Чуй всички приказки

Живял някога един земеделец, който се придържал към философията за единство. Той вече бил постигнал някаква реализация, т.е. непосредствено усещане на висшите идеи. Но живеел, подобно на всички други земеделци, със семейството си, имал и дете. И той, и жена му необикновено силно обичали сина си, защото бил единственото им дете. Земеделецът бил високо духовно развит човек, уважаван и обичан от всички в селото.
Веднъж, докато работел на полето, към него се приближил човек и му донесъл вест, че синът му се е разболял тежко. Земеделецът се прибрал, извикал лекари, взел всички възможни мерки, но не могъл да спаси живота на детето и то починало. Всички в дома му били обзети от мъка, но умният земеделец имал вид, все едно нищо не се е случило. Той утешавал другите с думите: "Какво можеш да спечелиш, като оплакваш дете?"
На следващия ден той, както обикновено, отишъл на полето. Като се прибрал у дома, заварил жена си и другите членове на семейството да плачат и да ридаят от мъка. Жена му го упрекнала: "Колко си безсърдечен – не си пролял нито сълза за детето си." Земеделецът спокойно й отвърнал: "Снощи сънувах удивителен сън. Сънувах че съм крал, че имам осем прекрасни деца и че се наслаждавам на всички блага и удоволствия на живота.
Внезапно се събудих и сънят си отиде. И сега съм силно смутен – трябва ли да оплаквам тези осем деца или това единственото?"
Земеделецът бил мъдър и чувствал, че будното състояние е също толкова нереално, както и съня, и че единствената постоянна реалност, това е Духът, Атман (душа)

Веднъж Настрадин Ходжа и жена му седели край огъня. Нощта била студена. Ходжа четял вестник, а жена му плетяла. Домашната котка и кучето също лежали край огъня, дремели и се наслаждавали на топлината.
Изведнъж жената казала:
– Настрадин, погледни котката и кучето колко мирно живеят заедно. Защо ние не можем така?
– Защо ние не можем така? Вържи ги един за друг и Виж какво ще стане.

Един принц купил чистокръвен кон и за да го запази от крадци, го сложил в конюшня, изградена от тухли, охранявана от въоръжен пазач. Една нощ принцът не можел да заспи и решил да се разходи. Като минал покрай конюшнята забелязал, че пазачът изглежда някак си развълнуван от нещо.
– Ей! – извикал го принцът. – Какво става с теб?
– Тревожи ме един въпрос. Когато се забива гвоздей в стена, къде се дява варта?
– Важен въпрос – отбелязал принцът. – Добре е, че мислиш за това.
Той се върнал в двореца, но час по-късно, като не успял да заспи, отново тръгнал на разходка. Пазачът седял пред конюшнята, подпрял с ръце главата си и потънал в дълбок размисъл.
– А сега – обърнал се към него принцът, – за какво мислиш сега?
– Разбирате ли, това прилича на първия ми въпрос. Когато ядете геврек, какво става с дупката?
-Това е сложен въпрос – замислил се принцът. – Добре е, че се интересуваш от него.
Страдащ от безсъние, принцът за трети път минал покрай конюшнята и отново заварил пазача в затруднено положение.
– Още един въпрос? – попитал принцът.
Да, ето какво. Казвам си аз, че конюшнята е тук, стените са тук и аз съм тук. Но коня, къде се е дянал конят?

Веднъж Настрадин Ходжа влязъл в кръчмата и обявил: "Луната носи повече полза от слънцето."
Попитали го защо мисли така. Настрадин казал: "Защото през нощта ние се нуждаем повече от светлина."

Веднъж един търговец си купил за вкъщи скъп полилей. Кристален, украсен със скъпоценни камъни, той струвал цяло състояние. Търговецът окачил полилея в хола, а края на връвчицата закачил за кука на чардака.
Веднъж в дома на търговеца дошло бедно момче и помолило за стари дрехи. Пратили го на чардака, където се пазели ненужните вещи и му казали да избира, каквото му хареса. Момчето събрало чувал с дрехи и започнало да се оглежда с какво да го завърже. То забелязало опънатата връвчица и без да мисли много, я срязало.
– Раздал се страшен грохот и след миг стопанинът се втурнал на чардака. Какво направи?! – разкрещял се търговецът.
– Нищо – отговорило смутено момчето. – Аз само исках да отрежа малко парченце връвчица.
– Ти получи своето парче връвчица – мрачно отговорил търговецът – и ме разори. На другия й край висеше скъпоценен полилей…

Веднъж един търговец плавал на кораб за стока към друга страна. Изведнъж се надигнала буря, корабът започнал да се люлее толкова силно, че търговецът започнал да мисли за края на живота си. Като паднал на колене пред каютата си, той започнал да се моли:
– Боже, помогни ми! Остави ме жив! За това ще ти построя храм.
Бог чул молитвите на търговеца, пожалил го и вятърът затихнал. Търговецът благополучно се добрал до страната, където искал да попадне.
Минало известно време. Търговецът, забравил за своето обещание, отново се впуснал в морско пътешествие, предвещаващо голяма печалба. Отново се вдигнал вятър, буря отново размятала кораба така, че пътниците мислели за смъртта си. Търговецът отново застанал на колене и започнал да се моли.
– Боже, помогни ми! За това аз ще ти въздигна два храма.
Но изведнъж чул:
– Не мога – много дълго ви събирах всичките на едно място.

Ученик се обърнал към учителя с раздразнение с думите: "Много четох за учението и въпреки това не знам откъде да започна да го прилагам?"
Учителят отговорил: "Очевидно ти е необходимо преди всичко да се освободиш от раздразнението. Тази мъгла ти пречи да видиш пътя."

Ученик попитал майстора на дзен Содзан:
– Кое е най-ценното нещо на света?
– Главата на умряла котка – отговорил учителят.
– Защо главата на умряла котка е най-ценното нещо на света? – се опитал да изясни ученикът.
– Защото никой не може да назове нейната цена – отговорил Содзан.

Веднъж един учител бил в голям град и като се върнал, казал: "О, аз съм преизпълнен с радост, аз съм преизпълнен с радост! Това беше толкова забележително Възвишено, в присъствието на Възлюбения!" Тогава неговият ученик си помислил: "Там са били възлюбеният и възторгът; колко хубаво! Трябва да отида и да видя ще успея ли да ги намеря." Той пресякъл града, върнал се и казал: "Ужасно! Колко ужасен е светът! Сякаш всички са готови да си прегризат гърлата един на друг. Ето какво видях. Не чувствах нищо освен потиснатост, все едно режеха тялото ми на парченца." "Да – казал учителят. -Ти си прав." "Но обясни ми – казал ученикът – защо ти беше толкова възторжен, след като се върна, а аз се разкъсвам на парчета? Не мога да понеса това, толкова е ужасно." Учителят казал: "Ти не си вървял в същия ритъм, в който пресякох града аз."

Веднъж преподобният Антоний Велики запитал: "Господи! Защо едни живеят малко, а други – до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати?"
Отговорът, който получил Антоний, бил прост: "Антоний! Слушай себе си!"