Чуй всички приказки

Веднъж живял един мъдър и много богат човек, който имал син. Той му казал: "Сине мой, ето ти скъпоценен пръстен. Пази го като знак за това, че ти си мой наследник и го предай на потомците си. Той е ценен, изглежда прекрасно и има допълнително свойство, че отваря някаква врата към богатството."
Няколко години по-късно му се родил още един син. Когато и той поотраснал, мъдрият човек му дал друг пръстен със същия съвет.
Същото станало и с третия, последния син.
Когато старецът умрял, синовете пораснали един след друг и всеки претендирал за първенство, тъй като всеки притежавал един от пръстените. Никой не можел да каже точно кой от пръстените е най-ценен.
Всеки от синовете спечелил свои привърженици, които провъзгласявали по-голямата ценност и красота именно на неговия пръстен. Но любопитното е, че вратите към богатството оставали затворени и за притежаващите ключовете, и за техните привърженици. Те били твърде погълнати от първенството, от притежаването на пръстена, от неговата ценност и външен вид. Малцина били тези, които търсели вратата към древните съкровища.
Но пръстените също притежавали магическо свойство. Макар и да били ключове, те не се използвали директно за отваряне на врати към съкровищата. Достатъчно било да се гледа на тях безпристрастно или без голяма привързаност към едно или друго от качествата им. Ако се направело това, то гледащите хора били в състояние да кажат къде се намира съкровището и можели да го намерят, възпроизвеждайки очертанията на пръстена. Съкровищата имали още едно свойство: те били неизчерпаеми.
В същото време привържениците на трите пръстена повтаряли приказката на своя прародител за достойнствата на пръстена, всеки по своему. Първото общество си мислело, че вече е намерило съкровището. Второто – че съкровището е алегорично. Третото пренесло възможността да отвори вратата в отдалеченото и мъгливо въображаемо бъдеще време.

Покрай един плет, обкръжаващ птичи двор, накацали лястовички, неспокойно чуруликайки една на друга, говорейки си за много неща, но мислейки само за лятото и юга, защото есента вече била на прага – очаквал се северен вятър.
Веднъж те отлетели и всички заприказвали за лястовичките и за юга. "Ще взема и аз догодина да отлетя на юг" – казала кокошката. И ето че минала година, лястовичките се върнали. Изтърколила се годината и те отново накацали по плета, а целият птичи двор обсъждал предстоящото отпътуване на кокошката.
Рано сутринта задухал северен вятър, лястовичите излетели до една и реейки се в небето, почувствали как вятърът изпълва крилата им. Усетили прилив на сила, старинно древно знание и нещо повече от човешка вяра. Като излетели нависоко, оставили дима на градовете.
– Вятърът изглежда подходящ – казала кокошката,
разперила крила и изтичала от птичия двор. Като пляскала с крила, изскочила на пътя, пробягала надолу по насипа и попаднала в градината.
Надвечер, тежко дишайки, тя се върнала обратно и разказала на обитателите на птичия двор как летяла на юг до самото шосе и видяла най-големия в света поток от коли, профучаващи покрай нея. Била в земи, където растат картофи и зърнени култури, с които се хранят хората. Накрая попаднала в градината. В нея имало рози, прекрасни рози! Там бил и самият градинар.
– Потресаващо – казал целият птичи двор. – И колко живописно разказано!
Минала зимата, минали тежките месеци, започнала пролетта на новата година и лястовичките отново се Върнали. Но птичият двор на нищо на света не се съгласявал, че на юг има море. "Чуйте нашата кокошка!" – казвали те.
Кокошката вече била познавач. Тя знаела как е там, на юг, въпреки че дори не успяла да напусне градчето, а само пресякла пътя.

Губернаторът на една от провинциите попитал Юй Шан:
 – Доколкото разбрах, всички будисти трябва да овладеят шила (принципите), дхяна (медитацията) и праджня (мъдростта). Ти следваш ли принципите? Практикуваш ли медитация? Достигна ли мъдрост?
– За какво му са на бедния монах толкова излишни неща? – отговорил Юн Шан.
– Твоето учение трябва да е много дълбоко – казал губернаторът, – но аз не го разбирам.
-Ако искаш да го вместиш – продължил Юй Шан,- то трябва да се качиш на най-високата планина и да седнеш на върха или да се потопиш в най-дълбокото море и да се разходиш по дъното. Ако не можеш даже да легнеш да спиш, като свалиш бремето от ума, то как ще успееш да хванеш и да удържиш моя дзен?

Чжуан Дзи, облечен в ленена роба, цялата в кръпки, обут в сандали, завързани с върви, преминавал покрай владетеля на царство Вей.
– Колко зле живеете, уважаеми! – възкликнал царят. – Аз живея бедно, но не зле – отговорил Чжуан Дзи. Да имаш пътя и неговата сила и да не ги претвориш в живот – това означава да живееш зле. Да се обличаш в закърпена роба и да носиш пробити сандали – това означава да живееш бедно, но не зле. Това се нарича да се родиш в лош момент. Не ви ли се е случвало да видите ваше величество, как голяма маймуна се катери по дърветата? Тя без затруднение се качва на кедър или на камфорово дърво, ловко скача от клон на клон, така че стрелецът с лък не успява да се прицели в нея. А като попадне в шубрака на дребния бодлив храсталак, тя се движи странично, тромаво и се оглежда и току се спъне и загуби равновесие. И работата не е в това, че й се налага да полага големи усилия или че мускулите й са отслабнали. Просто тя е попаднала в неподходяща за нея обстановка и няма възможност да покаже на какво е способна. Така е и при човека: достатъчно е да се окаже в обществото на лош държавник и чиновници мошеници, и да иска да живее с добро, ще успее ли да постигне желаното?

