Чуй всички приказки

Ученик веднъж казал на учителя си:
– Мили мой учителю, не мога повече да понасям нещо да ме отвлича. Как да намеря най-краткия път до Бога?
Учителят отговорил:
– Където пътят е по-труден, върви там; вземай това, което хвърля света и каквото прави светът, ти не прави. Върви срещу света във всичко и тогава ще стигнеш до Бога по най-краткия път!

Живял някога в Багдад богат търговец. Домът му бил надежден: той притежавал голямо и малко имение; корабите му с ценни товари пътували до Индия. Наследените от баща си богатства той умножил със собствени усилия, положени на подходящото място в благоприятното време, а също така и благодарение на мъдрите съвети и ръководството на западния крал, както наричали по това време султана на Кордова.
Но изведнъж щастието му изменило. Домът и земята му били превзети от жесток владетел; корабите, на път за Индия потънали, настигнати от тайфун; нещастие сполетяло семейството му. Изглеждало даже че най-близките му приятели са престанали да го разбират.
Тогава той решил да се добере до Испания, за да моли за помощ своя предишен покровител, и тръгнал през западната пустиня. Беди една след друга причаквали търговеца по пътя. Магарето му издъхнало, той самият бил пленен от разбойници и продаден в робство, от което успял да се освободи с много усилия. Лицето на беглеца, изгоряло от слънцето, напомняло щавена кожа. Грубите жители на селата, през които минавал, го прогонвали далеч от домовете си. Само дервишите разделяли с него оскъдната си храна и му давали парцали, за да прикрие голотата си. Понякога му се удавало да си набави малко чиста вода, но по-често се налагало да се задоволява със солена, почти негодна за пиене.
Накрая пристигнал до двореца на западния крал. Но и тук го очаквали неволи. Стражите с ритници прогонвали от портите дрипльото, придворните не искали да разговарят с него. На нещастника се наложило да върши някаква мръсна работа в двореца. Като спестил малко пари, той си купил прилични дрехи, явил се пред главния церемониалмайстор и помолил да бъде допуснат до краля.
Докато търговецът бил близък с монарха, той се ползвал с неговата благосклонност и за това щастливо време бил съхранил чудесни спомени. Но тъй като нищетата и унижението оставили своя отпечатък върху маниерите на търговеца, церемониал-майсторът разбрал, че по никакъв начин този човек не бива да бъде въвеждан при краля, преди да получи няколко урока по светско общуване.
Накрая, три години след като напуснал Багдад, търговецът влязъл в тронната зала на краля на Кордова. Кралят го познал веднага, сложил го да седне на почетно място редом с него и го помолил да разкаже за живота си.
– Ваше величество – казал търговецът, – през последните години съдбата беше много жестока към мен. Лиших се от имуществото си, бях изгонен от наследст¬вените владения, загубих корабите си и окончателно се разорих. Три години ми бяха необходими, за да се добера до вас. През това време понесох всички несгоди, които могат да се случат на човек – умирах от глад и жажда в пустинята, страдах от самота, бях пленен от разбойници, живях сред хора, чийто език не разбирах. Сега съм пред вас и се оставям на вашата кралска милост. Кралят се обърнал към церемониалмайстора: 
-Дай му сто овце и го назначи за придворен пастир. Нека пасе овцете хей на онзи хълм, помогни му да се справи с тази работа.
Търговецът бил леко разочарован от това, че щедростта на монарха се оказала по-малка от това, на което се надявал, и той се оттеглил след полагащото се приветствие.
Когато завел стадото на бедното пасище, което му посочил кралят, овцете се разболели от чума и всичките измрели до една. Неудачният пастир се върнал в двореца
– Е, как са ти овцете? – попитал кралят. – Веднага щом ги изведох на пасището, цялото стадо загина.
Царят извикал церемониалмайстора и казал: ~ Дай на този човек петдесет овце и нека той да се грижи за тях до нови разпореждания. Изпълнен с горчилка и срам, пастирът подгонил новото си стадо към пасището. Животните започнали мирно да пасат, когато изведнъж от гората изскочили диви кучета. Изплашеното стадо се хвърлило към ръба на оврага и загинало в пропастта.
Силно опечален търговецът дошъл при краля и му разказал за поредното нещастие.
– И какво – казал кралят, – този път вземи двадесет и пет овце.
Изгубил всякаква надежда, отчаян, че всичко, до което се докосне, се руши, търговецът отново повел стадото към пасището. Скоро всяка овца родила по две агънца, после още по две и стадото започнало да расте. Последното заплождане било особено успешно: агнетата се родили големи, с красива вълна и вкусно месо. Търговецът разбрал, че за него е изгодно да продава част от овцете си и да купува на по-ниска цена малки и слабички. Той ги охранвал, докато станат силни и здрави като овцете от неговото стадо.
След три години той се върнал в двореца, облечен в скъпи дрехи, за да разкаже за успехите си. Веднага го отвели при краля.
– Можа ли да станеш добър пастир? – попитал кралят.
– Наистина, ваше величество, по някакъв невероятен начин късметът се върна при мен. Сега смело мога да кажа, че делата ми вървят благополучно, макар че любов към работата на пастира все още не изпитвам.
– Прекрасно – казал кралят, – а сега приеми като дар от мен кралство Севиля. Нека всички да знаят, че от днес ти си кралят на Севиля.
С тези думи монархът докоснал рамото му с жезъла си.
Не издържал търговецът и изумен възкликнал:
– Но защо не ме направихте крал веднага, когато дойдох при вас? Нима изпитвахте моето търпение и така достатъчно изпитано от съдбата?
Кралят се засмял:
– Позволи ми да ти кажа, че ако беше получил трона на Севиля в онзи ден, когато поведе към хълма стоте овце, от това кралство и камък върху камък нямаше да остане.

