Чуй всички приказки

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: "Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте.
Настана часът, когато всеки трябва да тръгне по своя път. Непрогледна тъмнина обгърнала учениците на Буда. Ананда – любимият му ученик, заплакал като дете. От очите му се стичали сълзи. Той се удрял В гърдите, почти загубил разсъдъка си. "Какво правиш, Ананда?" – попитал Буда. "Какво да правим сега? – отговорил Ананда. 
-Ти беше тук, ние вървяхме в твоята светлина. Всичко беше безопасно и добре. Ние напълно забравихме какво е това тъмнина. Всичко след теб беше обляно от светлина. Сега ти си тръгваш. Какво да правим?" И той отново потънал в ридания. 
"Чуй ме – отговорил Буда. – Четиридесет години ти вървя в моята светлина и не можеше да постигнеш твоята. Мислиш ли, че ако живея още четиридесет години, ще достигнеш своята светлина? Колкото по-дълго вървиш в чуждата светлина, колкото повече подражаваш, толкова повече губиш. По-добре е да си тръгна."
Последните думи, отронили се от устните на Буда, били: "Бъдете сами светлина за себе си."

Един набожен монах седял на първия ред на неделната служба. Изведнъж той се навел и започнал да си сваля обувката. Толкова необикновена процедура по средата на службата накарала тези, които забелязали това, да се усмихнат и за кратко да отклонят вниманието си от службата. След това братът започнал да си сваля чорапа. Това предизвикало такъв безпорядък, че свещенослужителят прекъснал службата и попитал брата дали не се е случило нещо.
– Не – отговорил онзи, – просто забелязах, че единият ми чорап е обут наопаки.
– Добре, братко – усмихнал се свещеникът, – но не можеше ли да почакаш и да го оправиш после?
– Не, отче – отговорил онзи. – Ако видя, че в мен нещо не е наред, аз започвам да го поправям на момента.

Един богат човек имал добра реколта в полето. Той си мислел: "Какво да правя? Нямам къде да събера плодовете свои." И казал: "Ето какво ще направя: ще съборя своите житници, ще построя по-големи и ще събера там всичкия си хляб и цялото си добро. И ще кажа на душата си: душо, много добро лежи за теб, за дълги години; бъди в покой, яж, пий и се весели."
Но Бог му казал: "Безумец! Същата нощ ще ти вземат душата. На кого ще остане това, което си приготвил?"
Така става с тези, които събират съкровища за себе си, а не за Бога забогатяват.

Мойсей, странствайки из пустинята, чул как един пастир се моли на Бога. "О, Господи – казвал пастирът, – как да се срещна с теб и да стана твой роб! С каква радост бих те обувал, бих мил краката ти и бих ги целувал, бил разресвал косите ти, бих прал дрехите ти, бих почиствал жилището ти и бих ти носил мляко от моето стадо!"
Като чул тези думи, Мойсей се разсърдил на пастира и казал: "Ти си богохулник. Бог няма тяло, на него не му трябват нито дрехи, нито жилище, нито прислуга. Ти зовориш лошо." И пастирът се натъжил. Той не можел да си представи Бога без тяло и без телесни нужди, не можел да се моли и да служи на Бога и изпаднал в отчаяние. Тогава Бог казал на Мойсей: "Защо прогони от мен верния ми раб? Всеки човек има свои мисли и свои думи. Това, което за един не е добро, за друг е добро. Това, което за теб е отрова, за друг е сладък мед. Думите нищо не значат. Аз виждам сърцето на този, който се обръща към мен."

Веднъж при Настрадин Ходжа дошли няколко бъдещи Ученици и го помолили да им изнесе пропоВед. "Добре – казал той, – следвайте ме." Подчинявайки се на заповедта, Всички се строили в индийска нишка и тръгнали след Настрадин, който яздел отпред, яхнал магарето си с лице към опашката.
Отначало младежите били малко смутени от това обстоятелство, но след това си спомнили, че не бива да подлагат на съмнение даже най-невероятните постъпки на учителя. Накрая обаче повече не можели да понасят насмешката на обикновените минувачи. Като почувствал тяхната неловкост, Ходжа спрял и ги погледнал Най-смелият се приближил до Настрадин: "Ходжа, не ни е съвсем ясно защо седиш на магарето си с лице към опашката?"
"Много просто – казал Настрадин. – Виждате ли, ако вие вървяхте пред мен, това би било неуважение към мен, а ако аз яздех с гръб към вас, това би било неуважение към вас. В този случай това е единственият възможен компромис."

