Чуй всички приказки

Един голям пес видял кутре, което си гонело опашката, и го попитал:
– Защо си гониш опашката?
– Изучих философията – отговорило кутрето, – Реших проблемите на вселената, които не е решило нито едно куче преди мен. Аз разбрах кое е най-доброто за едно куче. Това е щастието. Разбрах, че моето щастие е в опашката. Затова я гоня, а като я хвана, ще е моя.
Синко – казал песът, – аз също съм се интересувал от проблемите на вселената и съм си съставил мнение за тях. Освен това разбрах, че щастието е прекрасно за кучето и че моето щастие е в опашката, но забеля зах, че където и да отида, каквото и да правя, тя ме следва. Не е необходимо да я гоня.

Някога живял един актьор, който умеел да прави всякакви представления. Веднъж поискал от богат стопанин да му даде един вол. Онзи даже намерение нямал да изпълни молбата му. Затова му рекъл:
– Ако успееш толкова старателно да продължиш представленията си денем и нощем без почивка цяла година, ще ти дам вол.
Актьорът отговорил, че ще може, но на свой ред попитал ще може ли стопанинът да го слуша през цялото това време. Отговорил му, че ще съумее.
Когато актьорът чул това, сърцето му заликувало. Три дни и три нощи той не показвал никакви признаци на умора. На стопанина накрая му омръзнало да го слуша. И заповядал на домашните си да доведат един вол и да го дадат на актьора.

Веднъж някакъв ученик забелязал, че учител беседва с преминаващ стрелец. Ученикът попитал с удивление: "Какво знамение може да има подобна беседа?"
Учителят казал: "Попитах го как прави здрав лък и как улучва целта. Винаги е уместно да се разсъждава за якостта, за точността, за умението."

Млада жена боледувала тежко. Като дошло време да умира, тя казала на мъжа си: "Аз така те обичам, че не искам да те напускам. Не отивай при друга жена. Ако го направиш, ще се връщам като привидение и постоянно ще те тревожа."
Скоро след това тя напуснала този свят. Три месеца мъжът й спазвал последната й воля, но после срещнал друга жена и се влюбил в нея. Решили да се оженят. Веднага след годежа вдовецът започнал да има привидение. Всяка нощ се явявала жена му и го упреквала за това, че не си държи на думата. Отгоре на всичко тя се оказала прозорлива – в детайли му изреждала всичко, което се случвало между него и новата му. Възлюбена Когато и да подарял подарък на невестата си , тя точно го описвала. Привидението даже повтаряло разговорите между тях и това така го дразнело, че той не можел да спи. Някои му подсказал да се обърне към дзенмайстор, които живеел недалеч от селото. Накоа я отчаян, нещастният вдовец отишъл при него за помощ.
-Значи бившата ти жена се е превърнала в привидение и знае всичко, което правиш, – заключил майсторът – Каквото и да кажеш, каквото и да подариш на любимата си, тя знае всичко. Тя трябва да е много знаещо привидение. Трябва да се гордееш с такова привидение. Когато се появи, сключи договор с нея. Кажи й, че след като знае всичко и нищо не можеш да скриеш от нея, то ако успее да ти отговори на един въпрос, обещаваш да разтрогнеш брака си и да останеш сам. 
– Какъв въпрос трябва да задам? – попитал онзи. Монахът отговорил:
– Вземи пълна шепа соеви зърна и я попитай точно колко зърна имаш в ръката си. Ако не успее да отговори, ще разбереш, че тя е само плод на твоето въображение и повече няма да те безпокои.
Едва явил се духът на жена му, вдовецът я поласкал, че тя знае всичко.
– Наистина – отговорило привидението, – знам и това, че днес си бил при майстор на дзен.
– Е, ако знаеш толкова много, кажи ми колко зърна има в ръката ми – поискал вдовецът.
Нямало обаче кой да отговори на въпроса му – привидението изчезнало.

