Чуй всички приказки

Веднъж един глупак попаднал в дома на някакъв човек. Домакинът започнал да го гощава. Но храната била неподправена и безвкусна. Като разбрал това, стопанинът добавил сол. Когато солта станала достатъчно на вкус, глупакът си помислил: "Значи всичко е в солта. Ако от една щипка сол е толкова вкусно, какво ще стане, ако се сложи повече!"
Глупакът си е глупак: той веднага започнал да яде само сол. Като преглътнал, вместо да му се услади, напротив, той си причинил страдание.

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.

Блаженият Франциск веднъж извикал брат Лъв и му казал:
– Братко Лъв, пиши. Той отговорил:
– Готов съм.
– Пиши – казал той – какво представлява истинската радост.
Ето, идва пратеник и обявява, че всички учени богослови на Париж са постъпили в нашия орден. Пиши: не в това е истинската радост. И нека да постъпят в нашия орден всички прелати на Алпите, архиепископи и епископи и не само, но даже и самият крал на франция, и бри-танският крал, пиши: не в това е истинската радост. И ако до теб достигне вест, че моите братя са отишли при неверниците и всички до един са се обърнали във вярата или че ми е дарена от Бога такава благодат, че изцерявам недъгавите и творя много чудеса; при все това ти казвам: във всичко това няма истинска радост.
– Но в какво е истинската радост?
– Ето, посред нощ се връщам от Перуджа и идвам тук, а тук е зима и такъв студ, че водата се вледенява и по подгъвите на ризата висят шушулки и ме бият до безкрайност по краката, така че кръв тече от натъртванията. И ето, замръзнал, целият в кал и лед, приближавам се аз до портите и дълго-дълго чукам и зова, докато не излезе някой от братята и не попита: "Кой е там?" Аз отговарям: "Брат Франциск." А той вика: "Махай се, сега не е време да се шляеш, няма да те пусна. И тъй като аз не отстъпвам, другият отговаря: "Върви си, ти си невежа и простак и не можеш да идваш при нас: ние вече станахме такива, че нямаме нужда от теб." Аз не се дърпам от портите и моля: "В името на Христос приемете ме за тази нощ." А той отговаря: "Ето – това не. Иди в приюта на кръстоносците и се помоли – там."
– Та ако намеря в себе си търпение и не се смутя, тогава казвам ти, в това е истинската радост, в това е истинската праведност и спасение на душата.

