Чуй всички приказки

Хиляди ручеи, реки, потоци и водопади извират високо в планините. Затова планините се възгордели и се валели, че по хребетите им се спускат водите, пълнещи моретата, които лежат в подножието им.
– Ей ти, празно корито – казали арогантните планини на спокойното море. – Представяш ли си какво ще се случи с твоите брееове, ако бурните реки, които започват от нашите склонове, не те напълнят? Ще станеш суха яма, нищо повече!
Какво отговорило морето на такова самохвалство?
– Нищо, разбира се. То си имало твърде много работа, кога да отговаря! Трябва да бъде изпратена влага в небето, за да падне като роса в планините, трябва да се напълнят облаците, за да се излеят под формата на дъжд в същите тези планини, които гледат морето отгоре…

В Тайланд има много древен храм. В самото начало на сътворението Бог се разгневил на един ангел. Ангелът бил обвинен в неподчинение и това било толкова сериозно, че Бог го хвърлил на Земята и той долетял да живее като невидим змей в същия този храм.
В храма имало кула със сто стъпала и всеки поклонник, желаещ да влезе в него, трябвало да изкачи кулата. Това била част от поклонничеството. Бог казал на ангела: "Ти ще живееш на първото стъпало на кулата и всеки път ще се изкачваш с поклонниците, които ще идват тук."
В Тайланд делят съзнанието на сто стъпала, а змеят можел да се изкачи само до това ниво, на което се намирало съзнанието на поклонника. Ако поклонника достигал двадесетото стъпало, то и змеят можел да се изкачи само до двадесетото. И Бог му казал: "Ако три пъти стигнеш до последното стъпало, ще бъдеш освободен от греха." Само Веднъж обаче змеят успял да се изкачи до последното стъпало.
Не по-малко от десет хиляди поклонници Всеки ден идвали в древния храм. Изтекли, изминали хилядолетия, все идвали и идвали поклонници. И змеят следвал всеки от тях. Само понякога, много рядко, той достигал двадесет и петото стъпало, още по-рядко – петдесетото и само веднъж – стотното, след което пак падал на първото стъпало. С времето змеят станал много, много умен и разбрал: видимо е, че няма никаква надежда – та напи той трябва три пъти да стигне до последното стъпало и едва тогава грехът му ще бъде опростен.

Веднъж през нощта при Гершеле, придворния шут на раби Барух, влезли крадци. Като се поровили из празната къща и не намерили нищо, те се канели да си тръгват. Но тогава жената на Гершеле се събудила и започнала развълнувано да му шепне, че в къщата са влезли крадци. Гершеле се надигнал и закрил устата на жена си с ръка:
– Тихо – прошепнал той, – по тихо, да не ги изплашиш.
Може би, като си тръгват, ще вземат да забравят нещо.

Веднъж Прахлада букв. Възторг почувствал Бога. Господ му казал да си пожелае каквото иска и той ще му го даде. Прахлада отговорил:
– След като те виждам, какво повече ми е нужно?
Господ отново му повторил, че може да си пожелае всичко, което иска. И тогава Прахлада казал:
– Ако искаш да ми окажеш милост, прости на хората, които ме преследваха.

Един човек пресичал поле, сред което живеел тигър.
Той бягал с всички сили, а тигърът – след него. Стигнал до пропаст и започнал да се катери по склона, вкопчил се в корен на дива лоза и увиснал на него. Тигърът изсумтял отгоре. Треперейки, човекът гледал надолу, където друг тигър го причаквал, за да го изяде. Само лозата го удържала.
Две мишки – една черна и една бяла, полека започнали да прогризват лозата. Човекът видял до себе си ароматна ягода. Вкопчен с една ръка за лозата, с другата започнал да къса ягоди. Колко сладки били те!

Известен риши седял в мълчание и лицето му изразявало стремеж. Попитали го: "С какво е зает умът ти?" Риши отговорил: "Сега строя храм." "Къде е твоят храм?" "Той е на двадесет прехода от тук и строителите са в нужда." "Тогава ти дори в бездействието градиш?" Риши се усмихнал: "Нима действието е само в пръстите и стъпалата?"

Млад човек дошъл веднъж при един мъдрец и го попитал: "Господарю, какво трябва да правя, за да постигна мъдростта?" Мъдрецът не го удостоил с отговор. Повтаряйки няколко пъти въпроса си с аналогичен резултат, юношата накрая си тръгнал, за да се върне на следващия ден пак със същия въпрос. Отново не получил отговор. На третия ден пак се върнал, повтаряйки: Тосподарю, какво трябва да правя, за да стана мъдрец?" Мъдрецът се обърнал и тръгнал към близката река. Влязъл във водата и с кимване подканил младежа да влезе след него. Като достигнал достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за раменете и го държал под водата, независимо от опитите на юношата да се освободи. Когато се освободил и възстановил дишането си, мъдрецът го попитал: "Сине мой, когато беше под водата какво желаеше най-силно?" Младежът отговорил без колебание: "Въздух! Въздух! Исках само въздух!" "А не би ли предпочел пред това богатство, удоволствия, власт и любов, сине мой? Не мислеше ли за тези неща?" – продължил да пита мъдрецът. "Не, господарю, исках въздух и си мислех само за въздух" – последвал бърз отговор. "Тогава – казал мъдрецът, – за да станеш мъдър, трябва да пожелаеш мъдростта с такава сила, с която току-що жадуваше за въздух. Трябва да се бориш за нея, стигайки дори до отхвърляне на всички други цели в живота ти. Ако се стремиш към мъдростта с такава страст, сине мой, ти непременно ще станеш мъдър."

Царят на Дзи предложил обединение със съюзници, за да нападнат царство Вей. Принц Чу погледнал небето и се разсмял.
– Защо се смееш? – попитал царят.
-Аз, вашият слуга, се смея над съседа – отговорил принцът. -Той изпращал жена си при родителите й, а по пътя забелязал жена, която събирала черничеви листа. Тя му се харесала и той започнал да флиртува с нея. В този момент обаче се обърнал и погледнал след жена си: нея също някой я примамвал. Над него се смее вашият слуга.
Царят разбрал намека, спрял войската и я повел обратно. Не успял да се върне до дома си, когато нападнали северната граница на царството му.

Един жесток и невеж владетел казал на Настрадин:
– Ще те обеся, ако не ми докажеш, че наистина притежаваш онова дълбоко възприятие, което ти приписват.
Настрадин веднага заявил, че може да вижда златни птици в небесата и демоните на подземното царство. Султанът го попитал:
– Как правиш това?
– Освен страх за това не е необходимо нищо друго -отговорил Настрадин Ходжа.

Каква беше зимата тази година? – попитали Настрадин Ходжа.
– Толкова сурова – отговорил той, – че даже и в банята не можех да се къпя без шуба.