Чуй всички приказки

Веднъж Настрадин Ходжа лежал болен. Няколко приятели дошли да го видят и останали доста дълго. Когато търпението на болния се изчерпало, той изпратил посетителите с думите:
– Всевишният изпрати на болния изцеление. Ставайте и си вървете.

Беседите на дзенучителя Банкей привличали не само дзенучениците, но и хора от различни школи и рангове. Той никога не цитирал сутри и не се увличал по схоластични разсъждения. Думите му идвали от сърцето му право в сърцата на слушателите.
Голямата аудитория на Банкей предизвикала недоволството на свещеника от школата Ничирен, тъй като последователите й го напускали, за да слушат дзен. Егоцентричният ничиренски свещеник дошъл в храма с намерение да поспори с Банкей.
– Ей, дзенски учителю! – извикал той. – Почакай малко. Всеки, който те уважава, ще се подчини на думите ти, но аз не те уважавам. Можеш ли да ме заставиш да ти се подчиня?
Приближи се към мен и ще ти покажа – казал Банкей. Свещеникът започнал величествено да си проправя път през тълпата към учителя.
Банкей се усмихнал:
– Застани вляво от мен.
Свещеникът се подчинил.
– Не – казал Банкей, – ще ни е по-удобно да разговаряме, ако застанеш от дясната ми страна. Мини тук.
Свещеникът с достойнство минал отдясно.
– Виждаш ли – казал Банкей, – ти ми се подчиняваш и ми се струва, че си фин и мек човек. А сега сядай и слушай.

В далечни времена в Япония ползвали фенери от бамбук с хартия и свещ вътре. Веднъж на един слепец, след като бил на гости на приятел, му предложили такъв фенер, за да се прибере с него Вкъщи.
– На мен не ми трябва фенер – казал слепият, – светлината и тъмнината за мен са еднакви.
– Знам, че на теб не ти трябва фенер, за да различаваш пътя, – отговорил приятелят му. Но ако тръгнеш без фенер, някой друг може да налети отгоре ти. Така че, вземи го.
Слепият тръгнал с фенера, но едва изминал малко, и някой налетял направо върху него.
– Гледай къде вървиш! – извикал слепецът на непознатия. – Не виждаш ли фенера?
-Той не е запален, приятел, – отговорил онзи.

Раби Йешуа бен Хананя бил човек с рядко срещана образованост, но за съжаление и рядко грозен. Децата дори се плашели от него. Начетеността, умът и мъдростта му спечелили уважението на самия император Траян.
Когато за пореден път бил поканен в двора на императора, една от принцесите започнала да се надсмива на безобразната му външност.
– Такъв блестящ ум в такъв окаян съд! – възкликнала тя.
Раби отговорил, без да се смути: – Кажи ми, принцесо, в какви съдове твоят баща съхранява скъпите вина?
– В глинени, разбира се – казала принцесата. – Всички съхраняват виното в глинени стомни!
– Нима? – усъмнил се раби. – Само простолюдието ги пържи в такива съдове, а на царските вина прилича да са в по-скъпи съдове.
Принцесата приела думите му за чиста монета и заповядала да прелеят царските вина в златни и в сребърни стомни. За голямо свое удивление тя скоро научила това, което отдавна било известно на всички: ако виното се съхранява в метални съдове, пък били те и златни, то бързо се вкисва и вече не става за пиене.
Следващия път, когато принцесата видяла отново раби Йешуа, започнала да го задява:
– Ама че съвет ми даде! Знаеш ли какво стана с хубавото вино? То вкисна!
– Е, сега вече ти сама се убеди, че виното най-добре се съхранява в простичък, обикновен съд – казал Йешуа.
– Същото е и с мъдростта и познанията.
– Но позволи ми – възразила принцесата, – аз позна¬ вам много хора, които не стават по-глупави от това, че са красиви.
– Точно така – отговорил ученият, – но възможно те биха били още по-умни, ако не бяха толкова красиви.

Великият японски предводител Нобунага веднъж решил да атакува враг, който десетократно го превъзхождал в броя на Войниците. Той знаел, че ще победи, но войниците му не били убедени в това. По пътя се спрял в шинтоистки храм и казал: „Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако падне тура – ние ще победим, ако падне ези – ще изгубим битката.“
Нобунага влязъл в храма и започнал безмълвно да се моли. След това, като излязъл, хвърлил монетата. Паднало се тура. Войниците така неистово се хвърлили в боя, че с лекота победили врага. „Нищо не може да бъде променено, когато е намесен пръстът на съдбата“ – казал адютантът му след сражението. „Вярно е, не може“ – потвърдил Нобунага, показвайки му фалшива монета с гербове от двете страни.

