Угасна лятото, отмина.
Мъгла над нивите се стеле.
Край село – във една градина,
белее неприбрано зеле.
Ала със заби да не тракат,
ако дочакат люта зима,
от зелките върху си всяка
по двайсет топли ризи има.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2636″]
Три весели момченца се събраха у баба си на село, за да празнуват Коледа заедно. Милата им баба! Каква чудесна трапеза беше наредила! И късмети беше сложила в баницата.
Тъкмо тримата й внука се настаниха на масата с лакомо настроение и изведнъж тя се досети, че е забравила да направи коледна елха. Плесна се по челото и се натъжи – може ли Коледа без празнично украсено коледно дръвче?!
Като видяха, че обичната им баба помръкна, тримата братовчеда се спогледаха. Нима ще я оставят да бъде тъжна? И то ТОЧНО ТОЗИ ДЕН!?
– Хайде да идем в гората и сами да отсечем елхичка! – зашушнаха помежду си те.
Скокнаха от масата и докато баба им се чудеше какво правят, изчезнаха навън. Тръгнаха към гората. Данчо носеше секира, Манчо – трион, а Ганчо – дърворезачка. Известно време повървяха заедно, а после се разделиха на три страни. Всеки търсеше по своя път най-хубавото коледно дръвче.
А в гората расте една ела – истинска красавица! Стои сред снежната поляна, зелена и засмяна. Листенцата й – остри като иглички, клоните й – посипани със сняг, а въздухът наоколо трепти от свежест и аромат.
Първи пред еличката застана Данчо.
– Здравей, Еличке! – поздрави я той – Харесваш ми и ще те взема у дома на коледното ни тържество.
– Но защо? – трепна Еличката – На мене тук ми е добре.
– Ще бъдеш по-добре, когато те украсим с дълги гирлянди. Ще заприличаш на истинска принцеса.
– Ех, момченце! – промълви Еличката – Не ти ли харесвам така – украсена с гирлянди от снежинки? И освен това трябва да ти призная… много се страхувам от секирата ти!
Тези думи стреснаха Данчо. Не беше се досетил за ТОВА НЕЩО!
Той почувства как папулката на шапката му затрепери от срам. Захвърли секирата и се зае да оправя шапката си.
След малко пристигна Манчо и като видя красивата ела, й предложи:
– Хайде да те нося на коледното ни тържество у дома! Ще украсим клонките ти със запалени лампички и ще светнеш като царица, накитена със злато.
– Ех, момченце, момченце! – прошепна Еличката – Погледни отблясъците на слънцето в листенцата ми! Има ли по-красива украса от тази? И… освен това трябва да ти кажа… много се страхувам от триона ти!
Тези думи сепнаха Манчо. Гледай ти! Как не беше помислил за ТОВА? Той забеляза, че от срам копчетата на палтото му се скриха вътре в дупките. Захвърли триона и се зае да закопчава палтото си.
Тогава се появи Ганчо.
– Здравей, Еличке! – поздрави той – Ела с мен на нашия коледен празник! Ще те украсим с блестящи стъклени топки. На върха ти ще сложим ярка звезда и ще заприличаш на най-красивата кралица в света!
– Мило момченце! – въздъхна Еличката – Почакай до вечерта и ще видиш колко много блестящи звезди кацат по клоните ми. А Зорницата, най-голямата от тях, остава да свети на върха ми чак до сутринта. Освен това искам да знаеш… много се страхувам от дърворезачката!
Ганчо подскочи от изумление и изведнъж усети, че от срам ботушките му изстинаха и трябва силно да тропа с крака, за да се стоплят. Хвърли дърворезачката и заситни бързо-бързо по пътечката към село. Братовчедите му го последваха.
Тичаха, тичаха, пък спряха. Обърнаха се назад и погледнаха Еличката. Тя стоеше посред бялата поляна, сияйна и щастлива. Светеше. Огряна от залязващото слънце ли, от радост ли…? Беше толкова красива, че тримата й се поклониха като на истинска кралица.
Върнаха се в селото и мълчаливо влязоха в къщи. А там… Каква изненада!
Милата им баба беше купила от магазина чудесна изкуствена елха и тъкмо я украсяваше. Трите момчета се засмяха зарадвано и весело се включиха в украсяването. Ето, сега вече имаха празнична коледна елха – блестяща и много красива!
Беше толкова хубава тази Коледна вечер! Ядоха бабините лакомства, смяха се весело, танцуваха и пяха. На душите им беше леко и светло. И всеки един от тримата с радост си мислеше, че сред снежната гора живее и диша ароматно една прекрасна зелена хубавица!