Веднъж мохамеданските или сарацинските учени попитали свети Кирил, брата на свети Методий, просветители на славяните и създатели на славянската азбука-кирилицата:
– Как вие, християните, единния Бог разделяте на три Бога? Вие имате Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух?
– Не злословете против пресветата Троица – отговорил свети Кирил. – Бог-Отец, Бог-Син и Светия дух са три лица, но съществото е едно. Погледнете слънце¬то, от Бога в образа на светата Троица поставено на небето. В него има три неща: кръг, сияние и топлина. По същия начин е и със светата Троица – Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух. Слънчевият кръг е подобен на Бог-Отец, защото както кръгът няма начало и край, така и Бог е безначален и както от слънчевия кръг се излъчва сияние и топлина, така и от Бог-Отец се ражда Бог-Син и произхожда Светия Дух. Сиянието е подобие на Бог-Син, роден от Отеца, и просветил целия свят с Евангелието. А слънчевата топлина, произлязла от същия кръг заедно със сиянието, е подобие на Светия Дух, който произлиза от същия Отец завинаги.

Един приморски жител обичал чайките. Всяка сутрин той отивал до морето и плувал след тях. Около него се събирали стотици чайки.
Баща му казал:
– Чух, че всички чайки те следват. Хвани ми няколко за забавление.
На другата сутрин, когато любителят на чайките се оправил към морето, птиците кръжали над него, но не се спускали.
Затова казват: "Висшата реч е без думи, висшето действие е неправене." Знанието, което е достъпно за всички,не е дълбоко.

Край пътя лежал ствол на изсъхнало дърво. През нощта минал крадец и се изплашил: помислил си, че там стои и го причаква полицай. Преминал влюбен младеж и сърцето му радостно забило: той взел дървото за своята любима. Дете, наплашено от страшни разкази, като видяло дървото, се разплакало: то си помислило, че това е привидение. Във всички случаи дървото било просто дърво. Ние виждаме света такъв, каквито сме ние самите.

Настрадин Ходжа имал цигулка и постоянно свирел на нея една-единствена нота. Цялото семейство се вълнувало, съседите му се сърдели и казвали: "Каква е тази музика? Ако ще се учиш, учи се правилно. Ти постоянно свириш една и съща нота и това е толкова уморително, че даже денем всички заспиват." А жена му казвала: "Е, стига! Ние слушаме това с месеци, няма такива музиканти! Какво правиш?"
Настрадин отговорил: "Другите се опитват да намерят своята нота, а аз вече съм я намерил. Ето защо те сменят нотите: те са още по пътя, те търсят нужната нота. А аз Вече съм я намерил, така че съм достигнал целта."

Един човек имал двама сина. И по-малкият казал на баща си: "Татко! Дай ми полагащата ми се част от имението." И баща им разделил имението. След няколко дни по-малкият син събрал всичко и тръгнал за далечна страна и там прахосал всичко, водейки охолен живот. Точно по това време настъпил голям глад в тази страна и той изпаднал в нужда. Тогава отишъл, цанил се при един стопанин и той го пратил да му пасе свинете на полето. Младежът бил радостен да се нахрани с остатъците, които хвърляли на свинете, но никой не давал на него.
Като дошъл на себе си, си казал: "Колко наемници при баща ми имат излишъци от хляб, а аз умирам от глад! Ще стана, ще отида при баща си и ще му кажа: "Татко! Аз съгреших срещу небето и пред теб и даже не съм достоен да се наричам твой син, приеми ме като свой наемник."
Станал и отишъл при баща си. Когато бил още далеч, баща му го видял и го съжалил. Като дотичал до него, го прегърнал и разцелувал.
Синът му казал: "Татко! Аз съгреших срещу небето и пред тебе и вече съм недостоен да се наричам твой син."
А бащата казал на робите си: "Донесете най-хубавите дрехи и го облечете, дайте му пръстен на ръката и обувки на краката. И доведете угоено теле и го заколете: Ще ядем и ще се веселим, защото синът ми беше мъртъв и оживя, изгуби се и се намери." И започнали да се веселят.
Големият син бил на полето. Като се връщал, приближавайки къщата, чул пеене и ликуване. И като повикал единия от слугите, попитал: "Какво става?" Онзи му казал: "Брат ти дойде и баща ти закла угоено теле, защото го намери в добро здраве."
Той се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и го повикал, но той казал в отговор на баща си: "Ето, колко години ти служа аз и никога не съм престъпвал указанията ти, но ти никога не ми даде и козленце, за да се повеселя с приятелите си. А когато синът ти, прахосал имението ти по блудници, дойде, ти заколи за него угоено теле."
А баща му казал: "Сине мой! Ти винаги си с мен и всичко мое е и твое. А за това трябва да се радваме и да се веселим, че брат ти беше мъртъв и оживя, беше загубен и се намери."

Веднъж Настрадин Ходжа тичал, пеейки песен.
– Защо тичаш? – попитали го.
Казаха ми – отговорил той, – че гласът ми е хубав отдалеч. И ето че аз бягам, за да чуя гласа си отдалеч.