Чуй всички приказки

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: "Имаш удивително мъдър, пес!"
Настрадин отговорил: "Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!"

Веднъж се случило така, че един човек дошъл при Буда, когато той умрял. За тридесет години Буда осем пъти преминавал през неговия град, а човекът нито веднъж не сколасал да се приближи до него. Все отлагал и отлагал, както правят всички, заради заетост – безсмислени занимания. Той имал неголям магазин и му се налагало да издържа малкото си семейство. Ту идвал гост, ту точно преди да затвори, се появявал неочакван купувач. И когато се свършела работата, проповедта също свършвала. И така стаВало много пъти в продължение на тридесет години – ту едно, ту друго, ту трето…
И в този ден, когато чул, че Буда е умрял, се затичал към него. Затворил магазина си посред бял ден и се втурнал натам, където бил Буда. Там започнал да плаче и да вика, защото Буда си бил отишъл, казвайки последно "простете!" на хората. Той питал три пъти преди това: "Някои иска ли да попита нещо?" Но всички викали и плачели и просто нямало кой да попита нещо. След като три пъти задал въпроса си, Буда легнал под едно дърво, затворил очи и се приготвил за последното си пътешествие.
В този момент дотичал онзи човек и казал: "Не ме спирайте, дайте ми да ао попитам! Дайте ми да се приближа до него!"
Ананда, ученик на Буда, му казал: "Аз те познах. Ние осем пъти за цялото това Време преминавахме през твоя град. Буда говори в твоя град, защо не намери Време тогава да дойдеш при него? Къде беше тогава?"
А онзи отвърнал: "Какво можех да направя? Или жена ми беше бременна, или детето боледуваше, или идваха гости, или купувачи, и аз все не успявах да дойда. А сега, когато съм дошъл, не ме спирайте!"
Ананда отговорил: "Сега е късно и ние вече не сме в състояние да го помолим да се върне, тъй като Той отиде в Това."
Но Буда чул всичко и като се върнал в тялото, казал на Ананда: "Ананда, не му пречи, иначе Върху мен ще остане петно, че приживе човек е почукал на вратата ми, а аз не съм отворил и не съм пожелал да му помогна." Буда го попитал: "Е, какво искаш? Какви въпроси имаш?
КакВо търсиш?"
ЧоВечецът му задал много Въпроси и Буда му отговорил. Но никой повече не чул нищо за него. Той не станал просветен. Върнал се в градчето си – при жена си, при магазина си и при своите купувачи.

Когато Дзи Ци от Нинбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч изпъквало сред всички останали. Под разкошната му корона можели да се скрият цели хиляда карети.
– Какво е това дърво? – възкликнал Дзи Ци. – По всяка вероятност то не е като другите.
Той погледнал нагоре и видял, че клоните на това дърво са толкова криви, че от тях не могат да се направят нито стълбове, нито греди. Като погледнал надолу към могъщия му корен, видял, че той е толкова извит, че от него не може да се направи ковчег. Ако близнеш едно негово листенце, устата ти се сгърчва от горчивина. Ако вдъхнеш разпръскваната миризма, три дни ще ходиш като замаян.
Дзи Ци казал: "Ето едно негодно за нищо дърво, затова е израсло толкова огромно. Сега разбирам защо най-светлите хора на света са направени от материал, от който никой няма нужда!"

Настрадин Ходжа поправял покрива си, когато някой го извикал откъм улицата. Като слязъл долу, той попитал човека, който го извикал, какво иска.
– Пари.
– Защо веднага не ми каза?
– Беше ме срам да искам.
-Да се качим горе.
Когато се качили на покрива, Настрадин отново се заел да подрежда керемидите. Човекът се прокашлял, и тогава Настрадин, без да го поглежда, казал:
– Нямам пари за теб.
– Как така?! Не можеше ли долу да ми кажеш това! -Да, но тогава нямаше да мога да ти се отплатя за това, че ме накара да сляза до долу.

Един човек, който имал градина, засадена с алеи смокини, ябълки и нар, я дал под аренда. Като отишъл там след известно време, той намерил градината напълно запусната, обрасла в тръни. Той извикал хора, за да изсекат тръните, но в този момент сред бодливите храсти забелязал пищно цъфтяща роза, издаваща упоително благоухание. И казал: "Заради тази роза съм готов да оставя всичко в градината недокоснато."

Веднъж равинът Хаим от Занса стоял до прозореца и гледал навън. Като видял минувач, той почукал по стъклото и му направил знак да влезе в къщата. Когато влязъл в стаята, равинът го попитал:
– Кажи ми, ако намериш портмоне с жълтици, ще го върнеш ли на собственика му?
– Равине – отговорил човекът, – ако знаех кой е стопанинът му, бих върнал портмонето, без да се колебая нито за миг.
– Ти си глупак – казал равинът от Занса.
След това се върнал до прозореца, извикал друг минувач и му задал същия въпрос.
– Аз не съм такъв глупак, да дам портмонето с пари, което съм намерил – отговорил минувачът.
– Ти не си добър – казал равинът от Занса и извикал трети.
Следващият отговорил на въпроса така:
– Равине, откъде да знам какъв ще бъда, когато намеря портмонето и ще ми се удаде ли да се предпазя от лошата воля? Може би тя ще надделее над мен и аз ще си присвоя това, което принадлежи другиму. Но може би Бог – благословен да бъде! – ще ми помогне да се справя и аз ще върна това, което съм намерил на законния му собственик!
-Това са добри думи! – възкликнал праведникът.-Ти си истински мъдрец.

Една жена била много набожна и мечтаела да получи изображение на Буда. Работейки сутрин в градината,
сред цветята тя Видяла изображение и го донесла В молитвения си ъгъл, но скоро го забравила и Буда изчезнал от олтара й. Жената намерила в градината Въртящ се блещукащ камък. Сложила го в сандък и го забравила. Тогава камъкът изчезнал. Всяко пренебрежение предизвиква загубата на изпратеното щастие.

Продавачът на петли хвалел стоката си на пазара, уверявайки, че неговите петли се бият до смърп.
– Продай ми по-добри от тези петли – обърнал се към него купувач, – такива, които се бият до победа.

При качване на кораба откраднали на един пътник кесията със злато. Всички се възмутили, но пострадалият се усмихвал и казвал: "Кой знае?"
Извила се буря и корабът се разбил. Само един пътник бил изхвърлен на брега.
Когато островитяните нарекли неговото спасение чудо, той пак се усмихнал и казвал: "Просто аз платих по-скъпо за превоза."

Купил веднъж Настрадин Ходжа дроб. По пътя го срещнал приятел и попитал: "Как ще го сготвиш?" "Обикновено" – отговорил Ходжа. "Не – възразил човекът, – дробът може да се приготви великолепно. Както ти обясня сега, така го приготви." "Твоите обяснения няма да се задържат в главата ми – казал Ходжа. – Напиши на лист хартия. Тогава ще гледам рецептата ти и ще го сготвя."
Човекът написал и връчил бележката на Настрадин.
Когато Ходжа, потънал в приятни размисли, предизвикани от наставлението, вървял към къщи, една птица грабнала дроба и се издигнала в небето. Ходжа, без да показва признаци на безпокойство, показал на птицата хартийката, която държал в ръка, и казал: "Напразно. Няма как да ти се удаде да изядеш дроба с удоволствие. Нали рецептата е у мен."