Чуй всички приказки

Едно малко момче лежало на смъртно легло и никой с нищо не можел да му помогне. Веднъж обаче един човек казал на баща му:
– Има само една надежда. Ако успеете да намерите
отрова от кобра, смесена с паднали в човешки череп няколко капки дъжд, падащи изпод съзвездието Свати, тогава животът на сина ви ще бъде спасен.
Бащата погледнал небето, намерил съзвездието Свати и разбрал, че то ще бъде в зенит на следващия ден. И започнал да се моли с думите:
– О, Господи, направи възможни всички тези условия. Спаси живота на сина ми.
С огромна увереност и желание в сърцето на следващия ден той тръгнал на път и започнал прилежно да търси в уединени места човешки череп. Накрая намерил череп, който лежал под едно дърво, и започнал да го наблюдава, без да спира, да се моли. Внезапно завалял дъжд и няколко капки останали в преобърнатия череп. Човекът си казал:
– Сега вече имам дъждовна вода в череп, паднала направо изпод съзвездието Свати.
И продължил усърдно да се моли:
– Господи, направи така, че да стане и всичко останало.
След известно време той видял недалеч от черепа
жаба. Изведнъж от тревата изскочила кобра, която искала да хване жабата, но в този момент жабата подскочила над черепа и капчица от отровата на кобрата паднала във водата. Обхванат от чувство на благодарност, любящият баща възкликнал:
– Господи, по твоята милост стана възможно всичко невъзможно. Сега аз знам, че животът на сина ми ще бъде спасен.

Бахаудин ел Шах, великият учител на дервишите на Накшбанди, веднъж срещнал свой събрат на големия площад на Бухара. Новодошлият бил скитащ каландар* от ордена Маламати, "Хора на упрека". Бахаудин бил обкръжен от ученици.
– Откъде идваш? – приветствал той новодошлия с обичайна суфистка фраза.
– Понятие си нямам – казал онзи, като се усмихвал глуповато.
Някои от учениците на Бахаудин изразили своето недоволство от това неуважение.
– Къде отиваш? – настоявал Бахаудин.
– Не знам – извикал дервишът.
-Какво е Бог?!
Към този момент около тях се била събрала голяма тълпа. – Не знам.
– Какво е зло?
– Понятие си нямам. -Кое е неправилно?
– Всичко, което е лошо за мен?
Тълпата, загубила търпение, – така я дразнел дервишът, го прогонили. Той си тръгнал целенасочено – в по-соката, която не водела наникъде, доколкото всеки знаел.
– Глупаци! – казал Бахаудин Накшбанд. – Този човек играе част от човечеството. Докато вие го отхвърляхте, той нарочно демонстрираше безумие, както го демонстрира всеки от нас. Всичко е несъзнателно – всеки ден от вашия живот.

Един атинянин, докато бил в Ерусалим, дал на едно дете няколко дребни монети и казал:
– Иди купи и ми донеси такава храна, че да хапна, да се наситя и това, което остане, да мога да го взема за из път.
Детето отишло и му донесло сол.
– Ето – казало то, – това, което ти ми заповяда да купя. Кълна се, ти и ще хапнеш, и ще се наситиш, и ще ти остане и за из път.

Дзуй Ан, като си мислил, че е постигнал нещо в дзен, още съвсем млад монах напуснал манастира на Дзу Мин и тръгнал да странства из Китай. Когато след няколко години се върнал да посети манастира, старият му учител го попитал:
– Кажи ми в какво се състои същността на будизма.
Дзуй Ан отговорил:
-Ако на планината не виси облак, светлината на луната набраздява водата на езерото.
Дзу Мин гневно погледна бившия си ученик:
– Остарял си, косите ти са побелели, зъбите ти са оредели, а ти все още имаш такава представа за дзен!
Как можеш да избегнеш раждането и смъртта?
Сълзи намокрили лицето на Дзуй Ан и той ниско склонил глава. След няколко минути попитал:
– Кажете ми, моля, в какво се състои същността на будизма. 
–  Ако над планината не виси облак – отговорил учителят, – светлината на луната набраздява водата на езерото.
ПРеди учителят да свърши, Дзуй Ан бил просветен.

Веднъж Франциск Асизки седял сред приятелите си и като въздъхнал, казал:
– Едва ли в целия свят може да бъде намерен монах, който да се подчинява съвършено на тези над него.
Учудени, приятелите му попитали:
– Обясни ни, отче, какво е съвършеното и висшето послушание.
И той представил истински подчиняващия се във вид на мъртво тяло:
– Вземи бездиханно тяло и го сложи, където поискаш.
Ще видиш, че то няма да възразява, ако започнат да го местят, няма да роптае, където и да го сложат, няма да се развика, ако го отнесат. Ако го сложиш на катедрата, той ще гледа не нагоре, а надолу. Ако го облечеш в пурпур, то ще изглежда два пъти по-бледо. Това е истински подчиняващ се. Този, който не разсъждава защо го местят, не го е грижа къде го слагат, не настоява да
го местят. Възвисен до някаква длъжност, той съхранява привичното си смирение. Колкото повече го почитат, толкова за по-недостоен се смята. Брат попитал един старец:
– Какво ли добро дело да върша и да живея с него.
Старецът отговорил:
– Бог знае що е добро. Чувал съм някой от старците да пита ава Нистерий: "Какво добро дело да извърша?"
Ава му отговори: "Не са ли равни всички дела?" Писанието казва: "Авраам бил страннолюб – и Бог бил с него; Илия обичал безмълвието – и Бог бил с него; Давид бил кротък – и Бог бил с него." И така, виж какво желае по Бога твоята душа, прави това и пази сърцето си.

