Чуй всички приказки

Казали на един кон:
– Дай да ти отрежем главата, а като награда за това ще ти дадем пълен хамбар овес.
– Глупаци – отговорил конят, – ако ми отрежете главата, кой ще яде вашия овес?

Случило се така, че Настрадин Ходжа се разболял и бил хоспитализиран. След няколко минути някой почукал на вратата и влязла малка женица. Тя казала: "Аз съм вашият лекар. Съблечете се, дошла съм да ви прегледам." Ходжа попитал: "Имате предвид напълно?" Лекарката казала: "Да, именно така." Той се съблякъл. Жената го прегледала, след това казала: "Сега лягайте в леглото. Имате ли някакви въпроси?" Настрадин Ходжа казал: "Само един: защо си направихте труда да почукате?" Жената отговорила: "Просто навик."

Раби Хаим избрал няколко бедняци от своя град и им давал пари всеки месец – не скромни пожертвования, а толкова, колкото били необходими на тях и за семействата им. Веднъж в пазарен ден един търговец донесъл прекрасна пуйка, каквато нямало втора в Зенсе. Той веднага я занесъл в дома на раби и предложил на жена му да купи пуйката за събота. Но на нея цената й се сторила твърде висока и търговецът бил принуден да си тръгне ни лук ял, ни лук мирисал. След известно време жената на раби разбрала, че един от тези, които получавали милостиня от мъжа й, е купил пуйката.
– Аз не можах да купя тази птица, за мен тя беше твърде скъпа, а той я е купил! – казала тя на мъжа си.
На което раби отговорил:
– Значи на него му е било необходимо. Досега не знаех това, сега ще трябва да му увелича месечната издръжка.

Веднъж един ученик попитал дзенмайстора Ма Дзи: 
– Водата няма кости, но тя с лекота държи кораб, тежащ хиляди тонове. Как става това?
-Тук няма вода и няма кораб. Какво трябва да обясня? – попитал Ма Дзи.

Веднъж на Настрадин Ходжа се присънило, че е в рая. Наоколо красота! Тиха долина, птиците пеят, слънцето изгрява – а той е сам под едно дърво. Вярно че скоро започнал да усеща глад, а наоколо – ни душа! Райска самота! Никой не пречи! Само че скоро съвсем му омръзнало и извикал: "Ей! Уважаеми! Има ли някой тук?!" И му се явил много красив човек, който му казал: "На твоите услуги съм, нека да бъда слуга за теб! Каквото и да заповядаш – всичко ще изпълня!"
Настрадин като за начало помолил за храна и за миг я получил. Каквото и да поискал – всичко наистина се осъществявало веднага! Вече се нахранил, напил, наспал! Какво още да си поиска? Поискал красива жена и на мига му доставили небесна дева. И легло с лебедов пух.
Така продължавало няколко дни. Но дълго много хубаво – вече не е хубаво! Всичко било твърде прекрасно и твърде по много. Ходжа не можел да изтърпи повече. Започнал да желае някакво нещастие. Приискало му се напрежение, труд, тъй като цял живот не бил оставал без работа, без нещо, заради което хората се безпокоят. Всичко било непоносимо блажено.
Тогава извикал онзи, който изпълнявал желанията му, и му казал: "Не! Стига! Това вече е прекалено! Иска ми се някаква работа. Знаеш ли, страшно ми омръзна да стоя просто така с празни ръце."
И този, който всичко изпълнявал, му отговорил: "Мога да направя всичко, освен това: тук е невъзможна каквато и да било работа. Готов съм да дам всичко, каквото пожелае душата ти. А и за какво ти е работа?"
Настрадин Ходжа казал: "Омръзна ми! Разбираш ли?! Омръзна ми! По-добре ме спуснете в ада, ако тук няма никаква работа!"
Този, който всичко изпълнявал, се смял до изнемога и накрая казал: "А ти къде мислиш, че се намираш?"

Веднъж попитали Шибли: "Кой те насочи към Пътя?" Шибли отговорил: "Едно псе. Видях едно псе, което беше почти мъртво от жажда и стоеше на ръба на водата. Всеки път, когато се наведеше, виждаше своето отражение, плашеше се и отскачаше, защото си мислеше, че там има друго куче. Но ето че нуждата стана толкова силна, че то скочи във водата и отражението изчезна.
Псето откри, че препятствието, което беше самото то бариерата между него и това, което искаше, изчезна.
По същия начин изчезна и моето собствено препятствие, когато осъзнах, че това беше онова, което аз приемах за себе си. А Пътят ми беше показан за пръв път чрез поведението на кучето."

Един богобоязлив човек карал с магарета храна на пазара. Покрай него минавал бедняк, който умирал от глад, протегнал ръка и помолил за парче хляб. Човекът в стремежа си да изпълни молбата на бедняка отворил един сандък и видял, че хлябът е изсъхнал. Затова потърсил друго и намерил кифла. Но изведнъж си спомнил, че на дъното на сандъка има пирожки. Накрая намерил пирожките и с радост се обърнал към бедняка, но той вече лежал на земята – бил умрял от глад.

Стара легенда разказва:
"От далечен свят дошъл посланик, за да даде на хората равенство, братство и радост. Хората отдавна забравили песните и се умъртвили с ненавист.
Посланикът гонел тъмнината и теснотията, поразявал заразата и възхвалявал радостен труд. Утихнала ненавистта и мечът на посланика останал на стената. Всички обаче били мълчаливи и не можели да запеят.
Тогава посланикът събрал малките деца и ги отвел в гората, като им казал: "Ваши са цветята, ваши са ручеите, ваши са дърветата. Никой не ни проследи, аз ще си почина, а вие се изпълнете с радост." Така започнали плахи разходки в гората.
Накрая най-малкият спрял на една поляна и се загледал в един лъч на слънцето. Тогава златният кос започнал своят призив. Детето зашепнало и скоро радостно зазвъняло: "Нашето слънце!"
Във върволица се върнали всички деца на поляната и зазвучал химн на света.
Посланикът казал: "Хората запяха, настана време."

Веднъж една сутрин Настрадин Ходжа вървял по пазара много печален. Негов приятел го попитал:
– Какво се е случило?
Настрадин отговорил:
– Не питай! Толкова съм опечален и угнетен, че ми се плаче.
– Но какво е станало? – настоявал приятелят. – Никога не сме те виждали толкова печален! Винаги си имал много трудности, финансови и други, но не сме те виждали такъв опечален и угнетен. Какво се е случило?
Настрадин отговорил:
– Преди две седмици почина един от чичовците ми и ми остави сто хиляди динара.
Приятелят казал:
-Ти какво, Настрадин, да не си полудял? Ако чичо ти ти е оставил такова наследство, трябва да си щастлив, не печален!
Настрадин отговорил:
-Да, така е. Но миналата седмица почина друг мой чичо и ми остави двеста хиляди динара.
– Тогава ти си напълно луд – казал човекът. – Трябва да пееш и да танцуваш, та това нали не е причина да си нещастен! Ти си най-щастливият и богат човек в този град!
– Да, знам това – казал Настрадин, – но нямам повече болни чичовци! Именно това ме опечалява така.

Веднъж по пътя вървяла тълпа от хора. Всеки носел на рамо своя кръст. На един човек му се струвало, че неговият кръст е най-тежкият. Той бил много хитър. Изостанал най-отзад, влязъл в гората и изпилил част от кръста. Доволен, че е надхитрил всички, догонил останалите и продължил нататък. Изведнъж на пътя се появила пропаст. Всички положили кръстовете си и преминали. Хитрият човек си останал от тази страна, защото неговият кръст се оказал твърде къс.