Чуй всички приказки

В

 дворчето на баба Мина
има хубава градина
с най-различни зеленчуци
за любимите й внуци.
Ред с домати, ред със чушки,
по-нататък чашки люшкат
ярко шарени лалета –
на дъгата с цветовете.
А съвсем до магданоза
грее и червена роза.

Нищо че неделя днес е
баба Мина им донесе,
докато е още рано
и водичка от герана –
да не клюмат гладни-жадни
като напече по пладне.

Тъмна кърпа си завърза
и към църквата забърза,
че църковната камбана
бие празнично и кани…
И цветя и зеленчуци
чуха призивните звуци,
но те с корени са всичките,
та не мърдат от лехичките.

Баба Мина щом прибра се,
чу във двора многогласен
шепот със молба към нея –
всички стръкчета копнеят
още в утрините ранни
звън да чуват на камбани.

– Ясно! – каза баба Мина
и веднага посади на
видно място до вратата
ново цвете – непознато.

Непознато, но когато,
след поливане богато,
то разцъфна в багра синя,
ахна цялата градина.
Не една и надалече,
сто камбанки има вече
тука в китната градина
на добрата баба Мина.

Някакво вълшебство стана
и църковната камбана
във неделя щом забие,
ясно чуваме и ние
заедно с цветята всичките,
зеленчуците, тревичките
как камбанките на двора
звънват – сякаш ни говорят…

На Коцето Еленков

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде.
Дядото я търсел, за да я заведе в градината:
– Алиса! Къде си, Алиса?
– Тук съм, дядо.
– Къде тук?
– В будилника.
Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от едно място на друго, за да не бъде смляна от механизмите, които тракали и правели «тик-так».
Друг път я търсел, за да й даде да закуси.
– Алиса! Къде си, Алиса?
– Тук съм, дядо.
– Къде тук?
– Точно тук, в бутилката. Жадна бях и паднах вътре.
И наистина тя била там, с усилие плувала, за да се задържи па повърхността. За щастие предишното лято в Сперлонга се била научила да плува жабешката.
– Почакай да те извадя.
Дядото пуснал едно въженце в бутилката, Алиса го сграбчила и пъргаво се изкачила по него. Тя била добра гимнастичка.
Друг път Алиса пак била изчезнала. Търсел я дядото, търсела я бабата, търсела я съседката, която идвала да чете постника на дядото, за да си спести четиридесет лири.
– Тежко ни, ако не я намерим, преди да се върнат от работа родителите й – мърморела бабата уплашена.
— Алиса! Алиса! Къде си?
Но този път Алиса не отговорила. Не можела да отговори.
Като надничала любопитно в кухненското чекмедже С покривките и салфетките паднала вътре и там заспала. Някой затворил чекмеджето, без да я забележи. Като се събудила, Алиса се намерила в тъмното, но не се уплашила: веднаж била паднала в един кран за вода, там пък да знаете колко е тъмно.
«Все ще трябва да наредят масата за вечеря — мис­лела си Алиса. — И тогава искат не искат ще отворят чек­меджето.»
Но никой не мислел за вечеря тъкмо защото не можели да намерят Алиса. Родителите и се били върнали от работа и се карали на дядото и на бабата:
— Ето, виждате ли колко я държите под око!
— Нашите деца не падаха в крановете на чешмите — протестирали старците. — По наше време падаха само от леглото и им излизаше по някоя цицина на главата.
Най-после Алиса се уморила да чака. Промъкнала се между покривките и започнала да чука с крак. «Тум, тум, тум».
— Тихо! — казал татко й. — Чувам, че някъде се чука.
«Тум, тум, тум» — обаждала ce Алиса.
Какви прегръдки, какви целувки, като я намерили! И Алиса се възползувала веднага, за да се търкулне в джоба на татковата си жилетка и когато я измъкнали оттам, тя вече била успяла да си нацапа цялото лице, защото си била играла с химикалката.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2610″]

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата.
— Алиса, излез от водата — викала я майка й.
— Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.»
Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види дали й растат перки или поне някоя сре­бърна люспа. Но откривала само песъчинки, ако не се била измила добре на душа.
Една сутрин слязла на плажа по-рано от обикновено и срещнала едно момче, което събирало морски таралежи и миди.
Хлапакът бил рибарски син и морските работи ги раз­бирал много.
— Знаеш ли как може човек да стане риба? — попи­тала го Алиса.
— Веднага ще ти покажа — отговорило момчето.
То оставило на един камък кърпичката, с която съби­рало таралежите и мидите, и се хвърлило в морето. Минала една минута, минали две, момчето не се появявало на по­върхността. Но ето че се появил един делфин, който се премятал между вълните и хвърлял весели пръски във въздуха. Делфинът дошъл да си играе между краката на Алиса и тя не изпитвала ни най-малък страх.
След малко делфинът с един изящен удар на опашката избягал. На негово място се появило момчето, което съби­рало морски таралежи, и се усмихнало:
— Виждаш ли колко е лесно?
— Видях, но не зная дали аз ще мога.
— Опитай!
Алиса се хвърлила в морето, като горещо желаела да се превърне в морска звезда. Но вместо това паднала в една мида, която се прозявала и веднага затворила черупките си, като пленила Алиса и всичките й мечти.
"Ето отново неприятности" – помислило си момиченцето. Но каква тишина, какво свежо спокойствие там долу и там вътре. Колко хубаво ще е да може човек да живее на дъното като някогашните сирени. Алиса въздъхнала. Сетила се за майка си, която си мислела, че детето е още в леглото, сетила се за баща си, който тъкмо тая вечер трябвало да дойде от града, защото било събота.
– Не мога да ги оставя сами, много ме обичат. То­зи ще се върна на земята като блъснала с ръце и крака, успяла да отвори мидата и достатъчно, за да изскочи и да се върне на повърхността на водата. Момчето с таралежите било вече далече.
Алиса не разказала на никого какво й се случило.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2609″]

Сайта приказки ком е съвместна дейност на група ентусиасти, чиято цел е да съберат и представят за българските деца приказките на цял свят.
За да се съхрани човечността, чувството за красота и благородство.
Трудна, дълга и амбициозна задача, която ни мотивира и радва.
Изпитваме необходимостта от техническо и финансово подпомагане. Имаме нужда от звукозаписна, аудио обработваща техника и софтуер, както и необходимостта от финасови средства да осигурим професионалисти при подготовката и изработването на всяка една отделна приказка.
Дейностите включват ангажирането на професионални актьори, режисьори, композитори, музиканти, музикални оформители, художници илюстратори, дизайнери, софтуеристи и други. Несъмнено са необходими и средства за авторски, изпълнителски права, административно осигуряване и проучвателни експедиции.
Сега много от дейностите не можем да си позволим да осъществяваме..
Но както се казва един Цар на друг Цар „…не винаги ще е така!“
Ако желаете да ни подпомогнете, можете да го направите тук:

Според малките момчета
пролетта пристига тук
с влака или самолета
или с някой превоз друг.
Смешни баткови дечица!
Запомнете! Пролетта
идва тук със колесница,
возеща безброй цветя.
В колесницата отпред е
впрегнат вятърът южняк,
боднал в гривата си цвете
и с венче като калпак…