Чуй всички приказки

Веднъж един търговец плавал на кораб за стока към друга страна. Изведнъж се надигнала буря, корабът започнал да се люлее толкова силно, че търговецът започнал да мисли за края на живота си. Като паднал на колене пред каютата си, той започнал да се моли:
– Боже, помогни ми! Остави ме жив! За това ще ти построя храм.
Бог чул молитвите на търговеца, пожалил го и вятърът затихнал. Търговецът благополучно се добрал до страната, където искал да попадне.
Минало известно време. Търговецът, забравил за своето обещание, отново се впуснал в морско пътешествие, предвещаващо голяма печалба. Отново се вдигнал вятър, буря отново размятала кораба така, че пътниците мислели за смъртта си. Търговецът отново застанал на колене и започнал да се моли.
– Боже, помогни ми! За това аз ще ти въздигна два храма.
Но изведнъж чул:
– Не мога – много дълго ви събирах всичките на едно място.

Ученик се обърнал към учителя с раздразнение с думите: "Много четох за учението и въпреки това не знам откъде да започна да го прилагам?"
Учителят отговорил: "Очевидно ти е необходимо преди всичко да се освободиш от раздразнението. Тази мъгла ти пречи да видиш пътя."

Ученик попитал майстора на дзен Содзан:
– Кое е най-ценното нещо на света?
– Главата на умряла котка – отговорил учителят.
– Защо главата на умряла котка е най-ценното нещо на света? – се опитал да изясни ученикът.
– Защото никой не може да назове нейната цена – отговорил Содзан.

Веднъж един учител бил в голям град и като се върнал, казал: "О, аз съм преизпълнен с радост, аз съм преизпълнен с радост! Това беше толкова забележително Възвишено, в присъствието на Възлюбения!" Тогава неговият ученик си помислил: "Там са били възлюбеният и възторгът; колко хубаво! Трябва да отида и да видя ще успея ли да ги намеря." Той пресякъл града, върнал се и казал: "Ужасно! Колко ужасен е светът! Сякаш всички са готови да си прегризат гърлата един на друг. Ето какво видях. Не чувствах нищо освен потиснатост, все едно режеха тялото ми на парченца." "Да – казал учителят. -Ти си прав." "Но обясни ми – казал ученикът – защо ти беше толкова възторжен, след като се върна, а аз се разкъсвам на парчета? Не мога да понеса това, толкова е ужасно." Учителят казал: "Ти не си вървял в същия ритъм, в който пресякох града аз."

Веднъж преподобният Антоний Велики запитал: "Господи! Защо едни живеят малко, а други – до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати?"
Отговорът, който получил Антоний, бил прост: "Антоний! Слушай себе си!"

Веднъж един цар известил придворните си за предстоящ обяд, на който ги кани. Той обаче не обявил кога именно ще се състои този обяд, а ги помолил да бъдат готови, да откликнат на първия зов. Едни от придворните, по-умни, си помислили, че царят не страда от липса на време, за да се приготви за обеда и затова могат да бъдат повикани във всеки един момент. На това основание, без да отлагат нито за миг, те се погрижили да могат да се явят на царския обяд в приличен вид. Други, не толкова умни, отсъдили, че обяд без специални приготовления няма, така че те все ще успеят да се погрижат за костюма си. Междувременно поканата била отправена напълно неочаквано.
Първите се зарадвали на своята предвидливост и се явили пред царя в подобаващ вид, В резултат на което били допуснати до обяда. Вторите били принудени да се явят В неприличен вид и за наказание им се наложило да гледат как другите обядват.

Император Лян У Ди, който бил ученик на Бодхидхарма и усърдно подпомагал разпространението на дзенбудизма в Китай, веднъж попитал патриарха какво е заслужил той с делата си в бъдещите животи.
-Абсолютно нищо – отговорил онзи.
– Какъв е тогава основният принцип на Светото учение?
-То е празно, в него няма нищо свято!
– Кой си ти тогава, който стоиш пред нас?
– Не знам – казал Бодхидхарма.

Бащата на малкия Настрадин му дал пари и му заръчал да купи варена овнешка глава. Настрадин купил варена глава, но когато се връщал, изял всичкото месо и сложил пред баща си оглозган овнешки череп.
– Синко, каква странна глава, къде са ушите й? – учудил се бащата.
– Бедният, бил е глух – отговорил Настрадин.
– А къде са очите й?
– Нещастният е бил сляп.
– И кожа ли не е имало по нея?
– Какво да се прави, овенът е бил охтичав.
– Тогава защо похарчи парите и купи тази глава?
Много й бяха хубави зъбите!

Ще кажа как Тимур е постигнал една от най-големите победи. Той подпалил степта зад войската си и дал хиляди коне на пленниците, за да се спасяват. Те в ужас се понесли към противника и посели страх. След тях се носели ордите на Тимур и по-бързи от огъня размазали неприятеля, като не виждали друг изход.
Неразумният вожд пали пожар зад врага си, но мъдрият пали огън зад своите.
Така, когато вървели първите странници на Азия, те Така, когато вървели първите странници на Азия, те унищожавали мостовете и бродовете зад себе си, за да не им дойде наум да отстъпват.

Веднъж атеист се разхождал покрай ръба на една пропаст, подхлъзнал се и паднал вътре. Падайки, успял да се хване за клонката на малко дърво, растящо в една цепнатина в скалата. Докато висял на клона, люлеейки се под напора на студения вятър, той разбрал цялата безнадеждност на своето положение: долу се виждали покрити с мъх скални късове, а възможност да се изкачи нагоре не се виждала. Ръцете му, държащи клонката, отслабнали.
"Е – помислил си той, – само Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в Бога, но това трябва да е било грешка. Какво губя?" Затова призовал: "Боже! Ако съществуваш, спаси ме, и аз ще вярвам в теб!" Не последвал отговор.
Той се обърнал отново: "Моля те, Боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ме спасиш сега, от този миг ще Вярвам в теб."
Изведнъж се раздал велик глас от облаците: "О, не, няма да го направиш! Познавам такива като теб!"
Човекът толкова се учудил, че едва не изпуснал клонката. "Моля те, Боже! Ти грешиш! Аз наистина го мисля! Аз ще вярвам!" "О не, ти няма да го направиш! Всички вие така приказвате!"
Човекът умолявал и убеждавал. Накрая Бог казал: "Е добре. Ще те спася… Пусни клонката." "Да пусна клонката?! – възкликнал човекът. Да не си Мислиш, че съм луд?"