Чуй всички приказки

Някога, много отдавна, живял дервиш, чиято репутация благодарение на духовното му израстване нараствала от година на година. Веднъж той решил да се ожени. За удивление на всички, които го познавали, си избрал жената с най-отвратителния характер в окръга.
Някакъв странстващ баба, който го посетил скоро след сватбата, не могъл да скрие любопитството си при вида на толкова безгрешен човек, нерядко прекъсван и критикуван от толкова глупава жена. Той помолил стопанина да обясни причината. Дервишът казал: "Братко, когато проникнете зад бариерата на очевидното, много неща ще ви станат ясни. Работата е там, че думите на жена ми не ми позволяват да стана твърде властен. Без нея моето положение на мъдрец можеше да ми завърти главата. Освен това винаги има шанс тя да успее да види, сравнявайки поведението си с моето, че може да смири грубостта си и да осигури своето небесно блаженство."
"Подражаването на мъдрия – това всъщност е практика" – помислил си баба. Той бил дълбоко трогнат от обяснението и щом се добрал до дома си, се оженил за жена с толкова лош характер, колкото успял да намери.
Тя му се карала в присъствието на неговите приятели, роднини и ученици. А спокойствието му само увеличавало нейното презрение и насмешка.
Не се минали и няколко месеца, жената на баба съвсем се побъркала: тя толкова свикнала да се заяжда с хората, без да предизвиква някаква реакция, че веднъж се нахвърлила на една още по-порочна жена, която я убила. Овдовелият баба отново заживял като скиталец и веднъж се оказал близо до дома на дервиша, на когото разказал историята си. Дервишът казал: "Ако вместо прибързано практикуване на полуразбран принцип ме бяхте разпитали, аз бих ви разказал как да осъществите вашия живот. Опитвайки се да направите добро на себе си, вие сте причинили зло на другите."

Разказват, че някакъв владетел желаел да приведе в действие просветителна, полезна мярка, но навсякъде срещал противодействие. Веднъж той се обърнал към мъдър съветник и онзи попитал: "С всички мерки ли си опитвал да утвърдиш своето предложение?" Като получил утвърдителен отговор, съветникът казал: "Тогава ще се наложи да се издаде закон, забраняващ именно твоите мерки. Ще видиш, че хората ще се устремят към забраненото и ако законът е строг, толкова по-голямо желание ще имат да го престъпят."

Вървели веднъж заедно равин и сапунджия.
– Какъв е смисълът от еврейската религия? – попитал сапунджията. – Виж колко беди и страдания има по света! Не помагат нито хилядолетията познание на доброто, истината и справедливостта, нито изучаването на Тора, нито мъдростта на праведниците, нито високите идеали на пророците. Ако нашата вяра наистина е истинска, защо е толкова лошо?
Равинът нищо не отговорил. Те продължили нататък и гледат: дете играе в канавката, цялото в кал, изцапано. И равинът казал:
– Виж това дете. Ти казваш, че сапунът измива калта от хората, а то цялото е в кал. Каква е ползата от сапуна? В света има безкрай много от него, а детето си остава мръсно. Затова те питам – нима сапунът помага?
– Но раби – възразил сапунджията, – сапунът не може да помогне, ако не се използва.
– Вярно! – оживил се равинът. – Същото е и с нашата религия. Тя не помага, ако не се изповядва всеки ден, цял живот!

На едно събрание станало дума за упадъка на нравите.
– Ако продължава така, светът ще се обърне с дъното нагоре! – възкликнал един от присъстващите.
Едва свършил, и Настрадин отбелязал:
– Кой знае, а може дъното да се окаже по-добро от върха!

Наканил се Настрадин Ходжа да обядва. Известно е, че който обича парите, той обича само парите. Затова Настрадин заповядал на слугата си:
– Поднеси обеда на масата, а след това залости портите и казвай на всички, че ме няма. Не обичам гости!
Чул тези думи синът на Настрадин. А е известно, че често при богат баща синът е нисш по душа. И ето че той казал:
– О, татко! А няма ли да е по-добре, ако слугата първо каже на съседите, че ни няма вкъщи, след това да залости портите и едва след това да поднесе обеда?
Изслушал старият скъпчия младия скръндза, огорчил се и в същото време се зарадвал, засмял се и едновременно заплакал:
– Когато на стари години синът ми откаже да ме нахрани, ще имам едно утешение: съзнанието, че е като мен!

Аполоний [Тианский] никога не вземал в ръце непознати предмети. Първо внимателно ги оглеждал, особено ако били старинни. Когато един ученик искал да надене пръстен на пръста си, учителят го предупредил да не слага отровата. Оказало се, че в пръстена е скрита смъртоносна отрова. Аполоний добавил: "Тази отрова е по-малко смъртоносна от отровата на сърцето."

