Чуй всички приказки

Веднъж един учител бил извикан от царя за мъдра беседа. Учителят погледнал внимателно владетеля и започнал да говори за красотата на короната му, за блясъкът на полускъпоценните камъни, за висшия символ, заключен в златния обръч, сравнявайки го с магнитно привличане. За удивление на учениците, които го съпътствали и за удоволствие на владетеля, беседата се ограничила с разказ за значението на короната. Когато след това учениците попитали учителя защо на царя не било казано за началото на вселената, учителят отговорил: "Наличието на разбиране на нивото на съзнанието трябва да бъде мерило. Говорейки за началото на вселената, царят в най-добрия случай би изпаднал в скука, в най-лошия – би се потопил в бездната на отчаянието. И едното, и другото било вредно. Но можеше да се забележи, че короната е най-ценното съкровище за царя, затова беше полезно да бъде възвисен и да се напомни за значението на венеца на мира. Постоянно имайте предвид най-доброто, което има вашият събеседник. Дори ако това е най-обикновен предмет, то все пак трябва да се намери най-висшето му значение. Само така ще станете привлекателни и ще отворите пътя за по-нататък. Негоден и даже престъпен е този наставник, който говори не по съзнанието на слушателя."

В едно селце живял тъкач. Той бил много духовен човек. Всички му се доверявали и го обичали.
Веднъж тъкачът отишъл на пазара да продава стоката си. Когато се приближавал купувач и питал за цената на плата, той отговарял; "По волята на Рама преждата струва една рупия, по волята на Рама работата струва четири анна, по волята на Рама два анна е печалбата, по волята на Рама цената на плата е рупия и шест анна."
И хората чувствали такова доверие към него, че незабавно му плащали и взимали плата. Този човек бил истински набожен.
Нощем, след вечеря, той винаги дълго седял и размишлявал за Бога, повтаряйки неговото свято име. Веднъж късно през нощта тъкачът не можел да заспи и пушел, седейки в двора. Наблизо преминавала шайка разбойници. На тях им трябвал носач и като видели тъкача, хванали го и го помъкнали със себе си. След това те разбили вратата на една къща и награбили много ценности и покъщнина, част от които стоварили на плещите на бедния тъкач. В този момент минала стражата. Грабителите побягнали, но бедният тъкач със своя тежък товар бил заловен. Той прекарал нощта зад решетките, а на сутринта го завели при съдията.
Жителите на селцето, като разбрали какво се е случило, дошли да навестят тъкача. Всички те в един глас казали на съдията: "Господарю, този човек не е способен да открадне каквото и да е." Тогава съдията заставил тъкача да опише всичко, което му се е случило. Тъкачът казал: "Господарю, по волята на Рама аз си седях в двора; по волята на Рама беше късна вечер; по волята на Рама аз размишлявах за Бога и за неговото свято име; по волята на Рама по пътя минаваха разбойници; по волята на Рама те ме помъкнаха със себе си; по волята на Рама те нахълтаха в този дом; по волята на Рама те стовариха вързопите с откраднатото на рамената ми; по волята на Рама дойде стражата; по волята на Рама аз бях заловен. После по волята на Рама ме затвориха в тъмницата, а на сутринта по волята на Рама ме доведоха при теб."
Съдията, виждайки невинността и духовността на този човек, заповядал незабавно да го освободят. Излизайки от съда, тъкачът казал на приятелите си: "Волята на Рама ме освободи."
Независимо дали водите светски живот, или сте се отрекли от него, всичко зависи от волята на Рама.

Веднъж Настрадин Ходжа купил месо и го занесъл у дома. Жена му попитала:
– Какво да сготвя от него?
– Откъде да знам аз. Сготви, каквото става от него. Жената го прехвърлила от ръка в ръка, погледнала го и казала:
– Месото е хубаво, от него може да се направи всичко.
-Тогава направи всичко-отговорил Настрадин.

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: "Имаш удивително мъдър, пес!"
Настрадин отговорил: "Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!"