Ямаока Тесю като млад ученик в дзен посещавал много учители. Веднъж той отишъл при Докуан от Секоку.
Желаейки да демонстрира знанията си, той казал:
– Разумът, Буда, битието на чувствата в края на краищата не съществуват. Истинската природа на явленията е празнотата.
Не съществува нито въплъщение, нито заблуда, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не може да се даде, нищо не може да се вземе.
Докуан, който пушел спокойно, не казал нищо. Внезапно той силно ударил Ямаока с бамбукова пръчка. Юношата силно се ядосал.
– Ако нищо не съществува – казал Докуан, – откъде е тази злоба?

Целият свят бил потресен и очарован от чудото на Изхода. Името на Мойсей било на устата на всички. Вестта за великото чудо достигнала до мъдрия цар Арабистан. Царят призовал най-добрия си живописец и му заповядал да отиде при Мойсей, да нарисува и да донесе картината с облика му. Когато художникът се върнал, царят събрал всичките си мъдреци, изкусни в науката физиогномика, и им предложил да определят характера на Мойсей по портрета, неговите свойства, наклонности, навици и в какво се таи чудната му сила.
– Господарю! – отговорили мъдреците. – Този облик принадлежи на жесток и високомерен човек, алчен за облаги, обладан от властолюбив и от всички пороци, които съществуват в света.
Тези думи предизвикали възмущението на царя:
– Как! – възкликнал той. – Възможно ли е човек, чиито дивни подвизи се носят по цял свят да бъде такъв?!
Завързал се спор между художника и мъдреците. Художникът твърдял, че е нарисувал облика на Мойсей напълно точно, а мъдреците настоявали, че характерът на Мойсей, определен от тях по този облик, е безпогрешен.
Мъдрият цар Арабистан решил сам да разбере кой от спорещите е прав и лично се отправил към станата на юдеите.
Още при първия си поглед царят се убедил, че обликът на Мойсей е безукорно предаден от художника. Влизайки в шатрата на Божия човек, Арабистан преклонил коляно, поклонил се доземи и разказал за спора между художника и мъдреците.
– Отначало, преди да видя лицето ти – казал царят, – си помислих: трябва художникът да е нарисувал лошо облика ти, тъй като мъдреците ми са много опитни в науката физиогномика. Сега се убеждавам, че тези хора са абсолютно нищожни и че мъдростта им е суетна и нищожна.
– Не – отговорил Мойсей, – това не е така: и художникът, и физиогномистите са доста изкусни хора; и единият, и другите са прави. Нека ти е известно, че всички пороци, за които са говорили мъдреците, действително са ми присъщи по природа и може би в още по-голяма степен от това, което те са видели в портрета. Но с непрестанни и напрегнати усилия на волята аз се борих с пороците си, преодолявах ги и ги потисках у себе си, докато всичко противоположно на тяхне стана моя втора природа. И това е моята висша гордост.

Настрадин Ходжа отишъл да си купи риба от пазара, взел от подноса една риба и започнал да я души откъм опашката.
– Отче, рибата се мирише от главата – отбелязал продавачът.
– Откъм главата тя вече се е вмирисала, но ми е интересно стигнала ли е миризмата до опашката. Именно това проверявам – отговорил Настрадин.