Когато Лин Лей бил на около сто години, една пролет облякъл роба и тръгнал да събира зърната, изтървани от жътварите. Като се носел през полето, той пеел.
Конфуций, който тогава отивал към Вей, го видял отдалеч. Като се обърнал към учениците си, казал: "С този старец явно си струва да се поговори. Някой трябва да отиде да разбере какво може да каже той."
Дзи Гун пожелал да отиде. На края на браздата изчакал Лин Лей. Гледайки го в лицето, въздъхнал: "Нима за нищо не съжаляваш? И въпреки всичко пееш, събирайки зърна." Лин Лей не спрял и не прекъснал песните си. Дзи Гун не го оставил на мира. Накрая Лин Лей го погледнал и отговорил: "За какво трябва да съжалявам?"
-Учителю, какво е това щастие, което ти позволява да пееш, събирайки зърна?
– Основания за щастие всички имат – отговорил Лин Лей с усмивка, – но вместо това тъгуват по него. Заради това, че не съм изпитвал болка като млад, учейки се как да се държа, а като пораснах, никога не се опитвах да оставя следа в живота, ми се удаде да живея толкова дълго. Заради това, че на стари години нямам нито жена, нито синове и е близък моментът на моята смърт,
аз мога да бъда толкова щастлив. – Но нали на човек е прикъщо да желае да живее дълго и да се бои от смъртта. Защо ти си щастлив да умреш?
– Смъртта е връщане там, откъдето излизаме, като се раждаме. Така че откъде бих могъл да знам, че като умирам тук, не се раждам някъде другаде? Как мога да знам дали животът и смъртта си струват един друг? Откъде мога да знам не е ли заблуда така страхливо да се безпокоя за живота? Откъде мога да знам няма ли близката смърт да е по-добра от изминалия ми живот?

Взел веднъж Настрадин Ходжа в ръце кирка и започнал да копае яма в градината. Минал съседът му и го попитал какво прави. Ходжа отговорил: "Съседите все мърморят как да постъпят със земята, натрупана след ремонта по средата на улицата. Е, аз искам да заровя тук целия този боклук." "Добре – казал съседът, – а какво ще правиш с тази маса, която изкопаваш от ямата?" Ходжа се разсърдил: "Е, братко, в такива тънкости не мога да навлизам."

Монах, дошъл да моли за наставничество, казал на Бодхидхарма:
– Моето съзнание е неспокойно. Моля ви, успокойте съзнанието ми.
-Донеси тук съзнанието си – отговорил Бодхидхарма – и аз ще го успокоя!
– Но когато търся съзнанието си – казал монахът, – не мога да го намеря.
– Ето! – плеснал с ръце Бодхидхарма. – Аз успокоих твоето съзнание!

Веднъж към дзенучителя Иккю се обърнал човек от народа:
-Учителю, напишете ми, моля, няколко изречения велика мъдрост.
Иккю веднага взел четката и написал думата „внимание“.
– Това ли е всичко? – попитал човекът. – Няма ли да добавите нещо?
Иккю тогава написал два пъти по ред: „внимание, внимание, внимание!“
– Ей богу! – произнесъл тогава човекът със забележимо раздразнение – Аз не виждам особена дълбочина или острота в написаното.
Тогава Иккю написал същата дума три пъти по ред – „Внимание! Внимание! Внимание!“
Почти в гняв човекът поискал да му бъде обяснено:
– Какво все пак означава думата „внимание“?
На което Иккю меко отговорил:
– Внимание означава внимание.

Непознат влязъл в магазина на Настрадин Ходжа за стока. На стената имало надпис: "Този магазин ще бъде затворен на двадесет и осми август заради времето." Тъй като било само петнадесети август, човекът попитал Ходжа как може да знае какво ще бъде времето след толкова дни.
– Е – казал Настрадин, – ако вали слаб дъжд, ще отида за риба. Ако вали силен дъжд, ще си остана у дома и ще работя с инструментите си.
– Но откъде знаете дали ще вали дъжд, или не? – попитал човекът.
– Няма значение ще вали ли, или не – отговорил Настрадин. – Ако пече слънце, ще отида за риба или ще работя с инструментите си. Така или иначе всичко зависи от времето.