Чуй всички приказки

Хитър Петър си имал един едър, охранен овен. Той се гордеел с него пред приятелите си и много му се радвал. Някои от приятелите му, които търсели само къде ще падне ядене и пиене за чужда сметка, надумвали Хитър Петър да им заколи овена, за да ги нагости и да се повеселят. Хитър Петър не се съгласявал и казвал, че го държи за погребението си. Нека, когато умре, да го заколят и го изядат за "Бог да прости".
Лакомите приятели се сговорили с дядо поп, комуто също му се искало да си похапне от овена, да скроят една лъжа, с която да заблудят Хитър Петър и да го принудят да пожертва любимия си овен.
– Ех, Петре, ти не знаеш – подхванал дядо поп с престорено умиление, – в свещените книги пише, че наскоро, а може това да стане и утре, светът ще се свърши. Затова, добре е, докато сме още живи, да си хапнем и пийнем, та да се поразвеселим. Хайде, нека се съберем приятелите, ти имаш един овен – заколи го, пък от нас – хляба и виното.
– Е, щом ще се свърши светът няма защо да държа овена – съгласил се Хитър Петър. – Нека излезнем на гощавка вън от село, на полето и там да се разположим на широко. И понеже тази веселба ще бъде последна за нас, добре ще е всички да облечем най-хубавите си дрехи, така ще прилича на празник – хем ще се понахраним хубаво, хем ще се повеселим, хем ще се наносим на новите си дрехи.
– Браво, Петре, хубав ти е умът, аз одобрявам това – рекъл дядо поп и зарадван забързал при другите приятели да им се похвали, че сполучил да излъже Хитър Петър.
На следния ден всички – облекли най-хубавите си дрехи – излезли вън от селото да дирят хубаво място. Хитър Петър повел овена. Настанили се до една река, където хитрите другари смятали да се поокъпят, та след това сладко да си похапнат.
– Аз сам ще заколя овена и ще го опека – казал Хитър Петър на дружината. – Докато стане готово, вие идете, та се поразходете.
Другарите това и чакали. Начаса те съблекли новите си дрехи и наскачали в реката да се къпят.
Хитър Петър заклал овена. Наклал голям огън. Погледнал към реката – приятелите се къпели надалече. Мислил, мислил, пък току събрал всичките дрехи на дружината си и ги хвърлил в огъня. След това турил овена да се пече.
Окъпали се приятелите, огладнели и побързали с охота да ядат печен овен. Преди да седнат на трапезата, потърсили дрехите си.
– Защо си губите времето и търсите напразно – рекъл им Хитър Петър, – дрехите ги няма – аз ги изгорих.
– Какво? Ти луд ли си, или ще полудееш? – извикали ужасените готовановци.
– Нито съм луд, нито ще полудея – спокойно отвърнал Хитър Петър. – Нали дядо поп каза, че утре светът ще се свърши? Защо ви са тогава дрехите? Яжте сега и пийте, пък за дрехите никак да ви се не свиди – в гроба няма да ги носите…

Веднъж един беден човек отишъл за риба. Хвърлил въдицата и на нея се хванала рибка. Тя проговорила с човешки глас и помолила рибаря да я пусне на свобода. Човекът се смилил над нея и я хвърлил във водата. Хвърлил пак въдицата, но всичко се повторило отново. Но третия път, когато рибарят уловил същата рибка, тя му рекла:
– Чичо, сега вече не ме пускай в реката, а ме занеси у вас и ме изяжте с жена си. Костите ми заровете под яслата на кобилата.
Мъжът изпълнил желанието на вълшебната риба. Като измина¬ли девет месеца, неговата жена родила две момчета-близначета, а кобилата се ожребила с две кончета – също близначета – бяло и червено. Първото момче кръстили Димитър, а второто – Георги. Когато децата пораснали и станали силни момци, те яхнали двете жребчета и тръгнали да обикалят света. Уговорили се, че ако от копието на единия покапе кръв, значи другият брат е в беда.
Пръв тръгнал Георги, а Димитър половин година след него. Един ден Димитър забелязал, че от копието му прокапала кръв. Тръгнал той да търси брат си, за да му помогне в бедата. Изминал дълъг път, докато накрая срещнал коня му, който започнал да цвили радостно, щом познал жребеца-близнак. Димитър видял, че брат му бил нападнат от голяма люспеста ламя. Той призовал Бога на помощ, убил с копието си ламята и освободил Георги от отровната й прегръдка. След тази битка те решили да се посветят на християнството, извършили много подвизи и станали светци. Затова хората ги почитат – първо свети Георги, а половин година по-късно и свети Димитър.

