Чуй всички приказки

Веднъж при Буда дошъл един юноша. Той все плачел, плачел и не можел да се успокои. Буда го попитал:
– Какво има, младежо?
– Господарю, вчера умря баща ми.
– Какво да се прави? След като е умрял, от оплакване няма да възкръсне.
-Да, разбирам това, господарю. С оплакване не може да се помогне. Но аз дойдох при вас, господарю, с особена молба: моля ви направете нещо за моя покоен баща!
– Така ли? А какво мога да направя за покойния ти баща?
– Господарю, направете нещо. Вие сте толкова могъщ. Разбира се, че можете. Вижте, жреците, опрощаващи грехове, живеещи от милостиня, изпълняват всякакви обреди в помощ на умрелите. И в момента, в който на земята бъде изпълнен такъв обред, се отваря вратата на небесното царство и на покойника се позволява да влезе там: дават му пропуск. Вие, господарю, сте толкова могъщ! Ако изпълните ритуал за баща ми, той не само ще получи пропуск, но ще му бъде разрешено да остане там постоянно; ще получи свободен достъп за небесния свят! Моля ви, господарю, направете нещо за него!
Бедният юноша бил толкова смазан от мъка, че не чувал никакви разумни доводи. На Буда се наложило да използва други способи, за да му помогне да разбере, И така, той му казал:
– Добре, иди на пазара и купи две глинени гърнета.
Младежът се зарадвал. Той си помислил, че Буда се е съгласил да извърши обред за баща му. На бегом изтичал до пазара и се върнал с две гърнета.
-Прекрасно – казал Буда. – Напълни едното гърне с Разтопено масло.
Юношата така и направил.
– А другото го напълни с чакъл.
– Той изпълнил и това Сега затвори отворите и ги запечатай добре. Юношата го послушал.
– Сега ги пусни в езерото.
Речено – сторено: двете гърнета се оказали под Водата.
– Сега донеси дълъг прът, удари гърнетата и ги разбий! -казал Буда.
Юношата се зарадвал, мислейки си, че Буда извършва някакъв особен обред за баща му.
По много древен индийски обичай, когато умира мъж, синът му отнася мъртвото тяло до кладата, стъква погребален огън и пали дървата. Когато тялото изгори наполовина, синът взема дебела сопа и с нея разбива черепа. Съгласно древното поверие в момента, в който черепът се отвори в този свят, горе се отваря вратата на Небесното царство. Така че сега юношата си помислил: "Вчера тялото на баща ми беше изгорено и се превърна в пепел. Сега Буда желае аз да разбия тези гърнета като символ." Той бил много доволен от този ритуал. Като взел пръта, както заръчал Буда, силно ударил по гърнетата и ги счупил. Маслото от едното гърне веднага изплувало и се понесло по повърхността, а чакълът се изсипал на дъното. Тогава Буда казал:
– Ето, младежо, направих каквото можах. Сега викай твоите жреци и чудотворци и ги помоли да започнат пес-нопения и молитви: "О, чакъл, вдигни се! О, масло, потъвай!" Да видим какво ще излезе!
– О, господарю, какви са тези шеги! Нима това е възможно? Чакълът е по тежък от водата, той така си и остана на дъното. Той не може да изплува, господарю, това е закон на природата. Маслото е по-леко от водата – то непременно ще остане на повърхността, то не може да потъне, господарю, това е закон на природата!
-Ти, младежо, толкова много знаеш за законите на природата, но така и не си разбрал природния закон. Ако баща ти цял живот е вършил дела, тежки като чакъла, той непременно ще потъне на дъното и кой би могъл да го вдигне? А ако постъпките му са били леки като масло, той непременно ще се вдигне нагоре и кой тогава ще е в състояние да го издърпа надолу?
Колкото по-рано разберем този закон на природата започнем да живеем в съответствие с него, толкова по-рано ще излезем от състоянието си на печал.

Веднъж шахът тръгнал на лов. При градските врати срещнал човек и мимоходом му хвърлил един поглед.В този ден шахът се върнал от лов с празни ръце и заповядал на везира си да намери и да доведе в двореца този човек, когото срещнал сутринта на път за лов. Когато го намерили и го довели, шахът заповядал да му отсекат главата. Човекът започнал да умолява шаха да му обясни защо иска да му отреже главата.Шахът казал: „Защото ти си човек, който носи нещастие. Срещнах те тази сутрин, и през целия ден не ми вървеше ловът.“Човекът възкликнал: „Ти си срещнал мен и си се върнал с празни ръце от лов, а аз след срещата с теб губя своя сладък живот. Кой от нас двамата носи повече нещастие?“

Един невярващ, който освен това бил ехиден и подигравчия, дошъл при проповедника от Дубно и започнал насмешливо да твърди, че Бог не съществува.
-Ако ме убедиш в това, че има Бог, ще те призная за велик учител – заявил той на мъдреца.
– Нека да ти разкажа една притча – казал проповедникът.
Веднъж един търговец донесъл у дома ковашки мехове, дал ги на работника и казал:
-Ако ти се наложи да раздухаш огъня, разтвори меха като акордеон и пламъкът ще се разгори.
На следващия ден работникът дошъл и казал:
– Меховете не работят. Колкото и да се стараех, огънят не се разгоря.
Търговецът решил да разбере каква е работата. Надникнал в печката, а там – нито искрица. Въглените били изгаснали отдавна. Тогава той казал на работника:
~ Как искаш да се разгори огън, като него изобщо го няма. Не е останала дори искра, а без нея няма как да се разгори пламък. Да беше взел едно горящо въгленче от съседа или да беше драснал клечка – тогава работата щеше да е друга."
– Така е и с невярващия, който не допуска и мисъл, че Бог съществува – завършил проповедникът от Дубно. – Ако в теб имаше поне искрица вяра, аз бих могъл да я раздухам, както раздухват огъня с мехове. Но ти си изгасил тази искра в душата си. Затова аз няма да си хабя напразно думите за теб.