Ако пшениченото зърно не умре, след като е паднало на земята, то ще си остане само. А ако умре, ще донесе много плодове.
Обичащият своята душа ще я погуби, а ненавиждащият душата си в този свят ще я съхрани за вечен живот.

Живели двама съседи евреи. Единият от тях бил познавач на Тор, а другият – беден работник.
Ученият съсед ставал преди изгрев и бързал за синагогата. След няколко часа занятия той дълго и отдадено се молел, отивал у дома, закусвал набързо и се връщал в синагогата, за да се посвети на занятия до обяд. След това отивал на пазара, където сключвал неголеми сделки, които му осигурявали средства, за да удовлетвори насъщните си нужди, и се връщал в синагогата. Вечерта, след молитва и трапеза, той отново се заседявал над свещените книги до късно през нощта.
Бедният съсед също ставал рано. Но неговото положение не му позволявало да отделя много време за изучаване на Тора. Независимо от това, че работел много, едва му се удавало да припечели за хляб. След като се помолел набързо на зазоряване с първия минян*, той започвал работа, която му отнемала целия ден и по-голямата част от нощта. В събота, когато накрая се появявала възможност да вземе книгата в ръце, той бързо заспивал от умора.
При среща в двора ученият съсед хвърлял удовлетворен поглед на бедния работник и бързал за своите праведни занимания. Бедният въздишал и си мислел: "Колко нещастен съм аз, а колко щастлив е той. И двамата бързаме, той – за синагогата, а аз – по своите земни дела." Но ето че тези двама души завършили своето пребиваване на земята и техните души се изправили пред Небесния съд, където животът на всеки човек се претегля на везните на Божественото правосъдие. Ангелът адвокат сложил на дясната чаша на везните всички добродетели на учения: многочислените часове изучаване на Тора, молитви, умереност, честност. На лявата чаша ангелът обвинител сложил един-единствен предмет: удовлетворения поглед, който ученият от време на време хвърлял на съседа. Лявата чаша бавно започнала да слиза надолу, изравнила се с дясната и след това продължила надолу, независимо че товарът на другата бил доста тежък.
Когато бедният работник се изправил пред съда, ангелът обвинител сложил на лявата чаша на везните неговия жалък, духовно нищожен, живот. Ангелът адвокат можел да предложи само един предмет: печалната Въздишка, която работникът издавал при среща с учения съсед. Но именно тази въздишка уравновесила всичко, което лежало в лявата чаша, вдигайки и оправдавайки всеки миг на тежък труд и нищета, изпитани приживе от работника.

При Великия Познаващ дошъл ученик, желаещ чудеса -„след чудо ще повярвам.“
Учителят се усмихнал печално и му показал велико чудо.
Ученикът възкликнал: „Сега съм съгласен под твоята ръка да мина степените на учението!“
Но учителят му показал вратата и казал: „Сега ти вече не си ми нужен.“

Един занаятчия много обичал своя цар и за да се приближи до него, станал огняр в двореца. За да се наслаждава постоянно, като гледа любимия си цар, той направил отверстие в стената, отделяща стаята му от недостъпния царски кабинет. През това отверстие тайно се любувал на кумира си.
Веднъж царският син изпаднал в немилост заради някаква немарливост в разговора с баща си и бил заключен в стаята на огняря. Тъгувайки по баща си, принцът измолил огняря да му отстъпи отверстието и облекчавал душата си с това, че поне отдалеч виждал баща си. Тогава огнярят му казал: "Горкият! Аз, човек прост и беден, няма как да бъда допуснат до царя и съм принуден да му се любувам отдалеч през малко отверстие. Ти, човек умен и възпитан, способен да заседава в царския съвет и постоянно нужен на царя, си обречен на същата участ само заради това, че не си съумял да се държиш добре и внимателно да претеглиш думите си. Послушай ме: изправи поведението си – и винаги ще седиш редом с царя!"

Една птица свила гнездо на морския бряг. Гнездото било отнесено от прибоя. Ядосала се птицата и започнала с клюн да излива вода от морето на брега, а пясък от брега да хвърля във водата. Друга птица видяла това и попитала:
– Какво правиш, безумнице?
– Няма да си ида оттук – отговорила първата, – докато не превърна морето в суша, а сушата в море.
-Ти си най-глупавото създание! В края на краищата много ли можеш да направиш?