Попитали Настрадин Ходжа: "Защо, когато настъпи утро, един човек отива на една страна, а друг – на друга?" "Ако всички тръгнат в една посока – разяснил Ходжа, – би се нарушило равновесието в света и светът ще се преобърне."

Дзян У попитал Суншу Гордия:
– Какво правите със сърцето си? Вие три пъти бяхте съветник на царя на Чу, но не се надувахте; три пъти бяхте отстранен от този пост, но не се опечалихте. Отначало се опасявах за вас, но сега виждам, че лицето ви е весело.
С какво съм по-добър от другите? – отговорил Суншу Гордият. Когато ми дадоха този пост, аз не успях да откажа, когато ми го отнеха – не успях за го удържа. Смятам, че придобиването и загубата не зависят от мен и ми остава само да не се опечалявам. С какво съм по-добър от другите? При това не знам дали ценността е в тази служба или у мен самия? Ако е в нея, тогава не е у мен; ако е у мен, тогава не е в нея. Тук и се колебая, тук и се оглеждам откъде да намеря свободно време, за да разбера ценят ли ме хората, или ме презират?

Царството небесно е подобно на синапено зърно, което човек е взел и е посял на своето поле. Макар да е най-малкото от всички семена, когато порасне, става по-голямо от всички житни растения и дърво, така че долитат птици небесни и се скриват в клоните му.

Когато Лао Дзъ умрял, се явил Цин И да го оплаква. Три пъти надал вопъл и излязъл.
– Нима вие не бяхте приятел на нашия учител? – попитал един ученик.
– Бях – отговорил Цин И.
– И толкова малко плакахте?
– Да. Отначало си мислех, че там са неговите ученици, но сега разбрах, че не са. Когато влязох да се простя с него, там имаше старци, които плачеха над него, все едно оплакват роден син, и млади хора, които го оплакваха, все едно оплакват родната си майка. Всички те са се събрали, за да говорят за това, за което думите са излишни, да плачат там, където сълзите са излишни. Това означава бягство от природата, насилие над чувствата, забрава за законите на природата. В стари времена това се е наричало възмездие за отстъпление от природата.
Когато му е дошло времето, Учителят се е родил; дошъл е моментът да си иде – Учителят се е подчинил. Този, който спокойно следва времето и обстоятелствата, е недостъпен за радост и печал. В стари времена това се е наричало независимост от природата.
За ръцете, подготвящи съчките, настъпва предел. Но огънят се разгаря и е неведомо дали той има предел.

Веднъж рано сутринта, когато Буда излязъл на утринната си разходка, един човек го попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда погледал в очите на човека за секунда и казал:
– Не, Бог не съществува изобщо, никога не го е имало и никога няма да го има. Изхвърли всички тези простотии от главата си.
Човекът бил шокиран.
Буда бил в компанията на Ананда. Той винаги съпровождал Буда.
В средата на същия ден дошъл друг човек и попитал:
– Съществува ли Бог? Буда казал:
– Съществува, винаги го е имало и винаги ще го има. Ананда бил силно объркан, тъй като помнел отговора на Буда от сутринта, но нямал възможност да го попита, тъй като около тях имало много хора.
И преди да му се удаде възможност да попита, вечерта, по залез слънце, дошъл трети човек. Буда седял под едно дърво, наблюдавайки залеза на слънцето и прекрасните облаци, а човекът попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда просто направил жест с ръка, приканвайки човека да седне, а той самият затворил очи. Човекът му се подчинил. Те седели мълчаливо няколко минути, след което гостът станал. Вече се стъмвало, слънцето било залязло. Той докоснал рамото на Буда и казал:
– Благодаря за отговора, много съм ти благодарен.
И си тръгнал. Тук Ананда не издържал. Когато останали сами, казал:
– Няма да успея да заспя тази нощ, ако не ми отговориш. В един ден на един и същи въпрос ти даваш три различни отговора. Какво става? Много ме объркваш така.
Буда казал:
-Аз не отговарях на теб. Защо се объркваш? Първият човек беше вярващ. Той вярваше в Бога и беше дошъл не с цел да изясни въпроса си, а за да получи потвърждение. Той беше учен, добре знаещ Светото Писание. Необходим му беше шок и аз го шокирах, защото не желая да поддържам ничии вярвания. Всички вярвания са погрешни. Знанието – това е съвсем друго нещо.
Вторият човек беше атеист, той не вярваше в Бога. Той също беше учен и беше натъпкан с всевъзможни идеи, но си беше просто противоположност на първия човек. Той искаше аз да подкрепя неверието му.
Третият човек беше истински търсещ. Той не иска¬ше отговор, той искаше да изпробва. Той беше човек с голямо доверие. Той искаше да му разкрия нещо. Затова аз не пожелах да му отговоря, а просто му предложих да седне до мен. И нещото се случи.