Чуй всички приказки

Докато бил сред група хора, Настрадин Ходжа започнал да се хвали:
Всичката сила, която притежавах на млади години, напълно се съхрани в старостта.
– Как можеш да го докажеш? – попитали го.
– В двора ни има голям каменен хаван. Колкото и да се стараех като млад да го помръдна, нищо не се получаваше. И сега е така. Колкото и да се силя, не ми се удава да го обърна.

Един човек отишъл при лекаря и му казал, че жена му не ражда.
Лекарят прегледал жената, проверил пулса й и казал: "Не мога да лекувам от безплодие, защото установих, че по определени причини вие ще умрете след четиридесетдни."
Като чула това, жената така се развълнувала, че в останалите дни не могла нито да яде, нито да пие, нито да спи. Но денят настъпил, а тя не умряла и затова мъжът отново отишъл при лекаря и го попитал как ще обясни това? А лекарят казал: "Да, разбира се, знаех това.  Но сега тя може да има деца."
Мъжът помолил да му обясни по-подробно. "Вашата жена беше много дебела и безплодието й беше свързан с това – казал лекарят. – Разбрах, че има само едно нещо, което може да я откъсне от храната – това е страхът от смъртта. Сега раждайте със здраве."

Случило се веднъж Настрадин Ходжа да се обърне към каймакамина (областен управител).
Възмутен от самодоволството на тази чиновническа особа, Настрадин Ходжа не се стърпял:
-Откъде накъде, любезни, ти се самозабравяш така, кой си ти?
– Все едно не знаеш – аз съм областният управител!
-Добре, а после какъв ще станеш?
-Губернатор!
-Добре, а после? -Министър.
 -А още какъв? 
-Садразам (министър). 
-А после?
 -Никой.
– А аз вече съм никой. Струва ли си така да се самозабравя човек?

Веднъж един човек дошъл при великия учител Бахаудин Накшбанди и го помолил за помощ и съвет по пътя на Учението.
Бахаудин му заповядал да се откаже от духовни занятия и веднага да напусне дома му. Добросърдечният посетител започнал да протестира срещу решението на Бахаудин.
– Ще получиш доказателство – казал мъдрецът.
В този момент в стаята влетяла птица и започнала да се мята насам-натам, без да знае къде да се дене, за да излети. Суфият почакал, докато птицата кацнала край единствения прозорец, и тогава изведнъж плеснал с ръце. Разтревожена, птицата излетяла директно през отворения прозорец навън.
Тогава Бахаудин казал:
– За нея моето плясване с ръце беше нещо като шок, даже оскърбление – съгласен ли си?

Докато ловувала, една бременна лъвица видяла стадо овце. Хвърлила се отгоре им и това усилие й струвало живота. Родилото се в този момент лъвче останало без майка. Овцете го взели под свое попечителство и го отгледали. То израснало сред тях, хранейки се с трева като тях, блеейки като тях и въпреки че се превърнало в голям лъв, по своите стремежи и потребности, а и в представите си той бил съвършена овца.
Минало малко време и друг лъв се приближил към стадото. Какво било удивлението му, когато видял своя събрат – лъв, бягащ подобно на овцете при приближаваща се опасност. Той искал да се приближи, но колкото и малко да се приближавал, овцете побягвали, а заедно с тях и лъвът овца. Вторият лъв започнал да го следи и веднъж, виждайки го спящ, скочил отгоре му и казал: "Събуди се, та ти си лъв!" "Не-е-е-е – изблеял онзи, треперещ от страх, – аз съм овца!" Тогава другият лъв го завлякъл до едно езеро и казал: "Виж! Ето ги нашите отражения – моето и твоето." Лъвът овца погледнал първо лъва, после отражението си във Водата и в следващия миг у него се появила мисъл, че той самият е лъв. Престанал да блее и изведнъж се разнесъл неговият рев.

Един цар имал двама приятели, които били осъдени за някакво престъпление на смърт. В желанието си да ги спаси от смърт, царят прибягнал до изпитанието "Божи съд". Той заповядал да опънат въже над реката – от единия бряг до другия, и ако осъдените минат по това въже, без да паднат във водата, ще бъдат помилвани. Първият от осъдените благополучно минал по въжето, а когато дошъл ред на втория, той извикал на другаря си:
– Кажи ми, приятелю, как се изхитри да минеш по въжето. И аз ще направя същото.
Онзи отговорил:
– Не знам как се прави. Знам само едно: когато се накланях в едната посока, веднага се отклонявах в противоположната. Това означава, че трябва да се балансира.

Живял някога един човек със знатен произход. В компанията на търговци той тръгнал по море в търсене на съкровища. Бил назубрил правилата за управление на кораби, излезли в открито море и на всички разказвал как Трябва да се прави това. Търговците с дълбоко доверие се вслушвали в думите му.
Скоро след като излезли в открито море, се разболял кормчията и бързо починал. Тогава "знаещият правилата" заел мястото му. Когато попаднали във водовъртеж, той обявил на всички какво трябва да се прави, за да се движат напред.
Но корабчето започнало да се върти намясто и не можело да продължи към мястото, където били съкровищата. Всички търговци на него потънали.

Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя.
Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но не успял да го догони.
След няколко дни той видял, че стопанинът на му го е впрегнал и върви по пътя. Ходжа започнал с всичка сила да налага бика със сопа.
– Ходжа – развикал се стопанинът, – какво правиш? Защо ми налагаш добичето?
– Млък! – отговорил Настрадин. – Твоят бик знае за какво го бия. Виждаш ли как е навел глава!

Живял някога суфи, който бил и преуспяващ търговец, натрупал много богатства.
Един, който го посетил, бил потресен от богатството му. Той разказвал: "Току-що ми се случи да видя този суфи. Знаете ли, той е обкръжен от всевъзможен разкош."
Когато съобщили за това на суфия, той казал: "Известно ми беше, че съм обкръжен от всички предмети на разкоша с едно-единствено изключение. Сега вече знам, че в деня, когато дойде този чоВек, колекцията ми от предмети на разкоша придоби завършен вид."
Някой го попитал кое се явява последният предмет на разкоша
"Последният предмет на разкоша е да има някой, който да ти завижда" – отговорил суфият.

По улицата вървяла жена. След нея се повлякъл мъж. Тя завила зад ъгъла, мъжът – също. Тогава жената заба¬вила крачка.
– Какво искате от мен? Защо Вървите след мен? – попитала тя, като се обърнала към него.
-Защото те обичам…
– Напразно си заобичал мен. След мен Върви сестра ми, тя е сто пъти по-красива от мен. Влюби се в нея!
Мъжът моментално се метнал обратно. Като видял грозотия, той се ядосал и тръгнал да догонва първата жена.
– Ти ме излъга – казал й той.
– Ти също ме излъга. Ако беше влюбен в мен, не би тръгнал при друга жена даже тя да е сто пъти по-красива – му отговорила тя и продължила по пътя си.