Щастлив брак
К- ога са добри отношенията между мъжа и жената? – попитали Настрадин Ходжа.
– Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те могат да си живеят много добре заедно – отговорил той.
К- ога са добри отношенията между мъжа и жената? – попитали Настрадин Ходжа.
– Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те могат да си живеят много добре заедно – отговорил той.
Попитали Андаки: "Разбирането и добротата са част от суфисткия път. Защо е необходимо там да има нещо друго освен любов и красота, защо например там трябва да има знания и течението на времето? И такива неща като съмнения и забележки?" ..— Той отговорил: "За съзряването на прасковата са необходими слънце и вода. Вие не сте ли виждали какво става, когато благодатното слънце свети твърде дълго прекалено силно? Това се превръща в разрушително бедствие. Поливайте растението правилно и водата ще бъде истинско благо за него. Поливайте го твърде често и растението неминуемо ще започне да загнива, и да изпитва остра болка, което ще го застави да приема водата не като благо, а като оръдие на разрушението.
Давайте на човека непрестанно това, което той нарича доброта, и ще го изтощите дотолкова, че той ще стане нещастен. Не направите ли забележката навреме, когато подобна критика може да окаже съответното въздействие – сте сбъркали.
Откажете се да поддържате тези положения като възможни, и в действителност няма да задавате въпросите, които, както ви се струва, поставяте."
Веднъж Настрадин Ходжа сложил на едно голямо блюдо три сливи и ги понесъл като дар на завоевателя Тимур. По пътя сливите започнали да се търкалят по подноса от едната страна на другата и колкото и да повтарял Настрадин: "Стойте мирно, не се движете, че ще ви изям!" – нищо не действало. Сливите все подскачали и се търкаляли. Ходжа, ядосан, изял една след друга две от сливите и дал на Тимур само една. Той бил много зарадван и му дал много пари.
След няколко дни Настрадин напълнил една кошница с цвекло и отново я понесъл при господаря. По пътя срещнал човек, който, като разбрал, че Ходжа носи цвекло на Тимур, казал: "Занеси му смокини и той ще се зарадва още повече." Ходжа намерил малко хубави смокини и ги поднесъл на Тимур.
По заповед на владетеля приближените и слугите започнали да замерват Настрадин със смокините. И тъй като смокините улучвали Ходжа в главата, той от време на време нареждал: "Благословия на Господа, хвала на тебе милостивия, всещедрия! Сега разбирам смисъла на благодетелния съвет!"
Тимур чул това и попитал: "Ходжа, защо през цялото време възнасяш благодарност?" Настрадин отговорил: "Господарко, първоначално аз ти носех цвекло, но по пътя срещнах човек, който ме разубеди. Ако ти бях донесъл цвекло, какво щеше да стане с мен! Щях да загубя очите и главата си и от мен нищо нямаше да остане."
Царството небесно е подобно на цар, вдигнал брачно пиршество за сина си.
Изпратил той робите си да призоват призованите на пиршеството, не поискали да дойдат.
Изпратил и други роби, като казал: "Кажете на призованите: "Ето, приготвил съм обед – моите телци и което е отгледано, е заклано – и всичко е готово. Елате на брачно пиршество."
Но те, пренебрегвайки поканата, отишли кой на полето си, кой по търговските си дела.
Други, като хванали робите, оскърбили ги и ги убили.
Като чул това, царят се разгневил и изпратил войските си. Те изтребили убийците и изгорили града им.
Тогава владетелят казал на робите си: "Брачното пиршество е готово, а призованите не бяха достойни за него. И така, идете на кръстопътя и всички, които намерите, призовете ги на брачен пир."
И тези роби излезли на пътя, събрали всички, които намерили: и зли, и добри – и брачното пиршество се напълнило с хора. Влязъл царят при хората и видял човек, който не бил облечен в дрехи за брачно тържество.
И му казал: "Приятелю! Как си влязъл тук без брачни дрехи?" Онзи мълчал.
Тогава царят казал на слугите: "Като му вържете ръцете и краката, вземете и го изхвърлете в тъмнината навън: там ще има плач и скърцане със зъби. Защото има много призвани, но малцина избрани."
Живял някога един човек, който бил толкова глупав, че го нарекли Голем. Всяка сутрин Голем толкова трудно си намирал дрехите, че вечер, като си спомнел за това, се страхувал да си легне. Накрая намерил решение: взел хартия и молив и докато се събличал, записал къде е сложил всяко нещо.
