Чуй всички приказки

Веднъж Прахлада букв. Възторг почувствал Бога. Господ му казал да си пожелае каквото иска и той ще му го даде. Прахлада отговорил:
– След като те виждам, какво повече ми е нужно?
Господ отново му повторил, че може да си пожелае всичко, което иска. И тогава Прахлада казал:
– Ако искаш да ми окажеш милост, прости на хората, които ме преследваха.

Един човек пресичал поле, сред което живеел тигър.
Той бягал с всички сили, а тигърът – след него. Стигнал до пропаст и започнал да се катери по склона, вкопчил се в корен на дива лоза и увиснал на него. Тигърът изсумтял отгоре. Треперейки, човекът гледал надолу, където друг тигър го причаквал, за да го изяде. Само лозата го удържала.
Две мишки – една черна и една бяла, полека започнали да прогризват лозата. Човекът видял до себе си ароматна ягода. Вкопчен с една ръка за лозата, с другата започнал да къса ягоди. Колко сладки били те!

Известен риши седял в мълчание и лицето му изразявало стремеж. Попитали го: "С какво е зает умът ти?" Риши отговорил: "Сега строя храм." "Къде е твоят храм?" "Той е на двадесет прехода от тук и строителите са в нужда." "Тогава ти дори в бездействието градиш?" Риши се усмихнал: "Нима действието е само в пръстите и стъпалата?"

Млад човек дошъл веднъж при един мъдрец и го попитал: "Господарю, какво трябва да правя, за да постигна мъдростта?" Мъдрецът не го удостоил с отговор. Повтаряйки няколко пъти въпроса си с аналогичен резултат, юношата накрая си тръгнал, за да се върне на следващия ден пак със същия въпрос. Отново не получил отговор. На третия ден пак се върнал, повтаряйки: Тосподарю, какво трябва да правя, за да стана мъдрец?" Мъдрецът се обърнал и тръгнал към близката река. Влязъл във водата и с кимване подканил младежа да влезе след него. Като достигнал достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за раменете и го държал под водата, независимо от опитите на юношата да се освободи. Когато се освободил и възстановил дишането си, мъдрецът го попитал: "Сине мой, когато беше под водата какво желаеше най-силно?" Младежът отговорил без колебание: "Въздух! Въздух! Исках само въздух!" "А не би ли предпочел пред това богатство, удоволствия, власт и любов, сине мой? Не мислеше ли за тези неща?" – продължил да пита мъдрецът. "Не, господарю, исках въздух и си мислех само за въздух" – последвал бърз отговор. "Тогава – казал мъдрецът, – за да станеш мъдър, трябва да пожелаеш мъдростта с такава сила, с която току-що жадуваше за въздух. Трябва да се бориш за нея, стигайки дори до отхвърляне на всички други цели в живота ти. Ако се стремиш към мъдростта с такава страст, сине мой, ти непременно ще станеш мъдър."

Царят на Дзи предложил обединение със съюзници, за да нападнат царство Вей. Принц Чу погледнал небето и се разсмял.
– Защо се смееш? – попитал царят.
-Аз, вашият слуга, се смея над съседа – отговорил принцът. -Той изпращал жена си при родителите й, а по пътя забелязал жена, която събирала черничеви листа. Тя му се харесала и той започнал да флиртува с нея. В този момент обаче се обърнал и погледнал след жена си: нея също някой я примамвал. Над него се смее вашият слуга.
Царят разбрал намека, спрял войската и я повел обратно. Не успял да се върне до дома си, когато нападнали северната граница на царството му.

Един жесток и невеж владетел казал на Настрадин:
– Ще те обеся, ако не ми докажеш, че наистина притежаваш онова дълбоко възприятие, което ти приписват.
Настрадин веднага заявил, че може да вижда златни птици в небесата и демоните на подземното царство. Султанът го попитал:
– Как правиш това?
– Освен страх за това не е необходимо нищо друго -отговорил Настрадин Ходжа.

Каква беше зимата тази година? – попитали Настрадин Ходжа.
– Толкова сурова – отговорил той, – че даже и в банята не можех да се къпя без шуба.

Веднъж Ал-Абаси заявил, че независимо дали хората се опитват да помогнат на един човек, или не, нещо вътре у човека може да се противопоставя на това. Но се намерили хора, които възразили против такава теория, Ал-Абаси обещал да продемонстрира нещо в потвърждение на думите си.
И когато вече всички забравили за това, той заповядал на един да сложи чувал със злато на средата на моста. А друг помолил да му доведе някой нещастен длъжник, за да го пуснат да мине по моста.
И ето че Ал-Абаси стоял на единия край на моста, причаквайки този длъжник, който трябвало да дойде към него от другата страна. И когато този се приближил към Ал-Абаси, той го попитал:
– Е, какво видя на средата на моста?
– Нищо! -учудено казал човекът.
– Кака така? Защо? – попитали свидетелите на Ал-Абаси.
Знаете ли, като тръгнах по моста, си помислих: а ще мога ли да премина моста със затворени очи? Ех, че забавно би било, ако ми се удаде! И представяте ли си – получи се!

Живели някога мъж и жена. Те имали три питки. Поделили ги помежду си, всеки изял по една и останала още една питка.
Те се договорили, че този, който заговори пръв, губи питката. Веднага щом се разбрали нито един от тях не смеел да проговори. И Всичко това – заради една питка. Минало известно време. В къщата им влезли крадци. Обрали ги. Всичко каквото имали, попаднало в ръцете на разбойниците. Мъжът и жената виждали това, но заради уговорката не произнесли нито дума.
Като се убедили, че собствениците мълчат, крадците хванали жената пред очите на мъжа й. Той гледал това, без да отрони и дума. Тогава жената извикала: „Крадци!“ И се обърнала към мъжа си: „Какво праВиш, глупако, заради някаква питка гледаш крадците и не викаш!“
Тогава мъжът плеснал с ръце, разсмял се и казал: „Е, жено, сега Вече със сигурност питката е моя. А ти нито няма да получиш!“

Мишката излязла от дупката си и видяла, че са й приготвили капан, а в капана – парченце месо. Тя си помислила: "Ето, приготвили са ми капан, за да се хвана в него. Добре е, че съм толкова умна и ще успея да направя така, че да не попадна в капана. Та аз отлично знам: ако докосна с муцунка това желязо, мишият капан веднага ще се затвори и ще загина. Така че ще се пазя и за нищо на света няма да докосвам капана. Но не е необходимо да се боя прекалено. Не е опасно да помиришеш месото отдалеч."
И тя започнала да души. Напълнила ноздрите си с въздух и още, и още, приближила се малко повече, за да помирише по-добре. Повъртяла се около мишия капан, подушила, приближила се още – и накрая докоснала капана, хванала се и загинала.