Живял един беден човек, който имал нужда от пари. Той някак си дочул, че като извикаш дух, можеш да му заповядаш да ти донесе пари и всичко, каквото поискаш. Затова на него много му се искало да може да се разпорежда с дух. Той дълго търсил човек, който можел да му даде власт над дух. Накрая намерил един мъдрец, който разполагал с голяма сила и го помолил за помощ. Мъдрецът го попитал за какво му е необходим дух. "Искам духът да работи за мен. Научи ме как до го викам. Много искам да имам дух на подчинение" – му отговорил. Мъдрецът казал: "Не се безпокой, иди си у дома."
На следващия ден човекът отново отишъл при мъдреца и започнал да плаче и да го моли: "Извикай ми дух! Трябва да имам дух, за да ми помага." Накрая на мъдреца му омръзнало и той казал: "Вземи този талисман, повтори вълшебната дума и духът ще дойде и ще направи всичко, което му заповядаш. Но се пази: той е страшно създание и трябва да е постоянно зает. Ако някога го оставиш без работа, той ще ти отнеме живота." Човекът отговорил: "Това е много лесно. Аз мога да дам на духа работа за цял живот." След това отишъл в гората и започнал да повтаря вълшебната дума. Накрая пред него се явил дух. "Аз съм дух – казал той, – победен съм от твоето вълшебство, но ти си длъжен постоянно да ми даваш работа. В минутата, в която остана без работа ще те убия." Човекът казал: "Построй ми дворец." Духът отговорил "Готово, построих ти дворец." "Дай ми пари" – казал човекът. "Ето ти пари" – отговорил духът. "Изсечи тази гора и направи вместо нея градина." "Направено е – казал духът, – какво още?" Човекът се изплашил и помислил, че няма повече работа за духа, тъй като той ги изпълнявал на мига. Духът казал: "Дай ми някаква работа или ще те изям." Беднякът, след като не могъл да измисли никаква задача, се изплашил и хукнал да бяга, дотичал при мъдреца и му казал: "О, мъдрецо, защити ме." Мъдрецът го попитал какво става и човекът отговорил: "Нямам повече работа за духа. Всичко, което му заповядам, той го изпълнява на мига и заплашва да ме изяде, ако не му дам работа." В този момент се появил духът и с думите "Ще те изям" се приготвил да глътне човека. Беднякът започнал да трепери от страх и да умолява мъдреца да го спаси. Мъдрецът казал: "Намерих изход. Погледни това куче с извитата опашка. Бързо извади меча си, отсечи я и я дай на духа да я изправи." Човекът отсякъл опашката на кучето и я дал на духа с думите "Изправи я." Духът взел опашката и започнал бавно и старателно да я изправя, но в момента, в който пускал опашката, тя отново се изкривявала. Духът отново търпеливо я изправял, но тя все се свивала, когато я пуснел. Така духът работил много дни, докато накрая не се изтощил. "Никога в живота си не съм бил в такова затруднение. Аз съм стар, опитен дух, но никога не съм попадал в такова трудно положение. "Ще сключа сделка с теб – казал той на човека. – Ти ме пусни, а аз ще ти оставя всичко, което ти дадох, и обещавам повече да не ти причинявам вреда." Човекът много се зарадвал и с готовност приел предложението.

Веднъж попитали Бодхидхарма: "Каква е разликата между живота на великия мъдрец и всекидневния живот на обикновения човек?"
Бодхидхарма отговорил: "Това е подобно на есенна па-яжина. Някои погрешно я приемат и взимат за пара, но всъщност това е паяжина, носеща се из въздуха. Средният човек вижда мъдреца и смята живота му за точно толкова обикновен, колкото и своя собствен, а в същото време просветленият човек вижда нещо свято в живота на средния човек."
Един човек дошъл при велик художник и казал: "Искам да се науча да рисувам бамбук. Какво трябва да правя?"
Учителят отговорил: "Първо иди в джунглата и живей три години сред бамбука. Когато почувстваш, че ти си станал бамбук, се върни."
Човекът си заминал и не се върнал. Минали три години. Учителят чакал, чакал, а после се оказал принуден да тръгне да търси този човек и да види какво се е случило – защото, ако сте станали бамбук, как бихте могли да се върнете при учителя?
Когато учителят дошъл, той видял, че човекът стои сред бамбукова горичка. Духал вятър, бамбукът се люлеел и танцувал, а заедно с него се люлеел и танцувал и човекът.
Учителят го разтърсил и казал: "Какво правиш? Кога мислиш да рисуваш?"
Онзи отговорил: "Забрави за това. Остави ме на мира! Не ми пречи."
На учителя се наложило насила да го влачи към дома. Той казал: "Сега си готов да рисуваш бамбука, защото сега познаваш отвътре какво е това бамбук."

При Настрадин Ходжа дошъл един селянин и казал: -Твоят бик прободе моята крава, полага ли ми се нещо за това?
– Не – веднага казал Настрадин, – защото бикът не може да отговаря за своите действия.
– Извинявай – казал хитрият селянин, – аз всичко обърках. Исках да кажа, че моят бик прободе твоята крава но всъщност то е едно и също.
– Не – казал Настрадин, – мисля, че е по-добре да прегледам още веднъж кодекса, може би ще намеря нещо подходящо.