Автор: Юлия Момчилова
тел: 927 96 25
GSM: 0884 574 846
Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде.
Дядото я търсел, за да я заведе в градината:
– Алиса! Къде си, Алиса?
– Тук съм, дядо.
– Къде тук?
– В будилника.
Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от едно място на друго, за да не бъде смляна от механизмите, които тракали и правели «тик-так».
Друг път я търсел, за да й даде да закуси.
– Алиса! Къде си, Алиса?
– Тук съм, дядо.
– Къде тук?
– Точно тук, в бутилката. Жадна бях и паднах вътре.
И наистина тя била там, с усилие плувала, за да се задържи па повърхността. За щастие предишното лято в Сперлонга се била научила да плува жабешката.
– Почакай да те извадя.
Дядото пуснал едно въженце в бутилката, Алиса го сграбчила и пъргаво се изкачила по него. Тя била добра гимнастичка.
Друг път Алиса пак била изчезнала. Търсел я дядото, търсела я бабата, търсела я съседката, която идвала да чете постника на дядото, за да си спести четиридесет лири.
– Тежко ни, ако не я намерим, преди да се върнат от работа родителите й – мърморела бабата уплашена.
— Алиса! Алиса! Къде си?
Но този път Алиса не отговорила. Не можела да отговори.
Като надничала любопитно в кухненското чекмедже С покривките и салфетките паднала вътре и там заспала. Някой затворил чекмеджето, без да я забележи. Като се събудила, Алиса се намерила в тъмното, но не се уплашила: веднаж била паднала в един кран за вода, там пък да знаете колко е тъмно.
«Все ще трябва да наредят масата за вечеря — мислела си Алиса. — И тогава искат не искат ще отворят чекмеджето.»
Но никой не мислел за вечеря тъкмо защото не можели да намерят Алиса. Родителите и се били върнали от работа и се карали на дядото и на бабата:
— Ето, виждате ли колко я държите под око!
— Нашите деца не падаха в крановете на чешмите — протестирали старците. — По наше време падаха само от леглото и им излизаше по някоя цицина на главата.
Най-после Алиса се уморила да чака. Промъкнала се между покривките и започнала да чука с крак. «Тум, тум, тум».
— Тихо! — казал татко й. — Чувам, че някъде се чука.
«Тум, тум, тум» — обаждала ce Алиса.
Какви прегръдки, какви целувки, като я намерили! И Алиса се възползувала веднага, за да се търкулне в джоба на татковата си жилетка и когато я измъкнали оттам, тя вече била успяла да си нацапа цялото лице, защото си била играла с химикалката.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2610″]
Вземи пушката, Джузепе, вземи пушкатa и върви на лов — казала една сутрин някаква жена на своя син. — Утре сестра ти се жени и иска да си хапне качамак със заешко.
Джузепе взел пушката и отишъл на лов. Веднага видял една зайка, която изскочила от храстите и побягнала през ливадата. Насочил пушката, прицелил се и дръпнал спусъка. Но пушката казала «пум» със съвсем човешки глас и вместо да изстреля куршума, го изплюла на земята.
Джузепе го вдигнал и учудено го погледнал. После разгледал внимателно пушката, която си изглеждала както винаги, само дето наместо да стреля, била казала «пум» със свеж и весел глас. Джузепе надникнал и в цевта — хайде де, как е възможно някой да се е скрил вътре? И наистина в цевта чисто и просто нямало нищо.
— Да, ама мама иска заешко. И кака иска да яде заешко с качамак…
Тъкмо тогава същата зайка отново минала пред Джузепе, но тоя път носела хубав бял воал на главата си, украсен с портокалови цветове, и вървяла със ситни крачки, забола поглед в земята.
— Я! — казал Джузепе. — И зайката отива да се жени.
Няма що, трябва да стрелям по някой фазан.
И наистина по-навътре в гората видял фазан. Той се разхождал безстрашно по пътеката, както в първия ден на лова, когато фазаните още не знаят какво е пушка.
Джузепе се прицелил, дръпнал спусъка и пушката казала «пам», дори «Пам! Пам!», както би казало някое детенце с дървена пушка в ръка. Куршумът паднал на земята и уплашил няколко червени мравки, които хукнали да се скрият под един бор.
— Ама че работа — казал Джузепе, който бил почнал да се ядосва, — Много ще се зарадва мама, като ме види да се връщам с празна торба.