Веднъж се случило така, че един човек дошъл при Буда, когато той умрял. За тридесет години Буда осем пъти преминавал през неговия град, а човекът нито веднъж не сколасал да се приближи до него. Все отлагал и отлагал, както правят всички, заради заетост – безсмислени занимания. Той имал неголям магазин и му се налагало да издържа малкото си семейство. Ту идвал гост, ту точно преди да затвори, се появявал неочакван купувач. И когато се свършела работата, проповедта също свършвала. И така стаВало много пъти в продължение на тридесет години – ту едно, ту друго, ту трето…
И в този ден, когато чул, че Буда е умрял, се затичал към него. Затворил магазина си посред бял ден и се втурнал натам, където бил Буда. Там започнал да плаче и да вика, защото Буда си бил отишъл, казвайки последно "простете!" на хората. Той питал три пъти преди това: "Някои иска ли да попита нещо?" Но всички викали и плачели и просто нямало кой да попита нещо. След като три пъти задал въпроса си, Буда легнал под едно дърво, затворил очи и се приготвил за последното си пътешествие.
В този момент дотичал онзи човек и казал: "Не ме спирайте, дайте ми да ао попитам! Дайте ми да се приближа до него!"
Ананда, ученик на Буда, му казал: "Аз те познах. Ние осем пъти за цялото това Време преминавахме през твоя град. Буда говори в твоя град, защо не намери Време тогава да дойдеш при него? Къде беше тогава?"
А онзи отвърнал: "Какво можех да направя? Или жена ми беше бременна, или детето боледуваше, или идваха гости, или купувачи, и аз все не успявах да дойда. А сега, когато съм дошъл, не ме спирайте!"
Ананда отговорил: "Сега е късно и ние вече не сме в състояние да го помолим да се върне, тъй като Той отиде в Това."
Но Буда чул всичко и като се върнал в тялото, казал на Ананда: "Ананда, не му пречи, иначе Върху мен ще остане петно, че приживе човек е почукал на вратата ми, а аз не съм отворил и не съм пожелал да му помогна." Буда го попитал: "Е, какво искаш? Какви въпроси имаш?
КакВо търсиш?"
ЧоВечецът му задал много Въпроси и Буда му отговорил. Но никой повече не чул нищо за него. Той не станал просветен. Върнал се в градчето си – при жена си, при магазина си и при своите купувачи.

Когато Дзи Ци от Нинбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч изпъквало сред всички останали. Под разкошната му корона можели да се скрият цели хиляда карети.
– Какво е това дърво? – възкликнал Дзи Ци. – По всяка вероятност то не е като другите.
Той погледнал нагоре и видял, че клоните на това дърво са толкова криви, че от тях не могат да се направят нито стълбове, нито греди. Като погледнал надолу към могъщия му корен, видял, че той е толкова извит, че от него не може да се направи ковчег. Ако близнеш едно негово листенце, устата ти се сгърчва от горчивина. Ако вдъхнеш разпръскваната миризма, три дни ще ходиш като замаян.
Дзи Ци казал: "Ето едно негодно за нищо дърво, затова е израсло толкова огромно. Сега разбирам защо най-светлите хора на света са направени от материал, от който никой няма нужда!"

Настрадин Ходжа поправял покрива си, когато някой го извикал откъм улицата. Като слязъл долу, той попитал човека, който го извикал, какво иска.
– Пари.
– Защо веднага не ми каза?
– Беше ме срам да искам.
-Да се качим горе.
Когато се качили на покрива, Настрадин отново се заел да подрежда керемидите. Човекът се прокашлял, и тогава Настрадин, без да го поглежда, казал:
– Нямам пари за теб.
– Как така?! Не можеше ли долу да ми кажеш това! -Да, но тогава нямаше да мога да ти се отплатя за това, че ме накара да сляза до долу.

Един човек, който имал градина, засадена с алеи смокини, ябълки и нар, я дал под аренда. Като отишъл там след известно време, той намерил градината напълно запусната, обрасла в тръни. Той извикал хора, за да изсекат тръните, но в този момент сред бодливите храсти забелязал пищно цъфтяща роза, издаваща упоително благоухание. И казал: "Заради тази роза съм готов да оставя всичко в градината недокоснато."

Веднъж равинът Хаим от Занса стоял до прозореца и гледал навън. Като видял минувач, той почукал по стъклото и му направил знак да влезе в къщата. Когато влязъл в стаята, равинът го попитал:
– Кажи ми, ако намериш портмоне с жълтици, ще го върнеш ли на собственика му?
– Равине – отговорил човекът, – ако знаех кой е стопанинът му, бих върнал портмонето, без да се колебая нито за миг.
– Ти си глупак – казал равинът от Занса.
След това се върнал до прозореца, извикал друг минувач и му задал същия въпрос.
– Аз не съм такъв глупак, да дам портмонето с пари, което съм намерил – отговорил минувачът.
– Ти не си добър – казал равинът от Занса и извикал трети.
Следващият отговорил на въпроса така:
– Равине, откъде да знам какъв ще бъда, когато намеря портмонето и ще ми се удаде ли да се предпазя от лошата воля? Може би тя ще надделее над мен и аз ще си присвоя това, което принадлежи другиму. Но може би Бог – благословен да бъде! – ще ми помогне да се справя и аз ще върна това, което съм намерил на законния му собственик!
-Това са добри думи! – възкликнал праведникът.-Ти си истински мъдрец.

Една жена била много набожна и мечтаела да получи изображение на Буда. Работейки сутрин в градината,
сред цветята тя Видяла изображение и го донесла В молитвения си ъгъл, но скоро го забравила и Буда изчезнал от олтара й. Жената намерила в градината Въртящ се блещукащ камък. Сложила го в сандък и го забравила. Тогава камъкът изчезнал. Всяко пренебрежение предизвиква загубата на изпратеното щастие.