Едно време имало самодивско игралище олизо до голямата река в Рила планина. Там никога не растяла трева, защото от хората на самодивите не можела да поникне.
Веднъж една жена тръгнала с детето си да се поклони на свети Иван, който живеел в голям дъб в планината. Като стигнала до река¬та, тя толкова се уморила, че седнала да си почине близо до самодивското игралище. Като седнала, оставила детето до себе си и неусетно заспала. В просъница чула да говори някой, но тя не можела да си отвори очите. Само слушала – толкова дълбок бил сънят, който я налегнал. Една жена държала детето й и говорела:
– Поседи, рожбинко, при мене. Аз не съм лоша жена, аз съм юдинка. Когато бях девойка, бях самодива, ама такава, че ни се е видяло, ни се е чуло за по-хубава от мене. Сестрите ми не ме обичаха, защото бях много хубава, много сладкогласна и много играех нашето самодивско хоро. Когато станах на осемнадесет години, ме открадна един овчар, много добър беше, голям домовник, но аз не го обикнах. Кога¬то родих дете, аз много ядосах моята майка. И веднъж тя дойде, та ми открадна детето, а после задуши мъжа ми. Като останах вдовица и без дете, майка ме прокле да стана юдинка, да взимам другите деца и да им се радвам, а майките им да тъгуват. Когато аз се радвам на децата, майките им да плачат и със сълзите им да къпя децата им. Аз много деца съм събрала вече, ала мойто дете никъде не намерих. Кажи ми сега, рожбинко, тебе дали да те взема или да те оставя на майка ти, защото тя е като мене – няма други деца и няма мъж.
Като чула тези думи, жената се сепнала, та се разбудила и видяла детето си в ръцете на чужда жена, облечена цялата в черно и със зачервени от плач очи. Жената много се уплашила, но нищо не рекла. Юдинката й оставила детето и го благословила да стане хубава и Умна девойка

Някога в едно езеро живеели три риби. Първата била най-умната, втората – по-проста, а третата-съвсем глупава. Живеели си те както всички риби на света, докато веднъж не дошъл човекът.
Той носел със себе си мрежа и умната риба го видяла
през водата. Прехвърляйки жизнения си опит, историите, Които била чувала, тя призовала на помощ целия си ум и решила да действа. "В това езеро има малко такива миста, където може да се скриеш – помислила си тя. – Затова по-добре да се престоря на умряла."
Като събрала всичките си сили, тя за голямо учудване на рибаря изскочила направо пред краката му. Тъй като хитрата риба задържала дъха си, той помислил, че е издъхнала и я хвърлил обратно във водата. Тя веднага се завряла в оврага над брега.
Втората риба, тази дето била по-проста, не разбрала съвсем какво се случва и доплувала до умната риба за обяснение.
– Просто се направих на умряла и той ме хвърли обратно във Водата – й казала тя.
Простодушната риба, без да се бави, изскочила от водата и също се проснала право пред краката на рибаря. "Странно – помислил си рибарят, – рибите тук сами изскачат от водата." Но тъй като тя забравила за задържи дъха си, рибарят видял, че е още жива и я пъхнал в чантата си.
Той отново се обърнал към водата, но зрелището на изскачащи на сушата риби малко го смутило и дори не се сетил да затвори чантата. Втората риба, като разбрала това, изскочила навън и се устремила към водата. Тя намерила първата и дишайки тежко, легнала до нея.
Третата, глупавата риба, не могла да разбере нищо даже след като изслушала обяснението на първите две. Тогава те й изброили всички обстоятелства, обръщайки й внимание на това, колко е важно да задържи дишането си, за да изглежда мъртва.
– Благодаря ви, сега всичко разбрах – радостно отговорила глупавата риба.
С тези думи тя със сила изскочила от водата и падала право до рибаря.
Рибарят, вече изтървал две риби, пъхнал тази в чантата даже без да си направи труда да провери диша ли тя или не. Този път затворил добре чантата. Отново и отново хвърлял рибарят своята мрежа, но първите две риби не напускали своето укритие.
Накрая решил, че трябва да приключва и започнал да се готви да си тръгва обратно. Като отворил чантата и се уверил, че рибата не диша, той я отнесъл вкъщи и я дал на котарака.

Живяла на света една много приказлива жена. Когато боледувала, тя ставала абсолютно непоносима. Веднъж мъжът й извикал лекар. Желаейки да й измери температурата, лекарят извадил термометър от чантата си и го пъхнал В устата на болната. Така тя лежала пет минути.
-Скъпи докторе – казал мъжът, като го изпращал до братата, – за колко можеш да ми отстъпиш този инструмент?

Веднъж Адвадхута пуснал след хората двадесет и четири гуру, единият от които бил ястреб. На едно място рибари ловели риба. Ястребът се спуснал надолу и хванал рибата. Виждайки ястреба с риба в човката, стотици врани започнали да грачат, Вдигнали страшен шум и се спуснали след него. И накъдето и да летял той, вранито го следвали. Той летял на Юг – те след него; той обръщал на Север – те го догонвали; никъде не можел да намери покой. Накрая, уморен, той хвърлил рибата. Тогава враните се хвърлили след рибата и ястребът останал сам.
Кацнал спокойно на върха на едно дърво и се замислил: "Тази риба беше причината за моите тревоги. Сега, когато вече не е у мен, аз съм щастлив и съвършено спокоен." И Адвадхута разбрал от този ястреб, че докато човек е привързан към нещата от този свят, той има много грижи, безпокойства, вълнения и нещастия. В момента, в който се освободи от тази привързаност, всички грижи приключват и настъпва мир и покой. Трудът без привързаност към земното е много добър, но не носи безпокойство.