Веднъж един просяк отишъл в императорския дворец. По това време императорът бил в градината и затова дочул разговор. Портиерът искал да даде милостиня на просяка, но онзи отговорил:
– Имам едно условие. Винаги вземам само от господаря на дома и никога от слугите.
Императорът се разхождал и като чул това, се приближил да види този просяк, тъй като просяците обикновено не поставят условия. Това трябвало да е някакъв особен екземпляр. Императорът никога не бил виждал човек с такъв царствен облик. Просякът притежавал някаква сила, той разпръсквал около себе си атмосфера на благородство. Дрехите му били съдрани, но канчето било много, много скъпоценно.
Императорът попитал:
– Защо такова условие?
Просякът отговорил:
– Защото самите слуги са просяци, а аз не искам да бъда невежлив към някого. Само господарят може да дава милостиня. Как биха могли слугите да направят това? Затова, ако си готов, ти можеш да дадеш, и аз ще го приема. Но тогава аз също поставям условие: канчето трябва да бъде напълнено догоре.
То било малко и императорът започнал да се смее.
Той казал:
– Ти май си луд. Какво си мислиш, че няма да мога да запълня твоето просешко канче?
И заповядал на министрите си да донесат скъпоценни камъни – уникални – и да напълнят с тях просешкото канче. Но министрите се видели в затруднение, защото, когато напълвали канчето, те падали в него, без да се чуе и звук – те просо изчезвали. А просешкото канче оставало празно.
Тогава владетелят се оказал в затруднение – достойнството било поставено на карта. Той, великият император, който управлява такава държава, не можел да напълни просешкото канче! Той заповядал:
– Донесете още: това канче трябва да бъде запълнено!
По цели дни опустошавали съкровищниците му, но канчето оставало празно. След това нищо не останало – всичко било загубено. И той паднал в краката на просяка, казвайки:
– Сега аз съм просяк и те моля само за едно. Разкрий ми тайната на това канче – то изглежда вълшебно!
Просякът отговорил:
– Нищо подобно. То е направено от човешки ум – нищо особено.

Веднъж на един човек трябвало да му дойдат гости. Той решил да надои краве мляко с намерение да ги нагости, като си помислил така: "След известно време ще се събере много мляко. Ами ако изведнъж се окаже, че няма достатъчно място за него или пък прокисне? Не е ли по-добре млякото да се съхранява в корема на кравата, а като дойде време за гости, тогава да се издои всичко¬то наведнъж." Като взел такова решение, той разделил кравата и телето, като ги завързал далеч един от друг. Минал месец и едва тогава той устроил пир. Като посрещнал гостите и ги настанил, стопанинът довел кравата, за да издои млякото. Но се оказало, че кравата не дава мляко, тя била пресъхнала.

Обаку се обърнал към събралите се монаси:
– Всички вие, без изключение, се храните с отпадъците от процеса на приготвяне на вино. Колкото и поклонения да извършите, колкото и книги да сте прочели, кажете ми къде сте сега. И още, знаете ли вие, че в цял Китай няма нито един дзенмайстор?
В това време един от монасите излязъл напред и попитал:
-А какво ще кажете за тези, които обучават монаси в различни части на Китай и ги водят към истината?
– Аз не казвам, че няма дзен, аз казвам, че няма учители – отговорил Обаку.

Един човек дванадесет години търсил Майтрей Буда. Не намерил никъде. Разгневил се и се отказал. Върви си по пътя. Гледа – странник пили с конски косъм желязна пръчка и нарежда: "Даже животът ми да не ми стигне, пак ще те прережа."
Смутил се човекът: "Какво означават моите дванадесет години пред такова упорство, да се върна аз към моите търсения."
И тогава на човека се явил самият Майтрей Буда и казал: "Аз отдавна съм с теб, но не забелязваш и ме гониш, и ме плюеш. Нека да направим изпитание. Иди на пазар, аз ще бъда на рамото ти."
Отишъл човекът, знаейки, че носи Майтрей, но хората се отдръпвали от него, разбягали се, запушили носове и закрили очите си.
"Защо бягате вие, хора?"
"Що за ужас имаш на рамото си – смърдящо куче, цялото в язви."
И пак не Видели хората Майтрей Буда. И Видели това, за което всеки е достоен.