Веднъж, докато седял в градината, Давид видял как стършел поглъща паяк.
– Какъв е порокът на тези твои твари, Господи? – казал той. – Стършелът разваля медените пити, а самият той не произвежда нищо полезно. Паякът цяла година тъче, а няма с какво да се облече.
– Давид! – отговорил Творецът. – Ти издевателстваш над творенията ми? Ще дойде време, и ти ще се нуждаеш от тях.
Спасявайки се, преследван от Саул, Давид се скрил в пещера. Господ изпратил паяка и той закрил с паяжина входа на пещерата. Дошъл Саул, гледа: входът е закрит с паяжина.
И си тръгнал, без да влезе в пещерата.
Като излязъл от убежището си и видял каква е работата, Давид бил готов да разцелува паяка.
– Благословен е този, който те е създал – казал той.
-Благословен бъди и ти!
След този случай Давид узнал, че Саул се е разположил на хълма Ехела и отишъл на това място. Саул спял в шатрата си. До нея лежал Авенир, военачалник на Саул. Авенир бил с исполински ръст и тялото му заемало Цялото пространство по дължина на шатрата, така че злавата му била до единия вход на шатрата, а краката се простирали до противоположния. Когато дошьл Давид, Авенир лежал със сгънати в колената крака и Давид пропълзял под колената му, но в момента, когато Давид с копието на Саул и със съда с вода се канел да си Тръгне, Авенир изведнъж започнал да изпъва краката си като две гигантски цепеници, спускайки ги над Давид.
Обърнал се Давид към Господ:
– Боже мой! Боже мой! Защо ме остави?
Насочил Господ стършела към Авенир. Ужилен от стършела, исполинът отново свил крака и Давид успял спокойно да излезе от шатрата.
И възпял Давид хвала на Господа.

Един княз три месеца обсаждал вражеска крепост и все не успявал да я превземе. Недоволен от войската си, той заповядал на съветника си да изпрати писмо у дома със заповед да му изпратят като подкрепление още една дружина от най-отчаяните храбреци. Съветникът му оаче обърнал внимание, че армия от овни под командването на лъв е по-добра, от армия от лъвове, командвана от овен. И предложил да изпратят друг комансдващ.

В Индия живял свят човек, велик мъдрец, наричали го Вяса. Той е известен като автор на афоризмите на Веданта. Самият той не бил съвсем достигнал целта, но синът му, Шука, се родил съвършен. Вяса научил сина си на мъдрост и след като му преподал истината, го изпратил в двореца на цар Джанаки. Последният бил велик цар и се наричал Джанака видеха. "Видеха" означава "без тяло." Бъдейки цар, той съвсем забравил, че има тя¬ло, и се чувствал през цялото време дух. Момчето Шука било изпратено при него, за да се поучи на мъдрост.
Царят, знаейки че синът на Вяса идва при него, дал предварително съответните разпореждания и когато момчето се появило пред вратите на двореца, стражите не му обърнали никакво внимание. Те му дали само един стол и Шука седял на него три дни и три нощи. Никой не говорел с него, никой не го попитал кой е, откъде е. Той бил син на велик мъдрец. Баща му бил известен човек, почитала го цялата страна, а и самият Шука бил достоен за почит човек, само че невежите, груби стражи на двореца не му обръщали никакво внимание. След като изминали трите дни, дошли министрите на царя, събрали се знатните велможи и го приели с големи почести. Те въвели Шука във великолепни покои, изкъпали го в благоуханна вана, дали му чудни дрехи и в продължение на осем дни го обграждали с всевъзможен разкош. Но сериозното и ясно лице на Шука не се променило ни най-малко от новото отношение към него. Той и в разкоша останал същият, какъвто бил и когато чакал пред вратите. Когато накрая Въвели момчето при царя, той седял на трона, разнасяла се музика, всички около него танцували и царяло веселие. Царят дал на Шука чашка мляко, която била напълнена догоре и го помолил седем пъти да обиколи с нея залата, без да пролее и капка. Момчето взело чашката и тръгнало сред музиката и обкръжаващите го прекрасни лица. Съгласно желанието на царя той седем пъти обиколил залата, без да разлее нито капчица мляко. Било невъзможно умът му да бъде привлечен от външния свят, докато той сам не позволи на света да му повлияе. Когато Шука занесъл чашката на царя, онзи му казал: "Аз мога само да повторя това, на което вече те е научил баща ти и на което ти самият си се научил. Ти си познал истината. Върви си у дома."

И ето, че някой, като се приближил, го попитал (Исус Христос): "Учителю Благи! Какво добро да направя, за да имам вечен живот?" Онзи отговорил: "Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен Бог. Ако искаш вечен живот, спазвай заповедите." "Кои?" Исус казал: "Не убивай не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като
самия себе си."
Юношата му казва: "Всичко това съм съхранил от своята младост. Какво не ми достига?"
Исус му казал: "Ако искаш да си съвършен, иди, продай имението си и раздай парите на бедните. И ше имаш съкровища на небесата. И ела и ме следвай."
Като чул това, юношата си тръгнал натъжен, защото имал голямо имение. А Исус казал на учениците си: "Истината ви казвам, че на богатия му е трудно да влезе в Царството небесно. По-удобно е на камилата (дебело Въже) да мине през иглено ушенце, отколкото на богатия да влезе в Царството Божие."