Като се събудил на другия ден, бил в добро разположение на духа, извадил бележката и започнал да чете:
"шапка" – тук, сложил я, "панталони" – били до него, обул ги, и така нататък, докато не завършил със сутрешното обличане. "Да, но къде съм аз самият? – попитал след това с ужас той. – Къде съм се загубил?" Търсенето било безрезултатно. Той така и не успял да се намери.
Царството небесно е подобно на десет деви, които са взели светилниците и са излезли да посрещнат жениха си.
Сред тях имало пет мъдри и пет неразумни.
Неразумните, като взели светилниците, не налели масло в тях.
Мъдрите заедно със светилниците си взели и масло.
И тъй като женихът закъснял, те задрямали и всички заспали.
В полунощ се разнесъл вик: "Ето, женихът идва, излезте насреща!"
Тогава всички деви станали и оправили светилниците си.
Неразумните казали на мъдрите: "Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници гаснат."
А мъдрите отговорили: "За да не свърши и нашето, по-добре идете при продавача и си купете."
Когато отишли да си купят масло, женихът дошъл и готовите влезли с него на брачно пиршество и вратите се захлопнали.
След това дошли другите деви и казали: "Господи! Господи! Отвори ни."
А той им отговорил: "Истина ви казвам, не ви познавам."
И така, бодърствайте, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Синът Человечески.
Веднъж Настрадин Ходжа отишъл при психиатър:
– Много съм озадачен, направете нещо. Това стана непоносимо. Всяка нощ сънувам един и същи сън. Все едно стпоя пред една врата и я бутам, бутам ли, бутам. На вратата има надпис, а аз все я бутам ли, бутам, но безрезултатно. Всяка нощ се будя, облян в пот, а вратата не ще да се отвори.
Психиатърът започнал да си записва всичко, което казвал Настрадин. След половинчасова беседа той го попитал:
-А сега ми кажи, Настрадин, какво пише на вратата? Настрадин отговорил:
-Там пише "Дръпни!"
Навремето Тусуи бил знаменит дзенучител. Той живял в няколко манастира и учил в различни провинции. В последния храм, където бил, се събрали толкова много негови поклонници, че Тусуи обявил намерението си да прекрати своите лекции. Той посъветвал всички да се разотидат, кой накъдето пожелае. След този случай никой не успял да попадне на следите му.
След три години един от учениците на Тусуи го намерил сред просяците, живеещи под един мост в Киото. Той веднага започнал да моли Тусуи да го вземе за ученик. "Ако можеш да правиш всичко, което и аз, поне няколко дни, ще те взема" – отговорил Тусуи.
И така, бившият ученик се облякъл като просяк и прекарал деня с Тусуи. На следващия ден един от просяците умрял. В полунощ Тусуи и ученикът измъкнали тялото му и го погребали на склона на планината. След това се върнали под моста. Остатъкът от нощта Тусуи спокойно си хъркал, но ученикът не можел да заспи. На сутринта Тусуи казал: "Днес не е необходимо да се носи храна. Другарят ни е оставил това-онова." Но ученикът не можел да яде нищо.
– Нали ти казах, че ти няма да можеш да живееш като мен – казал Тусуи. – Върви и повече не ме закачай.
Един човек изпратил слугата си на пазар да купи риба. Купената риба се оказала гнила. Затова господарят предложил на слугата да си избере едно от трите наказания: да изяде гнилата риба, да получи сто удара или да плати сто мина.
– Ще изям рибата – избрал слугата.
Започнал да яде, но не успял да свърши, когато му станало лошо.
– Не, казал той – по-добре да получа сто удара.
На шейсетия удар почувствал, че не издържа повече.
– Спрете! – извикал той. – Плащам сто мина.
Оказало се, че той и гнила риба ял, и бой отнесъл, и от парите се лишил.
На един човек му изсъхнал чинарът и старият съсед му казал:
– Сухият чинар е предвестник на беда!
Човекът бързо отсякъл дървото, а старецът го помолил да му го да де за дърв а. Опечалил се чо векът и казал:
– Ето какъв е моят съсед! Ама че е хитър! Значи на него са му трябвали дърва и затова ме подучи да отсекадървото!