овързал вратата с въжето, сложил я на гърба на магарето и отишъл да слуша музика там, където било веселието.
През това време крадци изнесли от къщата всички вещи. Върнал се стопанинът и попитал слугата:
– Къде са се дянали вещите?
Слугата отговорил:
– Като тръгваше, ти ми повери вратата, магарето и въжето. Всичко останало не ме засяга.

При Настрадин дошъл съседът му и го помолил да му услужи с въже да простиране.
– Извинявай, но аз суша на него брашно – казал Настрадин.
– Как е възможно да се суши брашно на въже? – попитал съседът.
-Това не е толкова трудно, колкото си мислиш, особено ако не искаш да го даваш на някого.

Веднъж човек, който отивал в друга страна, призовал робите си и им поверил имението си.
На един дал пет таланта, на друг два, на трети един – на всеки според силата му и тутакси тръгнал.
Получилият пет таланта отишъл, вложил ги в дейност и получил други пет таланта.
Точно по същия начин, получилият два таланта придобил още два.
Получилият един талант отишъл и го заровил в земята и скрил среброто на своя господар.
След време дошъл господарят на тези роби и поискал от тях отчет.
Приближил се получилият пет таланта, донесъл на господаря другите пет и казал: "Господарю! Пет таланта ми даде ти: ето, други пет таланта спечелих с тях!"
Господарят му отговорил: "Добре, добри и верни робе! В малкото ти ми беше верен, ще те поставя над мнозина: бъди в радост на твоя господар."
Приближил се и получилия два таланта и казал: "Господарю! Два таланта ми даде ти: ето, други два таланта спечелих с тях!"
Господарят му казал: "Добре, добри и верни робе! В малкото ти ми беше верен, ще те поставя и теб над мнозина: бъди в радост на твоя господар."
Приближил се получилия един талант и казал: "Господарю! Аз те познавах като жесток човек, жънещ, където не си посял, и събиращ, където не си разсипал.
И като се побоях, отидох и скрих твоя талант в земята. Ето това е твое."
Господарят му казал в отговор: "Лукави и лениви робе! Ти си знаел, че жъна, където не съм посял, и събирам, където не съм разсипал.
Затова е трябвало да предадеш среброто на моите търговци и като се върна, щях да си го получа с печалба. И така, вземете му таланта и го дайте на имащия десет таланта, тъй като на всеки имащ се дава и се множи, а на неимащия се отнема и това, което има.
А негодния роб хвърлете в тъмнината навън, там ще има плач и скърцане със зъби."