На въпроса: "Къде отиваш ти, учителю?" Гиллен понякога отговарял: "Отивам да се подкрепя с храна и така да окажа радушен прием на моя гост." "Какъв е този гост, който всеки ден идва у дома ти?" "А бедната душа нима не е като гост в нашето тяло? Днес е тук, а утре, гледаш, – няма я."

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.
Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, където седял той. Затова станал и отишъл у дома си.
Облякъл се в прекрасна самурова роба, сложил тюр-бан и се върнал на празника. Щом хералдиците на емира. домакин на празника, видели, че той изглежда величествено започнали да бият барабани и да тръбят, както се полага за гост от висок ранг. Главният церемониалмайстор излязъл от двореца и придружил великолепния гост до централната част, до мястото му почти редом с емира.
Незабавно пред него поставили блюда с изумителни гозби. Без да мисли дълго, Настрадин започнал с шепи да пъха храната в тюрбана и в робата си.
– Ваши високопреосвещенство – казал емирът, – вие възбудихте любопитството ми с вашия начин на хранене, който се явява нов за мен.
– Нищо особено – отговорил Настрадин. – Робата ме доведе тук, заслужи ми храна. Тя несъмнено заслужава своята порция.

Когато Банкей проповядвал в храма Рюмон, свещеникът от школата Шинсю – от тези, които вярват в спасението чрез повтаряне на името на милосърдния Буда – завидял на огромния брой слушатели на Банкей и решил да поспори с него. Банкей вече бил прочел половината от проповедта си, когато се явил този свещеник и предизвикал такъв шум, че Банкей прекъснал речта си и попитал какво става.
– Основателят на нашата школа – започнал да се хвали свещеникът, – притежава такива чудодейни сили че когато седял на брега на река с четка в ръка, написал свещеното име на Амида на хартия, която държал неговият помощник от другата страна на реката. Ти може ли да направиш такова чудо?
– Възможно е твоят хитрец да е направил този фокус -небрежно се отзовал Банкей, – но това не е в обичая на дзен. Моето чудо е в това, че когато чувствам глад ям, когато чувствам жажда, пия.

Веднъж на едно събрание станало дума за Аравия. Един от присъстващите там казал:
– Странно място е тази Аравия! Там е такава жега, че всички ходят голи.
Настрадин Ходжа седял настрана, заслушал се в разговора и попитал с удивление:
-Добре, но ако там ходят без всякакви дрехи, тогава как различават мъжете от жените?

Веднъж цар Милинда попитал бхикша  Нагасена: 
– Очите – това ти ли си? 
Нагасена отговорил през смях:
-Не.
Цар Милинда настоявал:
– А ушите – това ти ли си?
 -Не!
– А езикът – това ти ли си? 
-Не!
– Но личността ти пребивава в тялото?
– Не, на материалното тяло само му се струва, че живее.
– Вероятно твоята истинска субстанция е разумът?
-Също не!
Милинда се разгневил:
– След като зрението, слухът, обонянието, вкусът, осезанието и разумът – всичко това не си ти, не се явява твоя истинска, съществуваща субстанция, къде пребиваваш тогава?
Бхикша Нагасена се усмихнал и на свой ред попитал:
– Прозорецът – това дом ли е?
Милинда се ядосал, но се насилил да отговори:
-Не!
– А вратата – това дом ли е? 
-Не.
– А тухлите, керемидите – това дом ли е?
-Не.
– Е тогава може би колоните и стените – това е домът?
-Също не!
Нагасена се усмихнал и казал:
-След като прозорците, вратите, тухлите, керемидите, стените и колоните – всичко това не е дом, тогава къде е всъщност къщата?
Тук цар Милинда усетил пробуждане и осъзнал единството на причините, условията и следствията, разбрал, че са неразделни и че не могат да бъдат разглеждани поотделно. Домът става дом благодарение на съчетанието на много причини и условия, човек също става човек, когато се наблюдава определено единство на причини и условия.