Чуй всички приказки

Веднъж Вишна се въплътил в див глиган и унищожавал демоните. След като ги унищожил, той не пожелал да се върне на небето, а поискал да води живот на глиган. Да има деца и да бъде щастлив с тях.
Боговете си мислели: "Какво се е случило с Бога, че не се връща?" Те отишли при Шива и започнали да го молят да убеди Вишна да се върне на небето. Шива отишъл при Вишна и започнал да го уговаря, но бог Вишна бил зает със своите малки глиганчета и не му обръщал никакво внимание. Тогава Шива пробол тялото на глигана с тризъбеца си и освободил Вишна от властта на себезалъгването. Като напуснал тялото на глигана, Вишна се разсмял на всичко, което се случило с него и се върнал в своята небесна обител. Това е силата на майя!

Веднъж казали на един цар, че смиреният човек ще бъде възнаграден. Облякъл се царят във вехти дрехи, преместил се да живее от двореца в колиба и се кланял на всеки. Когато изяснил за себе си своите истински чувства, осъзнал, че много се гордее с това, което прави. Оказало се, че е станал много по-малко смирен, отколкото бил преди. И тогава съветникът му му казал:
– Обличай се като цар, живей като цар и нека хората да те почитат, но бъди смирен в сърцето си.

Имало един собственик на къща, който посадил лозе, оградил го с ограда, изкопал кладенец, построил кула и като го дал на лозарите, заминал. Когато дошло време да се берат плодовете, той изпратил слугите си при лозарите да приберат реколтата.
Лозарите, като хванали слугите му, единия набили, другия убили, а третия пребили с камъни.
Стопанинът изпратил нови слуги, много повече отпреди. И с тях постъпили по същия начин.
Накрая изпратил сина си, като си казал:
– Ще се засрамят от сина ми.
Но лозарите, като видели сина на господаря, си казали: "Това е наследникът. Да го убием и да завладеем наследството му."
И като го хванали, извели го извън лозето и го убили.
И така, като дойде собственикът на лозето, какво ще направи с тези лозари?
Ще предаде злодеите на зла смърт, а лозето – на други лозари, които ще му предават плодовете навреме.

Веднъж попитали Бодхидхарма: "Кого можем да наречем съобразителен ученик и кого – глупав ученик?"
Бодхидхарма отговорил: "Съобразителният ученик не е привързан към думите на учителя, той използва своя собствен опит, за да намери истината. Глупавият ученик разчита на това, че до него постепенно ще достигне разбирането благодарение на думите на учителя. Учителят има два вида ученици. Едните слушат думите на учителя, без да се вкопчват в материалното или нематериалното, без да се привързват към формата и към отсъствието на форма, без да мислят за живото и неживото – това са съобразителните ученици. Други, които жадуват разбиране, натрупвайки знания и смесвайки доброто и злото – това са глупави ученици. Съобразителният ученик разбира мигновено: той не използва нисшия ум, когато слуша учението, но и не следва ума на мъдрия, той трансцедентира и мъдростта и невежеството."

Веднъж Настрадин Ходжа се връщал от пазара към родното си място. Колкото и да подканял магарето, то едва се влачело. Тогава Ходжа го намазал с терпентин под опашката. Магарето хукнало като попарено. То не бягало, а летяло като птица.
Настрадин се убедил, че няма да може да го настигне и сам се намазал с терпентин… Като дошъл на себе си, видял, че вече е пристигнал и изведнъж разбрал, че работата е зле – няма да може да се спре. Той се затичал към двора си. Като влетял като луд, извикал на жена си:
-Жена, загивам! Дръж ме, че иначе ще разруша всички стени тук!
Жената се втурнала след него. Колкото и да тичала, не можела да го настигне. Накрая Настрадин извадил от джоба си кутийката с терпентин и я хвърлил на жена си:
– Жена, виждам, че и ти трябва да се намажеш с терпентин. Иначе няма да ме настигнеш…

Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: "Не ми пречи, зает съм!" Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: "Тук съм!" Това се нарича трепет на чувствителността.
Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води към познаване на духа. Над разсъдъка отваря врата с трептене, чувано даже с човешките апарати.
Ако можете да не заглушите у себе си трепета на чувствителността – благо вам!

Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност още не си достигнал."
Ученикът изчакал още няколко месеца и веднъж казал: "Вие бяхте прав, Учителю. Сега То дойде."
Лао Дзъ го погледнал с най-голямо съчувствие и любов, и го погалил по главата: "Сега всичко е наред, кажи какво стана. Сега с удоволствие ще те изслушам. Какво се случи?"
Ученикът казал: "До деня, когато вие произнесохте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", аз, полагайки усилия, се стараех, правех всичко, което мога. В деня, когато вие казахте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", мен ме озари. Как азът може да дойде? Азът е бариера, азът трябва да направи път. Дао дойде – казал той.-То дойде едва тогава, когато мен вече ме нямаше."
"Разкажи на останалите ситуацията, в която се случи това" – помолил Лао Дзъ. И ученикът отговорил: "Мога само да кажа, че не бях добър, не бях и лош, не бях грешник, не бях и светец, не бях нито този, нито онзи, не бях когото и да било, когато То дойде. Аз бях единствено пасивност, най-дълбоката пасивност, само врата, отверстие. Аз даже не зовях: та нали зовът би вървял в едно с подписа ми. Аз напълно забравих за Него, аз просто седях и даже не се стремях, не се хвърлях, не горях. Мен ме нямаше – и внезапно То ме преизпълни."

Като бил в Индия, Александър Македонски Веднъж видял съсухрен старец, който седял на един камък. Александър го заговорил и думите на стареца много му харесали. Той го поканил да дойде с него.
– Не, тук ми е добре – отговорил старецът.
– Аз съм владетелят на света – казал Александър, – ще ти дам всичко, което поискаш. Богатство, почести, всичко…
– Но на мен нищо от това не ми е нужно – отговорил старецът.
Раздразнен от това, че му противоречат, Александър го заплашил със смърт. Старецът се разсмял:
-Това е най-голямата глупост, казана някога от теб, царю! Ти не можеш да ме убиеш с меч, не можеш да ме изгориш с огън, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал и никога няма да умра, аз съм всемогъщият, вездесъщ, вечен дух.

Някога, много отдавна, живял един добър човек. През целия си живот той следвал висшите заповеди, предписани на тези, които се надявали след смъртта си да попаднат в рая. Той щедро раздавал милостиня на просяците, обичал ближните си и им служел. Като разбрал колко е важно да си търпелив, той понасял най-тежките и неочаквани изпитания – често заради другите. Той пътешествал в търсене на знание. Неговото смирение и образцово поведение му спечелили слава на мъдър човек и уважаван гражданин, която се разнесла от изток на запад и от север на юг.
Всъщност той култивирал всички тези достойнства у себе си всеки път, когато си спомнел за тях. Но имал един недостатък – невнимание. Това качество нямало голяма власт над него и той смятал, че в сравнение с достойнствата му невниманието е доста незначителен недостатък. Така той оставял понякога нуждаещи се без помощ, защото не забелязвал нуждата им. Любовта и служенето понякога, когато той бил погълнат от личните си нужди и желания, също оставали забравени.
Той обичал да спи и често заспивал именно в тези моменти, които били благоприятни за откриване на ново знание или за неговото разбиране, за практикуване на истинско смирение или за добри дела. Той пропускал тези възможности и те вече никога не се връщали.
Невниманието оказвало не по-малко влияние върху основната му същност от добрите му качества.
И ето че умрял. Като установил, че е извън пределите на този живот, добрият човек се отправил към райската обител. Като изминал известно разстояние, решил да поспре да си почине, за да провери съвестта си. Като претеглил внимателно всичко, стигнал до извода, че е напълно достоен да влезе в райските покои и продължил пътя си.
Като се приближил до райските врати, видял, че са затворени и в този момент чул глас, отправен към него: "Бъди внимателен, защото вратите се отварят само веднъж на сто години." Добрият човек се нагласил да чака, развълнуван от открилата се перспектива. Но зает както обикновено с извършване на добри дела, открил, че вниманието му е зле развито. Известно време. което му се сторило цяла вечност, той се опитвал да не заспи. Но не издържал, склонил глава на гърдите си и гънят за миг склопил клепачите му. В този момент вратите се отворили широко. Преди да успее обаче да отвори очи, те се хлопнали с такъв трясък, от който можел да се събуди и мъртвец.

Един евреин дошъл при учителя си и казал:
– Раби, помогни ми. Аз изпълнявам заповедите на Тора, само една заповед не ми се удава: "И възлюби Господа Бога твоего." Какво да правя? Аз не го обичам! Учителят му отговорил:
-Ако е така, то ти със сигурност не изпълняваш още една заповед: "И възлюби ближния си като самия себе си." Ако изпълниш тази заповед, ще стигнеш и до изпълнението на заповедта: "И възлюби Господа Бога твоего.