На несправедливо хвърлен в затвора тенекеджия позволили да получи молитвено килимче, изтъкано от жена му. Всеки ден той се просвал на него в молитва. След известно време казал на своите тъмничари:
-Аз съм беден и лишен от дрехи, а и вие получавате нищожно заплащане. Но аз съм тенекеджия. Донесете, ми метал и инструменти и аз ще майсторя малки неща, които вие ще можете да продавате на пазара. Така всички ще имаме изгода от това.
Тъмничарите се съгласили и скоро те и тенекеджията започнали да получават пари, с които си купували храна и всичко необходимо.
Веднъж, когато тъмничарите се приближили до ки¬лията, вратата била отворена, а затворникът го нямало.
След много години, когато невинността на тенеке-джията била доказана, човекът, който го изпратил в затвора, го попитал как е успял да избяга, какво вълшебство е използвал. А той отговорил:
– Цялата работа е в шарката и в шарката вътре в шарката. Жена ми е тъкачка. Тя намери човек, който направил ключалката на вратата на килията и взе чертежа от него. Тя го втъка в килимчето в това място, до което аз се докосвах по пет пъти на ден по време на молитва. Аз съм работил с метал и шарката ми се стори подобна на устройството на ключалка. Измислих планът с правенето на разни неща, за да си набавя метал за ключа и избягах.

Веднъж един демон седял в образ на човек и си клател краката. Виждащ с духовни очи го попитал: 
– Защо нищо не правиш?
Демонът отговорил:
– Нищо не ми остана да правя вече, освен да си клатя краката.: хората правят всичко по-добре от мен.

Един собственик поканил майстор да боядиса лодката му. По време на работа лодкарят забелязал дупчица на дъното, запълнил я, завършил боядисването, взел парите и си тръгнал. А на другия ден при него дотичал собственикът на лодката.
– Ето ви парите за поправката – казал той и протегнал кесия със злато.
– За какво? – учудил се майсторът. – Аз получих повече от достатъчно!
– Да – потвърдил собственикът. – Но това бяха парите за боядисването на лодката, а тези ти ги плащам за ремонта.
– За такава дреболия? – изумил се лодкарят. – Това не ми отне много време. Даже не бях си и помислил да искам пари за такава дреболия…
– Тази дреболия, както я наричате вие – отговорил собственикът на лодката, – спаси живота на децата ми. Аз бях забравил за дупката, разплатих се с вас и заминах по работа. А децата през това време взели лодката и отплували в морето. Бях отчаян, помислих, че са загинали! Когато децата се върнаха благополучно, се изясни, че дължим тяхното спасение на вас…

В една ковачница ремонтирали два плуга. Те изглеждали еднакви. Единият от тях останал да стои в ъгъла на плевнята. Животът му бил по-лек от този на другия плуг, който селянинът натоварил на другата сутрин на каруцата и докарал на полето. Там той станал красив и блестящ. Когато двата плуга отново се срещнали в плевнята, с учудване се погледнали един друг. Плугът, който не влизал в работа, бил покрит с ръжда. Със завист гледал той блестящия си другар.
– Кажи, как стана толкова красив? На мен ми беше толкова добре в тишината на плевнята да си стоя в моя ъгъл.
– Това бездействие те е развалило, а аз станах красив от труда.

Един владетел след държавен съвет взел глинената ваза и я разбил пред очите на всички. Когато го попитали за значението на направеното, той казал: "Напомням за непоправимостта." Когато разбиваме най-простия предмет, ние все пак разбираме непоправимостта, колко непоправими са мислените дейния!

Веднъж Настрадин Ходжа помолил жена си да приготви много халва и й дал всичко необходимо за това. След това изял почти всичката халва.
Посред нощ Ходжа събудил жена си.
– Хрумна ми важна мисъл.
– Каква?
– Донеси ми остатъка от халвата и ще ти я кажа. Жената донесла халвата и повторила въпроса си. Но Настрадин първо се справил с халвата, а после казал:
– Дойде ми наум, че човек никога не бива да си ляга да спи, преди да е изял всичката халва, приготвена през деня.