Фазанът, който се бил шмугнал в храстите, като чул памкането, сега пак се появил на пътеката. Този път го следвали малките му, наредени в редица, готови да прихнат да се смеят, а зад тях майката, важна и доволна, сякаш била спечелила първа награда.
— А, драго ти е значи? — измърморил Джузепе. — Отдавна вече си омъжена“. А сега по какво да стрелям?
Той пак напълнил пушката много внимателно и се огледал. Имало само един кос на един клон, който подсвирквал, сякаш го предизвиквал:
— Стреляй! Стреляй!
И Джузепе стрелял. Но пушката казала «Банг!» както децата, като вземат да четат приключенски романи в картини. При това се чул и шум, който приличал на кискане. Косът си свирукал по-весело от преди, сякаш казвал: «Ти стреля, ти чу, брадата ти порасна цял пръст.»
— Така и очаквах — казал Джузепе. — Ясно — днес пушките стачкуват.
— Добър лов ли удари, Джузепе? — попитала го майка му, като се върнал.
Да, мамо. Ударих три ядеца, тлъсти и хубави. Кой знае колко ще са вкусни с качамак.
Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата.
— Алиса, излез от водата — викала я майка й.
— Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.»
Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огледалото, за да види дали й растат перки или поне някоя сребърна люспа. Но откривала само песъчинки, ако не се била измила добре на душа.
Една сутрин слязла на плажа по-рано от обикновено и срещнала едно момче, което събирало морски таралежи и миди.
Хлапакът бил рибарски син и морските работи ги разбирал много.
— Знаеш ли как може човек да стане риба? — попитала го Алиса.
— Веднага ще ти покажа — отговорило момчето.
То оставило на един камък кърпичката, с която събирало таралежите и мидите, и се хвърлило в морето. Минала една минута, минали две, момчето не се появявало на повърхността. Но ето че се появил един делфин, който се премятал между вълните и хвърлял весели пръски във въздуха. Делфинът дошъл да си играе между краката на Алиса и тя не изпитвала ни най-малък страх.
След малко делфинът с един изящен удар на опашката избягал. На негово място се появило момчето, което събирало морски таралежи, и се усмихнало:
— Виждаш ли колко е лесно?
— Видях, но не зная дали аз ще мога.
— Опитай!
Алиса се хвърлила в морето, като горещо желаела да се превърне в морска звезда. Но вместо това паднала в една мида, която се прозявала и веднага затворила черупките си, като пленила Алиса и всичките й мечти.
"Ето отново неприятности" – помислило си момиченцето. Но каква тишина, какво свежо спокойствие там долу и там вътре. Колко хубаво ще е да може човек да живее на дъното като някогашните сирени. Алиса въздъхнала. Сетила се за майка си, която си мислела, че детето е още в леглото, сетила се за баща си, който тъкмо тая вечер трябвало да дойде от града, защото било събота.
– Не мога да ги оставя сами, много ме обичат. Този ще се върна на земята като блъснала с ръце и крака, успяла да отвори мидата и достатъчно, за да изскочи и да се върне на повърхността на водата. Момчето с таралежите било вече далече.
Алиса не разказала на никого какво й се случило.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2609″]
Сайта приказки ком е съвместна дейност на група ентусиасти, чиято цел е да съберат и представят за българските деца приказките на цял свят.
За да се съхрани човечността, чувството за красота и благородство.
Трудна, дълга и амбициозна задача, която ни мотивира и радва.
Изпитваме необходимостта от техническо и финансово подпомагане. Имаме нужда от звукозаписна, аудио обработваща техника и софтуер, както и необходимостта от финасови средства да осигурим професионалисти при подготовката и изработването на всяка една отделна приказка.
Дейностите включват ангажирането на професионални актьори, режисьори, композитори, музиканти, музикални оформители, художници илюстратори, дизайнери, софтуеристи и други. Несъмнено са необходими и средства за авторски, изпълнителски права, административно осигуряване и проучвателни експедиции.
Сега много от дейностите не можем да си позволим да осъществяваме..
Но както се казва един Цар на друг Цар „…не винаги ще е така!“
Ако желаете да ни подпомогнете, можете да го направите тук:
Според малките момчета
пролетта пристига тук
с влака или самолета
или с някой превоз друг.
Смешни баткови дечица!
Запомнете! Пролетта
идва тук със колесница,
возеща безброй цветя.
В колесницата отпред е
впрегнат вятърът южняк,
боднал в гривата си цвете
и с венче като калпак…
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