Един необразован беден селянин влязъл в синагогата да се помоли. Чул той как грамотните, познавачите и учените четат и пеят прекрасни молитви към Бога и на него му се приискало да изрази любовта си към Всевишния. Застанал пред ковчежето, в което се пази парченце от Тора, и започнал прочувствено и почтително да повтаря до безкрайност буквите от еврейската азбука:
алеф, бет, гимел и т.н. Гласът му се губел от прилива на чувства.
Като го чули, грамотните и учените били удивени. Защо този селянин до безкрайност повтаря всичките букви от азбуката?
Побутвайки се един друг, те се майтапели с невежеството му, надсмивали му се, шегували се с неправилния му изговор.
– Но чуйте го само – казал един от тях, – той не знае даже най-простите съботни молитви!
Когато спрял да изрежда буквите обаче, селянинът се обърнал с молба към Бога. Смехът заседнал в гърлата на съселяните му и те се засрамили, като чули как усърдно и горещо се моли той:
– Владетелю на света! Аз съм обикновен човек, необразован, но как ми се иска да намеря думи за прекрасна молитва към теб! А аз ги нямам тези думи. Затова изслушай, Боже, как изреждам буквите и сам състави от тях думи, които да изразяват любов към теб, която препълва сърцето ми.

Един човек бил богат, обличал се в порфира и визон и всеки ден пирувал блестящо.
Също така имали един бедняк на име Лазар, който лежал пред вратите му целия в струпеи. И желаел да се напие с трохичките, падащи от масата на богаташа. И кучетата идвали и облизвали струпеите му.
Умрял беднякът и бил отнесен от ангелите в лоното Авраамово. Умрял и богаташът и го погребали.
И в ада, целия в мъки, той надигнал очите си, видял в далечината Авраам и Лазар в лоното му и през вопъл казал: "Отче Аврааме! Смили се над мен и изпрати Лазар, да намокри края на пръста си във водата и да го сложи на езика ми, защото се мъча аз в тези пламъци."
Но Авраам казал: "Чедо! Спомни си, че ти вече получи своето добро в твоя жиВот, а Лазар – злото; сега той тук се утешава, а ти страдаш. И отгоре на всичко това между нас и вас лежи огромна пропаст, така че желаещите да преминат оттук при вас не могат, а също и оттам към нас не преминават."
ТогаВа той казал: "Тогава те моля, Отче, изпрати го в дома на баща ми, защото имам пет братя: нека им засвидетелства той, за да не дойдат и те В тоВа място на мъчения."
Авраам му казал: "Те имат Мойсей и пророците. Нека да слушат тях."
Богаташът казал: "Не, Отче Аврааме! Но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се окаят."
Тогава Авраам му казал: "Ако не слушат Мойсей и пророците, тогава който и от мъртвите да възкръсне, няма да повярват."

Един просяк дошъл при раби Шмелке. Оказало се, че в дома на раби няма пари, затова той дал на просяка пръстен. Жената на раби, като разбрала за това, започнала да го укорява, че е дал на някакъв случаен просяк толкова ценна вещ, с толкова голям и ценен камък. Тогава раби Шмелке извикал просяка и му казал: "Току-що разбрах, че пръстенът, който съм ти дал, е много ценен. Така че внимавай, да не го продадеш твърде евтино."

Чжуан Дзи се срещнал с царя на царство Лу и той му казал:
– В Лу има много конфуцианци, но малко ваши последователи.
– В Лу има малко конфуцианци – възразил Чжуан Дзи.
– Как може да се говори, че са малко, когато по цялото царство се разхождат хора с конфуциански дрехи?
– Чух, че конфуцианците носят кръгла шапка в знак, че познават бремето на небесата – казал Чжуан Дзи. – Чух, че ходят с квадратни обувки в знак на това, че познават формата на Земята, закачат на пояса си на разноцветна връв нефритов напръстник за стрелба в знак на това, че решават нещата веднага. Благородните мъ¬же, притежаващи това учение, едва ли носят такива дрехи, а тези, които носят – едва ли знаят това учение. Вие, господарю, разбира се, мислите различно. Но защо не обявите в цялото царство: "Тези, които носят такива дрехи, без да знаят това учение, ще бъдат осъдени на смърт!"
Тогава царят заповядал да огласят повелята пет дни и в Лу повече не посмели да носят конфуциански дрехи.
Само един мъж в конфуциански дрехи спрял пред царските порти. Царят го призовал, задал му въпрос за държавните дела, и онзи, отговаряйки, се оказал неизтощим в хилядите варианти и множеството оттенъци.
– В цялото царство Лу само един конфуцианец? – удивено възкликнал царят.
– Ето това вече действително е много! – казал Чжуан Дзи.