Една кукла, направена от сол, отишла веднъж при океана, за да измери дълбочината му. Тя искала да разкаже на другите колко е дълбок океанът. Но уви, не й се удало да изпълни желанието си. Веднага щом се потопила във водата, тя започнала да се топи и много скоро цялата се разтворила в океана, станала едно цяло с него. Кой би могъл да съобщи на другите кукли сведения за дълбочината на океана?

Някакъв лъжец казал на Настрадин Ходжа:

Настрадин Ходжа се върнал от столицата на империята в своето село и селяните се събрали, за да послушат разказите за неговите приключения.
– Сега мога да кажа само едно: с мен разговаря самият падишах – казал Настрадин.
Всички били поразени. Жител на тяхното село е разговарял със самия падишах! За грубите селяни това била доста пикантна новост и слуховете за това събитие започнали да се разпространяват. Но най-нетактичните сред слушателите отново дошли при Настрадин и попитали какво точно му е казал падишахът.
– Падишахът съвсем ясно за всички ми каза: "Марш от пътя!"

В дома на едни богати хора престанали да се молят, преди да седнат на масата. Веднъж на гости им дошъл проповедник. Масата била подредена много изискано, извадили най-хубавите плодови сокове и сервирали най-вкусното блюдо. Семейството седнало на масата. Всички гледали проповедника и си мислели, че сега той ще се помоли преди ядене. Но проповедникът казал:
– Главата на семейството трябва да се моли на масата, нали той е първият молитвеник в семейството.
Настъпило неприятно мълчание, защото в това семейство никой не се молел. Бащата се изкашлял и казал:
– Знаете ли, драги проповеднико, ние не се молим, защото в молитвата преди ядене винаги се повтаря едно и също. Молитвата по навик е празни приказки. Тези вечни повторения всеки ден всяка година по никакъв начин не помагат, затова ние повече не се молим.
Проповедникът учудено ги погледнал, но в този момент седемгодишното момиченце казало:
– Тате, нима аз не трябва повече всяка сутрин да идвам при теб и да ти казвам „добро утро“?

Един млад човек видял прегърбен беловлас старец и го попитал:
-Дядо, на колко години сте?
Старецът отговорил през смях:
-Тази година ставам едва на четири години!
Младият човек се втрещил, но после казал:
-Дядо, не се шегувай. Вие сте побелял, с дълга брада. Как може да сте на четири години?
– Не се шегувам. Аз наистина съм на четири години! Толкова години върших безобразия, грижех се само за собствената си изгода, кривях си душата. Едва преди четири години чух за учението на Буда. Разбрах, че трябва да се прави добро, да се прогони алчността, гневът и глупостта, с ясно съзнание да съзреш собствената си природа. Едва през последните четири години животът ми придоби смисъл и само през тези четири години усещам радост и спокойствие. Ти попита на колко години съм. Тъй като аз живея нормален живот едва от четири години, аз действително съм на четири години.

Около един уважаван учител се събрали много ученици. Занятията вървели успешно, но после тръгнал слух, че в един отдалечен град се е появил друг учител. Това сведение постепенно посадило у учениците съмнение, раздвоение на мненията, обезсилило вниманието им и ги лишило от успешност.
Веднъж учителят казал: "Ще ида в планините, вие междувременно укрепнете в усвояването на учението." Учителят си отишъл. Но скоро след това учениците неочаквано били посетени от новия учител, на когото много се зарадвали. Накрая един ученик в желанието си да каже нещо приятно на новия учител, възкликнал: "Колко твоето учение превъзхожда и е по-понятно от предното!"
Тогава новият учител смалил тюрбана си, разтворил дрехата си, сменил израза на лицето си и всички ученици разпознали в него предишния учител. Те изпаднали в смут и шепнели: "Защо си променил облика си?"
Той им казал: "Искахте да имате нов учител и превъзходно учение и аз ви помогнах за това."

Живяла някога една жена, която била чувала за небесния плод. И го пожелала. Попитала дервиш на име Сабар:
– Как мога да намеря този плод, за да постигна незабавно знанието?
– Най-добрият съвет би бил да се учиш с мен – казал дервишът. – Но ако не правиш това, ще трябва да пътешестваш по целия свят, понякога без почивка.
Тя си тръгнала и намерила друг, Ариф-мъдрия, а след това – Хаким-мъдреца, после Маджуд-безумния, Алим – учения и много други…
Така прекарала тридесет години в търсене. Накрая стигнала до една градина. Там растяло небесното дърво и на един от клоните му висял ярък небесен плод. Около първото стоял Сабар, първият дервиш.
– Защо не ми каза, когато се срещнахме първия път, че ти си пазителят на небесния плод? – попитала го тя.
– Защото ти не би ми повярвала. Освен това дървото дава плод само веднъж на тридесет години и тридесет дни.